Решение № 1667 от 17.09.2024, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1667

Сливен, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20247220700322 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 26 и сл. от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба на М. К., роден на [дата]., г. на ***, ЛНЧ **********, със съдебен адрес [населено място], [улица], ***, чрез адв. Г. Х. от ***, против Решение с рег. № 343р-9376 от 07.06.2024 г. издадено от Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Сливен, с което на оспорващия, като неотговарящ на условията на чл. 24, ал.1, т.18 във връзка с чл. 2, ал.6, т. 1 от ЗЧРБ и на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България по заявление с вх. № 343000-7151/17.05.2024 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, както и необосновано, тъй като не отговаря на действителната фактическа обстановка. Посочва, че живее на с. н. с Я. Р. Д. от

***. Започват съвместен бизнес на 04.05.2012г., когато регистрират и фирмата си - „Ф.Р.Д.1“ ООД, със седалище [населено място], община ***, където и живеят тогава в р. к. на Я. Заживяват в [населено място] от 2002г. до 2009г. През следващите 10-11години са мобилизирани да осигурят финанси за с. си. Развиват бизнес и на територията на Р., [населено място]. Отглеждат заедно децата и по-късно в. на Я. Официално обявяват отношенията си и пред децата му, като влиза в процедура по р. на б. си в ***. Веднага след получаване на р., у. б. си с. с Я. на 23.03.2023г. Заявява, че над *** р. като м. ш. и без значение другите бизнеси, които развива със с., никога не е преустановял тази своя трудова дейност. На основание чл.24 т.18 от ЗЧРБ, му е разрешено продължително пребиваване в РБ със срок на валидност 14.06.2024г. Със заявление с вх. № 343000-7151 от 17.05.2024г., жалбоподателят иска продължаване на срока за продължително пребиваване, като по повод на него е издадено и обжалваното Решение за отказ. Счита, че отговаря на условията на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ - ч. е ч. на с. на б. г., имат официално с. г. б., а повече от ***живеят на с. н., имат общ бизнес, общ с. б. и обитават едно домакинство. Твърди, че административен акт е издаден в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС, прокламиращ като основно човешко право правото на зачитане на личния и семейния живот. Моли, решението да бъде отменено от съда и да се присъдят сторените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят М. К., роден на [дата]., г. на ***, се представлява от упълномощения процесуален представител - адв. Г. Х. от ***, която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като моли съда да ги има предвид при постановяване на решението и да бъде отменен постановения от началника на група "Миграция" при ОДМВР - Сливен Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване на ч. в Република България. В представената по делото писмена защита излага подробни доводи и съображения. Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган Началник група "Миграция" при ОД на МВР гр.Сливен, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт К. Б., която спорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е законосъобразно, постановено в съответствие с материалноправните норми, при спазване на административнопроизводствените правила, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения излага в писмено становище, като заявява, че исканото разрешение за продължително пребиваване в Република България, по което е издадено процесното решение, е на основание чл.24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, като ч. на с. на б. г., предвид с. г. б. между жалбоподателя и б. г. Я. Р. Д.; за да получи разрешение за пребиваване на това основание, кандидатът ч. следва да придобие статут на ч. на с. на б. г., отговаряйки кумулативно, на условията на чл.2, ал.6 от ЗЧРБ - да живее с б. г. в едно домакинство и да е налице една от хипотезите, посочени в т.1-т.5 на правната норма; в случая жалбоподателят попада в хипотезата на т.1, като с. на б. г., което е доказано чрез справка в платформата за междурегистров обмен Regix; за да бъде едно лице ч. на с. на б. г. обаче, се изисква от чл.2, ал.6 от ЗЧРБ лицето да живее с б. г. в едно домакинство. Счита, че от приложените доказателства към административната преписка и събраните такива в съдебното производство, и поради наличието на обстоятелствата, че ч. посещава инцидентно страната, в рамките на своите с. к., в което време единствено разчита на с. ж. със с. си, отсъствието на почивки и отпуски прекарани заедно със с. си, нежеланието този режим да се промени чрез търсене на работа на територията на страната, установяването му на територията на ***, където осъществява своите дневни, междуседмични и годишни почивки, отсъствието за повече от шестмесечие от годината от територията на страната, е доказано, че с. не живеят заедно в едно домакинство, поради което жалбоподателят не отговаря на условието за ч. на с. на б. г. и на условието по чл.24. ал.1, т. 18 от ЗЧРБ. Моли, жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът като обсъди доказателствата по делото и съобрази доводите на страните и относимите правни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият М. К. роден на [дата]., г. на ***, ЛНЧ: *********, със заявен адрес на пребиваване: [населено място], ***, ***, [улица] с разрешено продължително пребиваване в Р България от 20.06.2023 г. до 14.06.2024 г., на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, като ч. на с. на б. г., предвид с. г. б. с б. г. Я. Р. Д. на 23.03.2023 г.

На 17.05.2024 г. оспорващият подал заявление вх. №343000-7151/17.05.2024 г. по описа на ОД МВР - Сливен с искане за продължаване разрешения му срок на продължително пребиваване в Р България на основание чл. 24, ал.1, т. 18 от ЗЧРБ, предвид че същият е с. на б. г. Към молбата са приложени копие от паспорт; от разрешение за пребиваване; застраховка „злополука“ с медицински разходи за ч.; доказателства за осигурено жилище – Декларация от Р. Т. Д.; Удостоверение от „Т. б. Д“ АД; справка за б. и справка за с.-с.

