Решение № 2145 от 07.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2145 гр. София, 07.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110217388 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-022683 от 09.11.2021г., издадено от Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП – СДВР), с което на Т. Г. Х. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

Недоволен от това НП е останал Т. Г. Х., който го обжалва в срок с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на Наказателното постановление.

Претендират се нарушения на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

Жалбоподателят счита, че липсват доказателства, които да потвърждават административното обвинение. Не било ясно как е установено, че Х. е навлязъл частично в дясната лента. Според жалбоподателя вина за ПТП имал водачът на лек автомобил „***“ с рег. № ***, тъй като се движел неправомерно и от бус лентата се включил в средната лента за движение. В жалбата Т. Х. описва случилия се според него механизъм на ПТП. Критикува се актосъставителят, че не бил описал увредените детайли от автомобила, не извършил измервания и не установил точното местоположение на двата автомобила преди и в момента на ПТП-то, нито е установил скоростта, с която са се движими двете превозни средства. Жалбоподателят твърди, че първо му е бил съставен и връчен Акт и след това са му били снети писмени сведения. Не били събрани сведения и от други очевидци. Поради това се приема, че не са събрани доказателства за изясняване на механизма на ПТП. Според жалбоподателя фотоалбумът на увредените части на управлявания от Х. автомобил опровергава описания в АУАН и НП механизъм на ПТП. В жалбата се твърди, че 1 наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение и за това защото не е извършил преценка за маловажност на случая. Оспорва се и компетентността на органа, установил административното нарушение и издал процесното НП. С тези съображения се иска от СРС да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят се явява лично. В съдебно заседание на 09.03.2022г. той заявява, че поддържа жалбата си. По време на съдебните прения пред СРС на 07.02.2023г. Т. Х. пледира за цялостна отмяна на НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Жалбоподателят твърди, че основната причина за настъпване на ПТП-то е неправомерното движение на лек автомобил „***“ в бус-лентата. Ако водачът на лек автомобил „***“ е спазвал правилата, разписани в ЗДвП и не се е движил в бус-лентата нямало да настъпи ПТП-то. Според жалбоподателя действията на водача на лек автомобил „***“ били технически неправилни. Същият в съдебно заседание признал вината си, тъй като за извършеното нарушение е платил глоба. Според Т.

Х. вината на водача на лек автомобил „***“ се доказвала от това, че той изместил автомобила си по време на ПТП-то и прикрил увредени части. По време на съдебните прения пред СРС жалбоподателят преповтаря и останалите доводи от жалбата.

Алтернативно се иска СРС да приложи чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание на 07.02.2023г. Т. Х. представя и писмена защита. В нея също се преповтарят аргументите от жалбата. Твърди се, че водачът на лек автомобил „***“ умишлено не е запазил местопроизшествието, за да не се установи вината му. Критикува се актосъставителят, че не е установил в коя точно лента на пътното платно е настъпил първоначалния удар между двете МПС-та. Налице било съществено процесуално нарушение, тъй като в Констативния протокол и в АУАН не бил посочен свидетелят – очевидец В. Х.. От тук се прави извод за нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като свидетелят – очевидец не бил свидетел по Акта, а посочените в АУАН свидетели, както и актосъставителят не били очевидци на нарушението. Според жалбоподателя заради това му е нарушено правото на защита. Иска се СРС да отмени процесното НП като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Алтернативно се иска прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител пред СРС и не взема становище по казуса.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 27.10.2021г. около 18.45 часа свидетелят И. К. управлявал лек автомобил „*** **” с рег. № *** в гр. София по ул. „Тодор Каблешков“ в най-дясната пътна лента (бус лентата) с посока на движение от ул. „Костенски водопад“ към бул. „България“. По същата улица и в същата посока на движение, но в средната лента бил Т. Г. Х., който управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***. Автомобилите се движили в задръстване. Т. Х. имал среща с брат си – св. В. Х., чието превозно средство управлявал. Уговорката им била да се 2 чакат на спирката на автобус № 64 след бул. „Тодор Каблешков“. Докато св. В. Х. се придвижвал пеш по тротоара към мястото на срещата с брат си, Т. Х. предприел маневра за частично навлизане с автомобил „***“ с рег. № *** от средната лента в съседната дясна лента (бус - лентата), в която се намирал лек автомобил „*** **” с рег. № ***, но без да го пропусне. Когато с десните колела лек автомобил „***“ навлязъл в бус-лентата, а лек автомобил „***“ бил изцяло в нея – между двете превозни средства настъпил удар. След като било реализирано ПТП-то двете превозни средства спрели, като малко след това свидетелят К. преместил автомобила си от бус – лентата, а МПС-то на Х. останало на пътното платно. Десните колела на лек автомобил „***“ били разположени в дясно от продължението на пътната маркировка М1, обозначаваща левия край на бус-лентата. Между водачите на лек автомобил „***“ и лек автомобил „***“ нямало разбирателство относно механизма на настъпване на ПТП и вината за него. За случая били уведомени органите на КАТ. Междувременно била извикана и линейка, тъй като Т. Х. има наранявания в следствие на ПТП. Той бил транспортиран до ВМА, където били констатирани контузия на раменния пояс и мишницата, както и повърхностна травма на окосмената част на главата на Т. Х..

