Решение № 2283 от 12.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2283 гр. Бургас, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20262120102648 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) по подадена молба с вх. № *** от *** г. от Г. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***, със съдебен адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Б. Д. – АК-Бургас, против Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:

***, чрез процесуалния си представител адв. М. И. - Т. – АК-Бургас.

В молбата и приложената към нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се твърди, че ответницата е бивша съпруга на молителя, бракът между които е прекратен с влязло в сила Решение № *** по бр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Бургас.

Излага се, че между страните съществуват имуществени спорове относно правото на ползване върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ 275 кв.м, съставляващо УПИ I-174 в кв. 15 по плана на с. ***, община ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, прехвърлена от молителя на ответницата с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г., по силата на който молителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване.

Молителят поддържа, че след като на *** г. е посетил имота и е установил сменени патрони, на *** г. около 11:00–13:30 часа е отишъл отново в с. *** с 1 цел лична среща и разговор с ответницата във връзка със заведеното от нея гр. д. № *** г. по описа на РС – Бургас по чл. 59, ал. 3 ЗС. Твърди се, че при влизането му в двора и достигането до прага на къщата, ответницата изскочила от гаража, проявила необуздана агресия, започнала да го рита по краката, да се опитва да счупи мобилния му телефон и да го одраска по лицето и рамото. Молителят твърди, че единствено се е опитал да хване ръцете с думите „Успокой се!“ и не е посягал. В резултат на инцидента му били причинени охлузвания и кръвонасядания в областта на лявото рамо и дясната подбедрица, описани в Амбулаторен лист № *** г. и Съдебномедицинско удостоверение № *** г. от *** г. Въз основа на тези фактически твърдения молителят квалифицира поведението на ответницата като акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и иска налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, както и присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

С Определение № 3304 от 02.07.2026 г. настоящият съдебен състав е оставил без уважение искането на молителя за издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН поради липса на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота и здравето му и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В законоустановения срок ответницата Д. Г. Д., чрез процесуалния си представител адв. М. И. - Т., е депозирала писмен отговор, с който оспорва молбата като неоснователна и недоказана. Поддържа, че страните са разведени от над 20 години, не съжителстват и нямат общо домакинство.

Твърди, че между тях е налице строго гражданскоправен спор за упражняване и погасяване по давност на право на ползване върху имота в с. ***. Относно датата *** г. заявява, че молителят изненадващо е навлязъл в имота с включена видеокамера на мобилния си телефон и въпреки изричната молба да престане да я записва, я е изблъскал навътре в коридора и я е стиснал за ръцете, причинявайки кръвонасядане на лявата мишница с размер 7х6 см, отразено в представено от нея медицинско свидетелство от *** г. Твърди, че е действала в условията на отбрана срещу неправомерното навлизане и физическо съприкосновение от страна на молителя, като предвид физическото състояние и ръст не е нападала молителя. Сочи, че по повод инцидента на *** г. е подала молба за защита по ЗЗДН пред РС – *** (образувано гр. д. № *** г.), по която е издадена Заповед за незабавна защита № *** г. срещу Г. Д..

Моли молбата на Г. Д. да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени

2 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание, проведено на 29.09.2026 г., молителят Г. Д., лично и чрез адв. Д., поддържа молбата на изложените основания.

Ответницата Д. Д., лично и чрез адв. И., оспорва молбата и моли за отхвърлянето .

Районен съд – Бургас, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а се установява и от приложеното Решение № *** по бр. д. № *** г. по описа на РС – Бургас, че гражданският брак между Г.

Д. Д. и Д. Г. Д. е прекратен с развод по взаимно съгласие през *** г., като с утвърденото бракоразводно споразумение са уредени имуществените отношения помежду им. Страните са бивши съпрузи и не живеят в едно домакинство повече от 20 години.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на нотариус К. П., рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие РС – ***, се установява, че Г. Д. Д. е продал на Д.

Г. Д. дворно място с площ от 275 кв.м, съставляващо УПИ I-174 в кв. 15 по плана на с. ***, община ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, като продавачът си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.

Установява се от Разпореждане № *** от *** г. по гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Бургас, LX граждански състав, че между същите страни е налице висящ съдебен спор по предявен от Д. Д. иск с правно основание чл.

59, ал. 3 от Закона за собствеността (ЗС) за признаване за погасено поради неупражняване за период по-дълъг от пет години на запазеното в полза на Г. Д. право на ползване върху имота в с. *** и апартамент в гр. Бургас.

От Постановление от *** г. на Районна прокуратура – Бургас за отказ да се образува наказателно производство по преписка с вх. № *** г. се установява, че по повод подаден от Д. Д. сигнал за тормоз чрез електронни съобщения по приложението „Вайбър“ е извършена полицейска проверка от 01 РУ при ОДМВР – Бургас, при която наблюдаващият прокурор е констатирал, че в разменената между бившите съпрузи кореспонденция относно достъпа до имота в с. *** и претендирани наеми не се съдържат заплахи или обиди, 3 съставляващи престъпление от общ характер.

