Решение № 452 от 15.07.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 452 гр.Плевен, 15.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №440 по описа на

Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от К.Л.Ч. ***, против Решение

№Ц2153-14-11/14.05.2020 год. на Директор на ТП на НОИ-Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №2113-14-4517#29/9.03.2020 год. на ръководител ПО, с което е отказано преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ч..

В жалбата са наведени доводи, че Ч. е подал документите си за пенсиониране на 10.04.2019 год. по повод отразяваната по телевизията разяснителна кампания за възможността за изчисляване на пенсиите по два начина и че подготвените служители на НОИ ще изчисляват по двата начина пенсиите и ще предлагат по-благоприятния вариант на кандидат-пенсионерите. На жалбоподателя било разяснено от приемната на НОИ, че докато не съберат и проверят всички документи, не могат да му изчислят пенсията, поради което насочили Ч. към Началник отдел „ПО“, който направил необходимите изчисления, като му препоръчал като по-благоприятен старият начин на изчисление, включващ три години до 1996 год. включително. Сочи, че притиснат от обстоятелствата, закупил недостигащият му трудов стаж и послушал служителите от приемната на НОИ, че не се знае колко време ще отнеме обработката на документите, затова следвало да изчака и те щели да го уведомят с писмо, когато са готови. Докато чакал обаче, се оказало, че е изпуснал срока за преизчисление на пенсията. Моли за отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли съда да уважи жалбата, да му бъде преизчислена пенсията.

Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на

НОИ-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р.с пълномощно на л.37 от делото, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението и разпореждането като правилни и законосъобразни. Сочи, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия на 10.04.2019 г., когато е в сила разпоредбата на чл.70, с последните изменения, в сила от 1.01.2019 г., съгласно които пенсията на лицата се изчислява от осигурителния им доход след 2000 г. до датата на пенсионирането. С изрична разпоредба § 22Ц от ПЗР на КСО впоследствие през месец май законодателят е предоставил възможност на лицата, които са подали вече заявления за отпускане на пенсия, ако желаят тя да бъде изчислена и по т.нар. „стар ред“ с осигурителния доход от три години, които те пожелаят, от 1982 г. до 1997 г. Тази разпоредба е със срок на действие шест месеца, който е изтекъл на 4 ноември 2019 г. Жалбоподателят е подал заявлението си през месец декември, т.е. след този срок. Твърди, че причините, поради което е станало това са без значение, тъй като с изпускане на срока жалбоподателят е загубил право да му бъде преизчислена пенсията по този начин. Могъл е да подаде само заявление без приложения и административният орган дава възможност на лицето да представи необходимите документи и да отстрани нередовностите.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Със заявление вх.

№2113-14-451/10.04.2019 г. на л.5 от делото К. Ч. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) съгласно чл. 68, ал. 1, 2 от КСО. Към заявлението е представил документи за трудов/осигурителен стаж, описани в регистрация на инициативна входяща преписка №2113-14-451/10.04.2019 г. Размерът на пенсията/съответно индивидуалният коефициент е съобразен единствено с осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията. Постановено е Разпореждане №6/27.11.2019 г. на ръководител „ПО“, с което е отпусната лична пенсия за ОСВ на Ч. и същата е определена в размер на 226.89 лв.

Със следващо заявление вх. №2113-14-451#27/23.12.2019 г.на л.22 от делото К. Ч. е поискал пенсията му да бъде изчислена от осигурителен доход за друг тригодишен базисен период до 1.01.1997 г., ако това е по-благоприятно за него. Приложено е удостоверение обр.

УП-15 №5509-10-2436/18.12.2019 г.на л.23, издадено от Осигурителен архив – Ловеч с отразен тригодишен период 01.07.1992 г. -30.06.1995 г. и брутно трудово възнаграждение – 120 170,30 лв. С Разпореждане №2113-14-451#29/09.03.2020 г. на л.24 от делото е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст заявителя.