Мястото на пътно-транспортното произшествие било посетено от свидетелите К. Д. и Е. А. (служители на ОПП – СДВР), които имали за задача да запазят местопроизшествието докато тече прегледът на Х. във ВМА. В последствие местопроизшествието било посетено и от св. Й. Д. от Група „Тежки ПТП“ при ОПП – СДВР. Във връзка с пътно – транспортното произшествие (ПТП) св. Й. Д. съставил Констативен протокол № К-525, в който описал щетите по двете превозни средства. Местопроизшествието било посетено и от св. К. К., който съставил скица на ПТП към Констативния протокол № К-525. Скицата била подписана от свидетелите К. К. и И. К.. Водачът на лек автомобил „***“ с рег. № *** отказал да подпише скицата на ПТП-то.

Щетите по лек автомобил „***“ с рег. № *** били в областта на предната броня, преден десет калник, счупено дясно огледало за задно виждане и др., а по лек автомобил „*** **“ с рег. № *** щетите от ПТП били в областта на предния ляв калниК.

Свидетелите Д. и К. приели, че жалбоподателят е станал причина за ПТП, тъй като при движение в гр. София по ул. „Тодор Каблешков“, с посока на движение от ул.

„Костенски водопад“ към бул. „България“, преди кръстовището с ул. „Ген. Кирил Ботев“ е навлязъл частично от средна в дясна пътна лента и не е пропуснал движещия се неправилно в нея лек автомобил „*** **“ с рег. № ***. Поради това свидетелят К. (в присъствието на свидетеля Д.) съставил срещу Т. Г. Х. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 415344 от 28.10.2021г. за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Екземпляр от Акта е връчен на Т. Г. Х. срещу подпис на дата 28.10.2021г.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като посочената в него срещу Т. Г. Х. е издадено атакуваното Наказателно постановление № 21-4332-022683 от 09.11.2021г., с което Началник Група към ОПП – СДВР е наложил на Т. Г. Х. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

3

Наказателното постановление е връчено на Т. Г. Х. на 25.11.2021г., след което е обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 02.12.2021г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите К., Д., Х., К., Д. и А.;

АУАН с бл. № 415344 от 28.10.2021г.; Констативен протокол № К-525 от 27.10.2021г.; скица на ПТП; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества; Амбулаторен лист № 030725 от 27.10.2021г.; Лист за преглед на пациент от 27.10.2021г.; рецепта и фискален бон за закупуване на Protect Arm Sling; справка картон на водача; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност; Заповед № 513з-7934 от 24.10.2016г. на Директора на СДВР; писмо от Столична община с вх. № 124142 от 16.06.2022г. с приложено копие на проект за организация на движението на ул. „Тодор Каблешков“ в участъка между ул. „Костенски водопад“ и бул. „България“, както и заключение на авто-техническа експертиза с вх. № 18580 от 24.01.2023г. и разяснения на вещото лице пред СРС.

Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира приложените на лист 31 и лист 32 от делото писмени сведения от Т. Г. Х. и И. Б. К., тъй като по своето естество тези документи съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива не представляват нито гласно, нито писмено доказателство по смисъла на закона.

Съдът остави извън доказателствената маса и снимките на лист 11-13 и лист 40-41 от делото, тъй като те нямат достоверна дата и е явно, че са изготвени за нуждите на процеса, но в момент след настъпване на въпросното ПТП.

Наличното на лист 14 от делото опис – заключение от 04.11.2021г. и приложените към него снимки на лист 15-21 от делото също не следва да се подлагат на анализ, тъй като от една страна опис – заключението датира от осем дни след процесната случка, поради което не може да се направи извод, че всички описани в него щети са били настъпили именно в резултат на ПТП от 27.10.2021г. От друга страна предметът на доказване по настоящото дело не е да се установят щетите от ПТП по лек автомобил „***“, а да се изясни механизма на ПТП, авторството и виновността на дееца. На трето място щетите от ПТП са описани в деня на неговото реализиране в Констативен протокол № К-525, поради което е без значение за делото какви щети в последствие са били установени по автомобила на жалбоподателя осем дни след случката, нито е релевантно за спора как са изглеждали отделните части от автомобила на Х.. Поради това документите на лист 14-21 от делото следва да останат извън доказателствената съвкупност и да не се кредитират от съда.

Възражението срещу Акта (на лист 23-24 и лист 34-35 от делото) съдържа становището на Х. по спора и не носи белезите на писмено или гласно доказателство.

Поради това СРС остави и него извън доказателствената маса, която подложи на анализ.

Болничният лист на Т. Х. (приложен на лист 30 от делото) няма пряко отношение 4 към предмета на доказване по настоящото дело. Настъпилите неимуществени вреди на Х. в следствие на ПТП-то не са част от административно – наказателното обвинение, поради което и изследването им не е доказателствено необходимо за нуждите на това производство.

Съдът остави извън доказателствената маса и приложената на лист 43 от делото Докладна записка, тъй като тя не представлява писмено доказателство. Доколкото съдържа свидетелски показания, които са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид, документът на лист 43 от делото не представлява нито гласно, нито писмено доказателство. Съдебният състав приема, че чрез Докладна записка не може да се приобщава по реда на НПК съдържащата се в нея информация. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната записка, приложена на лист 43 от делото.