Решение № 147 от 30.08.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Бургас, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20222000500135 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело №135/2022г. по описа на Апелативен съд Бургас е по реда на чл.258 ГПК .

Образувано е по въззивната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ против решение №260011/27.01.2022г. по гр.дело №315/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът и за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 868 752,52 лв. от ответниците Г. Д. Г. и Д.Г. Д. - Г..

Иска се отмяна на решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Твърди се, че по делото е установено значително по смисъла на ЗПКОНПИ несъответствие в имуществото на проверяваните лица и следва да бъде кредитирано даденото от вещото лице заключение в с.з на 26.01.2022г. като пълно и обективно.

Вариант №2, изготвен по въпроси на ответниците, е оспорен от Комисията и отвтниците не са успели да докажат чрез пълно доказване източниците на доходи, техният законен характер и размер.

Жалбоподателят възразява и намира за неправилно изчислена, в нарушение на съдебната практика, определената по делото стойност на имуществото. Приета е стойността към момента на придобиването му вместо текущата пазарна стойност. Не е ясен механизмът, по който е определена 1 стойността на движимите вещи и на дружествените дялове в размер на 9 050 лв., тъй като съгласно заключението на вещото лице стойността на придобитите МПС е в размер на общо 32 350 лв., а на придобитите дружествени дялове 5 100 лв. Към имуществото следва да бъдат прибавени и посочените в исковата молба вноски по сметки в банки, включително от трети лица и тези за погасяване на кредити. Сумите, преминали през банковите сметки са релеванти за определяне на несъответствието, тъй като са били част от имуществото на проверяваните лица през периода на проверката.

Възприетият от съда подход е в разрез с най – новата практика на ВКС решение №29/12.04.2021г. по гр.дело №1021/2019г. по описа на З-то г.о на ВКС.

Неправилно според страната в решението е определен и размерът на обичайните и извънредни разходи, размерът на доходите, приходите и източниците на финансиране. Не са обсъдени всички, представени от ищеца доказателства. Искът е доказан и по основание, и по размер и следва да бъде уважен, а на Комисията да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Г. Д. Г. и Д.Г. Д. - Г., чрез пълномощниците адв.Д. и адв.Д., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Въззиваемите последователно оспорват доводите за неправилност на решението в частта за признатите от съда приходи и източници на финансиране и за неправилно определяне на размера на несъответствието в имуществото на проверяваните лица. Сочат, че правилно са изключени разходите за погасителни вноски, за вноски по банкови сметки, включително тези от трети лица. Считат решението за правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с доказателствата по делото и съдебната практика и поддържат, че в съответствие с доказателствата по делото съдът при правилно приложение на материалния закон е намерил, че не е налице значително несъответствие.

Във въззивното производство не са направени доказателствени искания.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение са отхвърлени исковете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ както следва: три апартамента, 2 ремаркета за товарен и лек автомобил, лек автомобил,суми представляващи заместваща облага: Сумата в размер на 590 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил, модел „туристическо“;

Сумата в размер на 8 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ремарке марка „Кроне“, модел „АДП 24“; Сумата в размер на 2 500 лева, представляваща стойността на отчуждените дружествени дялове в „М.“ ЕООД, ЕИК: *.

Отхвърлени са и исковете за заплащане на суми, представляващи 2 вноски на каса по различни разплащателни сметки на ответниците, както и суми постъпили по сметките им от брат и сестра и трети лица, без законно основание, както и начислените върху тези суми лихви от страна на банкитевлогоприематели на стойност 293 787,61 лева от Г. и 37 454,91 лева от Г.а.

За да приеме решението си окръжният съд достигнал до извода, че не е налице значително несъответствие, поради превишаване на нетния доход на ответниците на общата стойност на придобитото от тях имущество в проверявания период.

Предявените искове са с правно основание чл.154, ал.1 във вр. чл.153, ал.1 и ал.2 и чл.142 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С Решение № 224 от 27.02.2019г. е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - гр.Бургас, за привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 6/2017г. на ОСО при БОП, пр. пр. № 2731/2015г. и пор.№ 13/2017г. по описа на БОП, на ответника Г. за това, че в периода от 13.11.2009г. до 04.03.2014г., в гр.С. и в гр.Б., при условията на продължавано престъпление, като управител на „Б.“ ООД, ЕИК: *, при посредствено извършителство - чрез счетоводителя Г. Б., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в общ размер на 19 457,66 лв. - престъпление по чл.255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т. 2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Престъплението попада в прилежното поле на чл.108 ЗПКОНПИ.

От писмо с per.№ТДОЗ БС/УВ - 9878/02.10.2018г. на Окръжна прокуратура - гр.Бургас се установява, че разследването по образуваното досъдебно производство не е приключило към момента на проверката.

Проверката е започнала на 31.10.2017г.

Периодът на проверката е от 31.10.2007г. до 31.10.2017г., т.е. в рамките на законоустановения 10-годишен период.