От група „Миграция“ при ОД МВР – Сливен са извършени две адресни проверки, като е снето сведение както от ч., така и от неговата с.

Резултатите от проверките подробно са изложени в докладни записки peг. №343р-8387/22.05.2024 г. и per. №343р-8992/04.06.2024 г. по описа на ОД МВР -Сливен.

При адресната проверка на 21.05.2024 г., съгласно докладна записка peг. № 343р-8387/22.05.2024 г. служителите от група „Миграция“ при ОД МВР - Сливен установили единствено с. на ч., тъй като същият е бил извън страната. В сведение, снето от с., същата твърди, че т. г. р. като м. ш. на т. к. към т. к. Отсядал рядко на адреса, когато и. к. през България по време на р. п. при ш. по 24 часа и 45 часа, както и по време на годишния си отпуск през лятото. Т. г. не бил се настанявал трайно на адреса. С. не р. и не п., тъй като п. г. за в. си - д. на п. си д. Със с. си поддържали контакт по телефона ежедневно. Същият й осигурявал финансова издръжка, като на всеки к. й давал пари на ръка, както и б. к., от която можела да тегли при нужда. Със с. си поддържали отношения от ***, но с. б. едва през 2023 г., тъй като до тогава не били р. п. си б.

При адресната проверка на 03.06.2024 г., съгласно докладна записка peг. № 343р-8992/04.06.2024 г., д. с. са установени на адреса. В снетото сведение от с., същата пояснява, че през последните 2 години не се е случвало с. й да отсяда на адреса в по-големите периоди между к., когато не е служебно ангажиран като ш., за да бъдат заедно. За периода 23.06.2023 г. до 24.07.2023 г. е пътувал до ***, за да си търси работа, но когато не е намерил се е прибрал в къщата си в *** за останалите 25 дни. От 26.12.2023 г. до 14.01.2024 г. бил в *** на к. Е. к. траел около 10 дни, като включвал п. от ****** през България за Е. и обратно. Според п. т. се уговарял с работодателя да остава при с. си в [населено място].

В снетото обяснение на К. М., същият потвърждава твърденията на с. си, че е м. ш., което е причината да не се установи трайно при нея. Потвърждава, че за периода 23.06.2023 г. до 24.07.2023 г. е бил в почивка, като е посетил *** за една седмица, за да си търси работа, а останалите 25 дни е останал в къщата си в [населено място], ***.

Към преписката са приложени справки за пътувания на с. и на ч., от които се установява, че Я. Д. няма пътувания извън страната след с. на г. б. с жалбоподателя, а за К. М. е видно, че с изключение на четири регистрации за пътуване с лек автомобил, всички останали регистрации за пресичане на държавната граница на вход и изход, са осъществени с т. п. с., като общо са регистрирани 52 броя влизане в страната след с. на г. б. (23.03.2023 г.), с общ престой на територията на страната 147 дни.

Въз основа на извършената проверка и приложените документи на 07.06.2024 г. Началник група "Миграция" при ОД на МВР гр. Сливен отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на К. М., г. на ***. Отказът е мотивиран съобразно посоченото от лицето основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 2, ал. 6, т. 1 от ЗЧРБ, а именно, че с. не живеят заедно в едно домакинство. Съгласно цитираните разпоредби ч. не се явява ч. на с. на б. г., предвид че не живее с него в едно домакинство.

Отказът е връчен на К. М. на 12.06.2024 г.. Жалбата е подадена до Административен съд гр.Сливен и е заведена с вх. СД-01-01-1994/20.06.2024 г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство.

По делото са разпитани свидетелите : Я. Р. Д. – с. на жалбоподателя; Д. Т. Д. – с. на Я. Р. Д. и Д. С. Д. – к. на [населено място] от 2003 г. до 2019 г. От показанията на свидетелката Д. се установява, че: с жалбоподателя от *** живеят на с. н.; развивали са съвместно бизнес; едва след р. на б. им през 2023 г. с. б.; до 2010-2011 година живеели в р. й [населено място], след това на к. в [населено място] и от седем години [населено място], където са си закупили жилище; финансово жалбоподателят се грижел за нея и за децата й, а след с. на д. й и за в., което било на д. м.; за нея този човек е бил най-важният човек в живота й, защото наистина е о. децата й; М. р. в т. ф. като ш.; периодично се прибирал на в. к., колкото време имал - за 24 часа, но не всеки път, взависимост от т., но така или иначе на всяко и., о., се прибирал вкъщи; в момента по десет пъти на ден се чували по телефона; поддържали връзка и с децата на М.. В показанията си свидетелят Д. заява, че : познава М. от [възраст], като м. на м. му; нарича го „т.“, въпреки че не му е и. б., но го п. като такъв. В показанията си свидетеля Д. заявава, че: Я. Д. до 2010/2012 г. е живяла в [населено място], като не била с никой, освен този, който и. с т., минавал през с., спирал до тях на п. за Е. и после като се в. пак, иначе с друг не е живяла; този господин оставал в с. за колкото може да остане един т. - една вечер, две вечери и си п.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото годни, допустими и относими писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения от закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, постановен по чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ и подлежащ на обжалване пред съд на основание чл. 26, ал. 11 от последния закон с оглед, на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0699ba4d-dc40-40a1-b66b-ea713f958f46