По делото са представени медицински документи: Амбулаторен лист № *** от *** г., издаден от д-р Н. П., и Съдебномедицинско удостоверение № *** г. от *** г., издадено от д-р С. Ш. – ординатор в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ – Бургас АД, съгласно които при прегледа на Г. Д. Д. са констатирани: бледочервеникаво кръвонасядане с ивичеста форма с размер 4х0,6 см с наличие на охлузване в него (4х3 мм) по горната повърхност на лявото рамо; множествени дребни кръгловати охлузвания с корици (по около 5х5 мм) и около тях синкаво-червеникави кръвонасядания (по около 6х4 мм) по предната повърхност на дясната подбедрица на площ 8х4 см. Съдебният лекар е заключил, че уврежданията са от действието на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети, съвместими са да са получени по съобщения от пострадалия начин и са причинили болка и страдание. От своя страна ответницата е представила медицинско удостоверение от *** г., установяващо травматично увреждане – синкаво кръвонасядане с размер 7х6 см по предната и леко външно-странична повърхност на лявата мишница, получено от притискане и хващане с ръка.

За изясняване на обстоятелствата около инцидента на *** г. по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. Е. Б. и Д. Г. Д..

Разпитаната по искане на молителя свидетелка Б. Б. (съседка на молителя в гр. Бургас на ул. ***) заявява, че на *** г. надвечер, докато косяла трева в двора си, е видяла молителя на неговата тераса по къси панталони, видимо притеснен. Забелязала следи от одраскване по рамото му и рана на десния крак. При разговора молителят споделил, че по-рано през деня е отишъл в с. *** да упражни правото си на ползване и да вземе багаж, но ответницата изскочила изневиделица и се спречкали на вратата, като се опитала да го одраска. Свидетелката посочва, че на *** г. (събота) по молба на молителя е направила приложените по делото фотографии на рамото и крака му.

Свидетелката изрично заявява, че не е била на мястото на събитието в с. *** на *** г. и пресъздава единствено споделеното от молителя впоследствие.

Разпитаният по искане на ответницата свидетел Д. Г. Д. (пълнолетен син на страните) излага, че конфликтът между родителите му е ескалирал след предявяването на иска за прекратяване на правото на ползване, като баща му настоявал за заплащане на наем и ключове. На *** г. около обяд – ранния следобед свидетелят пътувал с автомобил от гр. *** към с. ***. Получил 4 сигнал за движение от монтираната на входа на къщата охранителна камера и на екрана на телефона си видял как баща му навлиза с включен мобилен телефон, майка му застава на входа пред него, а молителят я хваща за ръцете, избутва я в коридора навътре и чул викове. Свидетелят пристигнал в имота след около 5–10 минути, като заварил родителите си седнали отвън на масата да разговарят спокойно, оставил униформата на баща си и не е възприел последващи физически сблъсъци или вербална агресия.

При така изяснената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Молбата за защита е процесуално допустима. Подадена е в срок и от лице, легитимирано да търси защита срещу бивш съпруг съгласно чл. 3, т. 1 ЗЗДН.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна и недоказана.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират или са били в семейна връзка или фактическо съпружеско съжителство. Смисълът и целта на ЗЗДН е да осигури спешна, ефективна и превантивна защита на лица, които действително са станали жертва на противоправно физическо, психическо или друго насилие или са изложени на реален риск от такова посегателство в кръга на семейноправната връзка. Производството по ЗЗДН не може и не бива да се превръща в инструмент за решаване на имуществени и вещноправни спорове, за оказване на процесуален натиск по висящи граждански дела или за изкуствено създаване на доказателства за нуждите на други производства (в този смисъл Решение № 267 от 19.11.2025 г. по в. гр. д. № 431/2025 г. на ОС – Враца;

Решение № 2170 от 25.03.2019 г. по в. гр. д. № 9752/2018 г. на СГС; Решение № 55 от 28.03.2022 г. по в. гр. д. № 503/2021 г. на ОС – Кюстендил).

В конкретния случай от съвкупния анализ на доказателствата се установява, че твърденията на молителя за осъществен спрямо него акт на физическо насилие на *** г. са опровергани. От събраните по делото документи и обясненията на самите страни е видно, че страните са във фактическа раздяла от над 20 години, обитават самостоятелни жилища в гр.

Бургас и между тях липсват ежедневни контакти. Отношенията им са изострени единствено във връзка с претенциите за упражняване на запазеното 5 право на ползване върху вилния имот в с. *** и висящия исков процес по чл.

59, ал. 3 ЗС по гр. д. № *** г. на РС – Бургас.

Посещението на молителя в имота в с. *** на *** г. не е било инцидентно събитие в условията на съвместно съжителство, а едностранно предприето действие при пълното съзнание за съществуващия остър вещноправен конфликт и липсата на съгласие от страна на ответницата за достъп.

Показанията на свидетеля Д. Д., които съдът кредитира като непосредствени и логични досежно възприетото чрез видеонаблюдението, установяват, че молителят е влязъл в двора с насочен работещ мобилен телефон за заснемане на ответницата. При възражението на ответницата срещу заснемането и опита да прегради пътя му към жилището, молителят я е хванал за ръцете и я е изтласкал навътре в коридора. Констатираните по тялото на ответницата увреждания (кръвонасядане по лявата мишница от 7х6 см) обективно потвърждават този механизъм на събитията.