Решение № 4089 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4089 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110207420 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. С. А. (подадена чрез адв. Ж.) срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-005557 от 05.04.2023г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя И. С. А. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на А. са отнети и 10 контролни точки.

В жалбата на И. А. се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това се иска отмяна на НП. В жалбата се посочва, че нарушението не е достатъчно индивидуализирано от фактическа страна, тъй като не били посочени данни за служебното дерегистриране на автомобила, нито кога е станало това.

Поради това се претендира за ограничено право на защита на А.. Възразява се, че към момента на извършване на нарушението А. нe е знаел или не е могъл да знае, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, считано от 22.11.2022г. В обжалваното НП не било отбелязано на кое основание от ЗДвП регистрацията на моторното превозно средство (МПС) е била служебно прекратена, нито дали жалбоподателят е бил уведомен за това. Доколкото жалбоподателят не е собственик на автомобила, в жалбата се твърди, че не е налице субективния елемент за извършване на нарушението, още повече, че за дерегистрацията не е бил уведомен и собственикът на МПС-то, нито са били иззети регистрационните номера на автомобила. Освен това, за да бъде изпълнена процедурата по прекратяване на регистрацията следва да е получено Уведомление от Гаранционен фонд по 1 чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и да се уведоми собственика на МПС-то. В случая не е било извършено уведомяване и собственикът на автомобила е бил лишен от възможността да заплати застраховката. Изтъква се, че Гаранционен фонд има задължение да уведоми собственика на превозното средство за това, че е изтекла застраховката „Гражданска отговорност“ и да му предостави срок за представяне на доказателства, че е сключил нова застраховка „Гражданска отговорност“ и едва след това да предприеме действия, свързани с уведомлението на МВР за прекратяване по служебен път на регистрацията на превозното средство. В жалбата се отбелязва и това, че жалбоподателят е управлявал МПС с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС. При служебното прекратяване на регистрацията собственикът, респ. водачът на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на МПС са попречили на жалбоподателя да разбере, че е извършил нарушение по ЗДвП, както и да предвиди или допусне настъпването на каквито и да било обществено – опасни последици. Поради това се претендира за несъставомерност на деянието от субективна страна. В края на жалбата се посочва, че посочената като нарушена правна норма в Наказателното постановление (чл.140, ал.1 от ЗДвП) е неточна, поради което се претендира и за нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление, както и да присъди направените от жалбоподателя разноски по делото.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят И. С. А. не се явява лично, но се представлява от адв. И. – преупълномощена от адв. Ж.. В съдебно заседание на 15.07.2025г. адв. И. посочва, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. И. пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. Твърди, че не е налице субективен елемент за извършване на такъв вид нарушение, тъй като санкционираното лице не е собственик на МПС. Въпреки, че проверяващите органи са имали данни за собственика на МПС-то, те са съставили АУАН и в последствие е издадено Наказателно постановление на водача на автомобила. Пред СРС адв. И. посочва, че не са налице данни за получаване на изпратеното от „Гаранционен фонд“ Уведомление, още по-малко пък от санкционираното лице. Иска се СРС да присъди на жалбоподателя сторените от него разноски по делото и да се отмени обжалваното Наказателно постановление.

Въззиваемата страна Началник Група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител пред СРС, който да взема становище по съществото на спора.

По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 245354/15.07.2025г. от гл. юрк. К..

С тях се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна, недоказана от фактическа и правна страна, както и да потвърди обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство не били нарушени разписаните в закона норми и процедури, както и че са били спазени сроковете и разпоредбите на ЗДвП. Изложеното от административно – наказващия орган кореспондирало с установеното от фактическа страна, като правилно били приложени и 2 санкционните норми. Нарушението било детайлно описано с правилно посочена правна квалификация. Административно – наказателното обвинение било разбираемо и А. можел да организира защитата си. Според гл. юрк. К. липсата на описание или неточно посочване на обстоятелство, свързано с извършеното нарушение, което не е елемент от обективната страна на изпълнителното деяние на нарушението, не води до незаконосъобразност на издаденото НП. Твърди се, че Наказателното постановление е издадено от овластен орган, а наложеното наказание било пропорционално на извършеното нарушение. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Според гл. юрк. К. наложеното наказание реализира в пълна степен целта на закона, като се въздейства предупредително и превъзпитаващо върху нарушителя и останалите граждани. С тези аргументи се иска от съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Товарен автомобил „***“ с рег. № ********** е собственост на **********. Поради липса на данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил с рег. № ********** от Гаранционен фонд изпратили на 28.10.2022г. до собственика на МПС-то Уведомление № 25565/23.10.2022г. Това Уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането (КЗ), обаче, няма данни да е било получено от **********. Въпреки това от Гаранционен фонд изпратили на 21.11.2022г. към МВР уведомление, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на това уведомление от Гаранционен фонд на 22.11.2022г. била прекратена регистрацията на товарен автомобил „***“ с рег. № ********** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази служебно прекратена регистрация на МПС-то била съответно отбелязана в АИС-КАТ, но за нея собственикът на автомобила не бил уведомен от ОПП - СДВР.