С жалба вх. №Ц1012-14-25/15.04.2020 г. Ч. е възразил срещу Разпореждане №2113-14-451#29/9.03.2020 г. на ръководител „ПО“, като е изложил съображения, че след консултации със служители е издаден необходимия документ – УП за три поредни години, който да послужи за преизчисляване на пенсията му, като през м. декември 2019 г. е представил същия в приемната на ТП на НОИ заедно със заявление за преизчисляване на пенсията. Посочва, че според него пропускането на срока за подаване на документите се дължи на по-дългото време, през което са се обработвали документите му за пенсиониране. В тази връзка е посочил, че следва да се прояви разбиране и иска да се преразгледа разпореждането за отказ за преизчисляване на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Въз основа на жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение №Ц2153-14-11/14.05.2020 год. на Директор на ТП на НОИ-Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №2113-14-4517#29/9.03.2020 год. на ръководител ПО, с което е отказано преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ч.. Органът е изложил следните мотиви:

Съгласно §22ц, ал.

1 от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 35 от 2019 г.) до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него (т. е. с избран тригодишен базисен период до 1997 г. по избор на лицето). В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително.

Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1. Съгласно ал. 2 на същия параграф в

6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице. Изложени са още мотиви в оспореното решение, че Закон за допълнение на КСО, с който е въведен §22ц, е обнародван в ДВ, бр.

35 от 30.04.2019 г. и е в сила от

4.05.2019 г. К. Ч. е подал заявление за отпускане на пенсия на 10.04.2019 г., т. е след 31.12.2018 г. и съобразно разпоредбата на ал. 2 на §22ц следва в шестмесечен срок от влизане в сила на закона да е поискал преизчисляване на пенсията с избран тригодишен базисен период по избор. В случая законът е в сила от 4.05.2019 г. и шестмесечният срок съгласно §22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО изтича на 4.11.2019 г. включително, т.е това е крайният момент, до който заявителят е следвало да подаде заявление за преизчисляване на пенсията с тригодишна база, избрана от него. В случая заявлението за преизчисляване на пенсията е подадено на 23.12.2019 г. т.е след изтичане на указания срок, поради което Директорът на ТП на НОИ-Плевен е направил извод в оспореното решение, че правилно е постановено разпореждане №2113-14-451#29/09.03.2020 г. на ръководител ПО, с което е отказано да се преизчисли личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Решението е връчено на Ч. на 18.05.2020 год., видно от разписката на л.31от делото, а жалбата против него е подадена до съда чрез органа на 22.05.2020 год. и е заведена с вх.№Ц1012-14-25 # 4. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В този смисъл, оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, който е компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО.

Потвърденото с решението разпореждане също е издадено от компетентен орган-ръководител „ПО“ по смисъла на чл.98, ал.1 от КСО. Оспореното Решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, в това число фактически и правни основания за издаването си. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила.

Относно спазването на материалния закон съдът съобрази следното:

Оплакванията на жалбоподателя се свеждат единствено до това, че според него администрацията е действала в негов ущърб. Твърди, че е следвал указанията на органите от НОИ и затова е подал по-късно молбата.

Оправдали се, че понеже Ч. имал стаж в чужбина, това е довело до забавяне. Трябвало да чакат от чужбина. За преизчислението на пенсията Ч. разбрал от телевизията, от реклама, че служителите на НОИ ще изчислят пенсията и по двата метода. Казали му, че ще съберат всички документи. Каквото трябвало, подал. След това, в края на октомври – началото на ноември получил съобщение, че е излязло решението.

Трябвало за три години да избери период. Пратили го при началника на пенсионното, той се запознал с документите и казал, че трябва да представи УП за доходите. Оказало се, че документите на фирмата, които обхващат тези три години, са в архива в гр.Ловеч, не можело да отиде на място, трябвало по служебен път. Подал необходимите документи, чакал един месец, нямало резултат. Пак отишъл при началник на отдел „Пенсии“ и той казал на Ч., че може и една година да чака, поради тази причина разговарял по телефона със служител от архива и след три дни документа пристигнал. Но когато подал заявлението за преизчисление на пенсията се оказало, че го е подал след срока.

Твърденията на жалбоподателя за заблуждаващи действия от страна на администрацията на НОИ са неотносими към законосъобразността на постановените решение и разпореждане, защото срокът за подаване на заявление за преизчисление на пенсията е разписан в закона, не е обусловен от волята или от действие на администрацията, в която се подава заявлението. Срокът е преклузивен и неспазването му, независимо от това дали се дължи на виновно бездействие на лицето, на случайно събитие или на незнание на закона, има една единствена последица-погасява правото на лицето да подаде заявление, с което да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него.