Изследвани са и са представени доказателства по делото за целия проверяван период относно приходите, разходите, нетния доход и разходите за придобиване на имущество на страните.

За да вземе решение за внасяне на искане за отнемане на имущество, Комисията е изготвила своя икономически анализ, след като е обсъдила възраженията на ответниците в хода на проверката. Въз основа на признатите от Комисията приходи, разходи, нетен доход и стойност на придобито в проверявания период имущество е установено несъответствие в размер на 831 663,14лв.

Така изготвения икономически анализ е оспорен с отговора по чл.131 ГПК на исковата молба по отношение на признатите приходи, разходите, общия размер на нетния доход и общата стойност на придобитото имущество, като е въведено твърдение на ответниците за липса на несъответствие.

3

За проверка на твърденията на ищеца и възраженията на ответниците е назначена съдебно икономическа експертиза.

По приходите.

Комисията признава и представя доказателства за целия проверяван период приходи на стойност общо 128 276,66лв. от осигурителен доход, по ГДД, пенсии и обезщетения, от кредити, от начално салдо към 2007г. и приходи от продажба на МПС.

Комисията е оспорила по основание и размер допълнително посочените от ответниците източници на финансиране доходи от работа във Великобритания, парични дарения от роднини, получени по банка, парични дарения от роднини и близки получени на ръка, парични средства получени по договор за грижи и гледане на св.Стоянов, което размества тежестта на доказване и според закона доказването на тези доходи е възложено на ответниците.

Въз основа на представените по делото доказателства въззивният съд изследва наличието на основание за всяка от посочените суми да бъде призната за доказан по основание и размер източник на финасиране със законен произход.

По отношение на сумата от 45 000лв.

Ответниците твърдят, че сума в този размер са имали налична в началото на проверявания период. Затова е неоснователно възражението на Комисията, че няма основание да бъде прибавена, защото е извън периода на проверката.

Наличието на каквито и да са разполагаеми, налични средства в началото на проверявания период може да бъде доказвано от ответниците, с всички доказателствени средства по ГПК. Комисията носи доказателствената тежест да установи, че сумата е била разходвана преди началото на проверявания период.

Въззивният съд въз основана представените писмени и гласни доказателства приема следното:

Въведено е твърдение от ответника за реализирани доходи от трудова дейност за периода 2003 - 2006г., като сезонен работник във Великобритания.

Представени са писмени доказателства за това, че ответникът е работил по програми за сезонна заетост в селското стопанство на В. през 2003г., 2005г., фиш за седмична заплата и декларация за внасяне на валута в размер на 4 900 паунда при влизане на България през 2006г.- доказателствата налични на лист 789, 790. 793, 794, 795 и 796 от делото.

Комисията е оспорила и представената митническа декларация по съображения, че не се намира в информационния масив.

От извършената съдебно - графологическа експертиза се установява, че подписът, положен от името на митническите органи е на действащ старши инспектор в ТД „Митница“-гр.София. Следователно представената митническа декларация е автентичен официален документ, който удостоверява определен факт - внасяне на определена сума пари от ответника 4 при връщането му от Великобритания в България, което е станало през 2006г.

От свидетелските показания, преценени във връзка с представените писмени доказателства може да се направи извод, че годишно, за период от 3 години, от работата си ответникът е реализирал трудов доход в размер на около15 000 лева или общо 45 000лв.

В своята трайна практика ВКС многократно е постановявал, че доказването на доходите и материалното положение на страните по делата не е ограничено относно вида на доказателствените средства, предвидени в ГПК.

/напр. Решение по гр.д.№ 70/2009г. на ВКС ІVг., Определение №105/22.02.2016 по дело №419/2016г. на ВКС, ГК, I г.о./ В този смисъл възражението на въззивника за недопустимост на доказателствените средства е неоснователно. От значение е не вида на доказателството, а неговата относимост, конкретност и достатъчност при съпоставката с останалия доказателствен материал да прави възможен извода за установеност на спорния факт. В конкретния случай, представените писмени доказателства подкрепят депозираните свидетелски показания, които са достатъчно конкретни и мотивиран съда да приеме за установен факта на налични средства в установен размер и произход в началото на проверявания период.

По отношение на сумата от 190 000евро.

Твърди се, че сумата е предадена от С. Х. С. по договор от 01.09.2015г.

По делото е представен договор за предоставяне на парични средства за придобиване на недвижим имот срещу задължение за гледане и грижи от 01.09.2015г.

Договорът е оспорен по отношение на автентичността на подписите, положени от страните, но извършената графологическа експертиза установява, че същите са положени от лицата, които договорът сочи за страни по него.

Оспорена е датата на сключването му.

Частният документ, какъвто е представения договор между ответниците и трето лице, има достоверна дата за трети лица като ищеца, само в хипотезите на чл.181, ал.1 ГПК, а именно “от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа”. В посочения смисъл е съдебната практика (напр. в решение №235/04.6.2010г. по гр.д.№176/2010г. на ВКС, ІІ г.о.) Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт (в този смисъл е трайната съдебна практика, напр.