Решение № 6523 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6523 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Г.

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100502834 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 22383/10.12.2024 г., постановено по гр. д. № 29130/2024 г. по описа на СРС, 176 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че:

К. Г. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 992,95 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот - апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „********, абонатен № ********, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 30,90 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 265,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.02.2024 г., като отхвърля иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за сумата над 265,69 лева до пълния предявен размер от 268,89 лева , както и иска за лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за сумата 5,70 лева за периода от 16.07.2021 г. до 1

08.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10932/2024 г. по описа на СРС, 176 състав;

К. Г. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1 992,95 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот - апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „********, абонатен № ********, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 30,90 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата о т 265,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.02.2024 г., като отхвърля иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за сумата над 265,69 лева до пълния предявен размер от 268,89 лева, както и иска за лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за сумата 5,70 лева за периода от 16.07.2021 г. до 08.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10932/2024 г. по описа на СРС, 176 състав.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответниците К. Г. К. и К. Г. К. чрез адв. А. Т. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага, че Софийският районен съд е постановил неправилно решение, като е приел, че в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. съществува валидна облигационна връзка между ищеца и ответниците, въз основа на която последните са получавали топлинна енергия. Това е необосновано, тъй като доверителите не са обитавали и не са владели имота, намиращ се в гр. София, ж.к. Красно село, и поради това не могат да бъдат считани за потребители в смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката. СРС не е направил задълбочен анализ на представените доказателства и аргументи, пренебрегнал е релевантните факти и не е съобразил задължителната съдебна практика. Това е довело до постановяване на решение, което противоречи на материалния закон и нарушава правата на ответниците.

Въззивниците молят съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявенияте от ищеца срещу тях искове.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили два отговора на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Б.А. и юрк. Г.Н. ( с пълномощни към ОВЖ), с идентично съдържание, с които се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че първоинстанционният съд 2 правилно е уважил иска.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.

Решение № 22383/10.12.2024 г., постановено по гр. д. № 29130/2024 г. по описа на СРС, 176 състав, е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу всеки от ответниците К. Г.

К. и К. Г. К. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за сумата над 265,69 лева до пълния предявен размер от 268,89 лева, както и иска за лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за сумата 5,70 лева за периода от 16.07.2021 г. до 08.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10932/2024 г. по описа на СРС, 176 състав, като необжалвано.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ответниците е неоснователна по следните съображения:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. Г. К. и К. Г. К. с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат на ищеца разделно, при равни квоти, следните суми: 3 985,90 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 537,78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.02.2024 г., както и дялово разпределение в размер на 61,79 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане и сума в размер на 11,39 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 08.02.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот 3

- апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „********, аб. № ******** и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10932/2024 г. по описа на СРС, 176 състав.

Спорно между страните в настоящото въззивно производство е обстоятелството дали ответниците ползват процесния имот.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответниците върху апартамент № 6 в гр. София, ж.к. „Красно село“ – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том VI, рег. № 8888, дело № 693 от 02.08.2023 г. на нотариус И.Н. рег. № 040, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том I, рег. № 16151, дело № 89 от 23.09.2014 г. на нотариус К.Б., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 617 и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 109, том 108, дело 96, № 21409 от 15.10.1996 г. на В. А. - I-ви Нотариус при Софийски районен съд.

От посочените писмени доказателства правилно първоинстанционният съд е установил следните релевантни факти:

През 1996 г. С.Д.Д. дарява на дъщеря си Д.Д.М. апартамент № 6 в гр.

София, ж.к. „Красно село“, като си запазва пожизнено правото на ползване.

През 2014 г. Д.Д.Ч. учредява договорна ипотека върху същия имот в полза на К. Г. К., за обезпечение на безлихвен заем от 16 000 лв., със срок за връщане до 01.09.2014 г. и неустойка при забава.

На 23.09.2014 г., Д.Ч. продава апартамента на К. К. за 57 000 лв., като част от сумата е използвана за погасяване на задължения по ипотечни заеми, а остатъкът е платен по банков път.

4

През 2023 г. К. К. и съпругата му К. К., като съсобственици по силата на съпружеска имуществена общност, продават същия апартамент на К.И Г.Ж., като при сделката е представено удостоверение за сключен граждански брак на продавачите.

Имотът е предмет на последователни сделки – дарение, ипотека, продажба и последваща прехвърлителна сделка, извършвана вече от новите собственици в режим на съпружеска имуществена общност. Не е спорно между страните, че ответниците са били собственици на апартамент № 6 в гр.

София, ж.к. „Красно село“ в исковия период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

Същите само оспорват дали са ползвали процесния имот през това време.

Обстоятелството, че имотът е бил придобит в режим на СИО от К. Г. К. и К. Г. К. правилно е установен от първоинстанционния съд Процесната продажба през 2023 г. е извършена при участието на двамата ответници като продавачи. Те са се явили пред нотариуса и изрично са се легитимирали като собственици на имота, предмет на сделката. Това е удостоверено както чрез самия нотариален акт, така и чрез приложените към него документи, доказващи правото на собственост и спазването на специалните изисквания на закона. Сред тези документи фигурира удостоверението за сключен граждански брак между ответниците, представено с оглед установяване на съвместния характер на придобитото имущество, видно от която същите са били в брак, като способът на придобиване на собствеността презюмира придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Изводът се обоновава с разбирането, че страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е лицето, което ползва имота. По презумпция това е субектът, който е собственик на обекта, тъй като в това негово право се съдържа правото да ползва имота по предназначение. В случай, че собственикът е учредил вещно право на ползване за друго лице, то е налице конкуренция на права. Собственикът се е лишил от правото да го ползва, като го е предоставил на друг. Задължено лице за така потребения консуматив е вещният ползвател – аргумент от чл. 56 ЗС.