На 16.01.2023г. около 14:37 часа И. С. А. управлявал товарен автомобил „***“ с рег.

№ ********** в гр. София в ж.к. „Студентски град“ по ул. „Проф. Живко Сталев“, с посока на движение от ул. „Георги Русев“ към ул. „Проф. Крикор Азарян“ и до блок 67 бил спрян за полицейска проверка от свидетелите Н. Н. и Л. Х., които по това време били служители на 07 РУ - СДВР. В хода на проверката чрез справка с ОДЧ-70 свидетелите Н. и Х. установили, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 22.11.2022г.

Поради това св. Н. Н. (в присъствието на св. Л. Х.) съставил на И. С. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД № 411161 от 16.01.2023г. – за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от този Акт е връчен на А. срещу подпис на 16.01.2023г.

С писмо рег. № 4332р-10398/2023г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на 07 РУ – СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 16.01.2023г. на територията на 07 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП – СДВР 3 изпратили административно – наказателната преписка на 07 РУ – СДВР, от където материалите били препратени към СРП. С Постановление на прокурор от СРП от 21.03.2023г. (изведено в деловодството на СРП на 22.03.2023г.) е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по материалите, съдържащи се в пр. пр. № 13462/2023г. на СРП и същата била прекратена.

На 05.04.2023г. Г. Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното Наказателно постановление № 23-4332-005557, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на И. С. А. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на А. са отнети и 10 контролни точки.

И. С. А. получил препис от това Наказателно постановление на 22.04.2025г. и на 28.04.2025г. подал жалба чрез адв. Ж. директно в СРС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства : АУАН Серия АД № 411161 от 16.01.2023г.;

Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.03.2023г.; справка картон на водача; Заповед № 513з-4534 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; разписка за връчване на НП; писмо от ОДМВР – Бургас до 02 РУ – Бургас от 08.04.2025г.; писмо от Началника на 02 РУ – Бургас до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас от 23.04.2025г.; писмо от Началника на ОПП – СДВР до ОДМВР – Бургас за връчване на НП; писмо от СРП с вх. № 225170 от 26.06.2025г. (с приложени заверени ксерокопия от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.03.2023г., писмо с рег. № 4332р-10398/2023г. до Началника на 07 РУ – СДВР, АУАН Серия АД № 411161 от 16.01.2023г., справка за регистрации на МПС с рег. № **********, справка за собствеността на МПС с рег. № **********, справка картон на водача), писмо от Гаранционен фонд с вх. № 241894 от 10.07.2025г. (с приложени справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № **********, справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег. № ********** и справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собствениците на МПС за липсваща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по рег. № **********), както и показанията на свидетелите Н. и Х..

Предоставените от СРП с писмо вх. № 225170 от 26.06.2025г. писмени документи (подробно цитирани по-горе и приложени на лист 36-38 и лист 41-46 от делото) следва да се кредитират от съда, тъй като са достоверни, обективни и взаимно се допълват.

Констатациите от АУАН Серия АД № 411161 от 16.01.2023г. (приложен на лист 8 от делото) касателно собственика на МПС-то и прекратената регистрация на автомобила намират 4 опора в справките за регистрации на МПС с рег. № ********** и за собствеността на МПС с рег. № **********, както и в справката от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег. № **********. Поради това съдът кредитира Акта. Писмото с рег. № 4332р-10398/2023г. до Началника на 07 РУ – СДВР (приложено на лист 41 от делото) намира опора в АУАН Серия АД № 411161 от 16.01.2023г., както и в Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 21.03.2023г.