Решение № 92 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110206146 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на Д. С. Н. с ЕИК**********, живеещ в с.

***а, срещу Наказателно постановление №9164, издадено на 10. III. 2025 година от В. Б. А. изпълняваща длъжността началничка на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявана от председателя Й. К. В., към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България.

С жалбата е оспорено процесното постановление. Твърди се неправилност и незаконосъобразно на издаването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В случая не било необходимо разрешение за ползване на пътя, защото това използване не било специално по смисъла на §1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата – жалбоподателят не ползвал пътя за да извърши някоя от дейностите, изброени в посочената разпоредба. Законът за пътищата предвиждал контрол на ползване на пътищата по реда на чл. 18 само при извършване на такива дейности, а в останалите случаи – по реда на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“.

Жалбоподателят бил санкциониран за поведение, което не попадало в хипотезата на нормите, които административно наказващия орган посочил като нарушени – жалбоподателят бил санкциониран за това, че превозва тежък или извънгабаритен товар в 1 условията на специално ползване, а не за това че превозва такъв товар без разрешително. За такова нарушение следвало да отговарят регистрираните превозвачи – търговци, защото те имали задължение по чл. 15, ал. 3 от Наредба №11, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България на 03. VII. 2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства да получат разрешително, а не водачите на моторните превозни средства.

Понятието „извънгабаритен товар“ било уредено в чл. 8, ал. 2 от Наредба №11, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България на 03. VII. 2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Според „§2“ от Наредбата, същата била издадена въз основа на чл. 139 от Закона за движението по пътищата, а не на закона за пътищата. Именно чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата предвиждал санкция за водачи на превозни средства с маса и натоварване на ос, различни от допустимите. Тази отговорност била различна от предвидената в чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата за физически лица, нарушили чл. чл. чл.

25 и 26, ал. 1, т. 1, б. б. „в“ и „г“, т. 2 на ал. 1 или ал. 5 или чл. 41. Жалбоподателят не наредил движението на превозното средство, затова и не можело да се счита за лице, което извършва дейности по движението на извънгабаритни пътни превозни средства по Закона за пътищата. Затова и той не следвало да носи отговорност, реализирана по реда, по който е издадено обжалваното наказателно постановление, а от службите за контрол, посочени в Закона за движението по пътищата по силата на чл. 189 от същия закон. В процесния случай обаче актосъставителят бил служител на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не на Министерството на вътрешните работи.

Дори да се приемело, че Законът за движението по пътищата и Законът за пътищата уреждат едни и същи обществени отношения, то следвало да се приложи специалния закон, който бил Законът за движението по пътищата.

Жалбоподателят превозвал пясък – товар, който може да се раздели на части, затова и не можело да се приеме за „неделим товар“ по смисъла на §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11. Затова и издаването на разрешително за превозването му не било необходимо. Развита са доводи, че ако един товар може да се раздели на части, не се изисква разрешение за превоза му и административнонаказателна отговорност следвало да се търси на основание различно от посоченото в обжалваното наказателно постановление.

В акта за установяване на административно нарушение не било посочено дали управляваното от жалбоподателя превозно средство е с пневматично окачване или не, което обстоятелство било от значение за определяне на допустимото максимално натоварване на ос.

Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.

За въззиваемата страна в открито съдебно заседание се явява редовно упълномощеният главен юрисконсулт Г. Б. Н.. На 24. ХI. 2025 година същият представя и 2 писмена защита по делото. Излага са доводи за правилността на наказателното постановление и оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Товарен автомобил марка „***“ модел „*** с регистрационен №*** е собственост на „*** с ***, видно от представена по делото част II на свидетелство за регистрация на превозното средство.

На 22. VІII. 2017 година в с. ***, Столична община, жалбоподателят сключва с „*** с *** представен по делото трудов договор №203. По силата на договора жалбоподателят заема в търговското дружество длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”.

На 14. II. 2025 година около 13 30 часа жалбоподателят управлява товарен автомобил марка „***“ модел „*** с регистрационен №*** по път II-18 (Софийски околовръстен път) в посока гр. София – гр. Нови Искър. Превозът е извършен в изпълнение на трудовия договор, видно от представен по делото пътен лист. Пътят е сред посочените в Приложение №2 към чл. 7, ал. 1 от Наредба №11, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България на 03. VII. 2001 година, а в района на километър 6 се намира на територията на Столична община, видно от писмо на Столична община, постъпило в съда на 27. VI. 2025 година.

Достигайки до километър 6 на територията на Столична община извън населените места, жалбоподателят е спрян за проверка от свидетелите Е. Л. С. с ЕГН********** и Р. Й.

Г. с ЕГН**********, служители на Агенция „Пътна инфраструктура“. При проверката е установено, че превозното средство превозва пясък (0/1 мм), съгласно представена по делото експедиционна бележка №330410251003 от 14. II. 2025 година. Извършено е измерване с рулетка и електронна везна, при което е установено, че превозното средство е с четири оси, от които две управляеми оси. Разстоянието между осите е от 01.40 m, а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 29.57 t при допустимо натоварване от 19.00 t по силата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба №11, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България на 03. VII. 2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: пътен лист; експедиционна бележка; свидетелство за регистрация част II; заповеди;

3 трудов договор, писмо на Столична община, постъпило в съда на 27. VI. 2025 година и приложената към него схема, както и от показанията на разпитаните свидетели.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Същата не се оспорва и от жалбоподателя.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0010624 на 25. III. 2025 година от свидетеля Е. Л. С. с ЕГН********** – компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №РД-11-97, издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 29. I. 2025 година, заемащ длъжността главен инспектор в същата агенция, в присъствието на един свидетел.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на изготвянето.

Жалбоподателят не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, на 10. III. 2025 година В. Б. А. в качеството на изпълняваща длъжността началничка на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявана от председателя Й. К. В., към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, компетентно длъжностно лице по силата на Заповед, издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 29. I. 2025 година под №РД-11-96, издава процесното наказателно постановление №9164, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2 500.00 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение II от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предложение II от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предложение I от Наредба №11, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България на 03. VII. 2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на 4 жалбоподателя най-рано на 08. IV. 2025 година, а жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 10. IV. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на обжалваното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че според посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл.

34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Разпечатката съдържа 44 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0698da72-a88b-4f07-a179-de1685b630a2