Решение № 554 от 01.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Диана Коледжикова при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20238002104093 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба № 13930 от 14.06.2023 г., подадена от “Софийски имоти" ЕАД, [населено място] против решение № 492 от 18.04.2023 г. по гр.дело № 1486 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 18.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 6138/2017 г. по описа на СГС, и е отхвърлен предявения от „Софийски имоти“ ЕАД отрицателен установителен иск срещу „Владимпекс“ ЕООД, че учреденото от Столична община в полза на „Владимпекс“ ЕООД с Договор № РД-562102/16.10.1998 г. право на строеж върху УПИ №..., общ., отреден „за КОО", с площ от 748 кв.м., кв.23 по действащия план на м.НПЗ „Хладилника Витоша“, не съществува като погасено по давност поради неупражняването му в петгодишен срок.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на постановеното решение.

Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че отказът от страна на „Лаудис билдинг“ ЕООД от прехвърленото му от „Владимпекс“ ЕООД право на строеж има за последица връщането на това право в патримониума на ответното дружество. Навежда довод, че след като ответникът се е разпоредил в полза на „Лаудис билдинг“ ЕООД с учреденото му право на строеж, а последното дружество се е отказало от това право, суперфицията се е погасила и вече не тежи върху земята, следователно липсва процесуална легитимация за ответника по предявения иск, а постановеното решение е недопустимо.

Твърди се и неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с 1 материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност и взаимовръзка. Съдът необосновано приел, тълкувайки неправилно събраните доказателства, че давностният срок не е текъл от 21.01.2003 г. поради обективна правна и фактическа невъзможност за реализиране на суперфицията. Незаконосъобразно бил извършен косвен съдебен контрол върху Заповед № РД-09-50-41/22.01.1999 г. на Главния архитект на София, с която е одобрен регулационния план, послужил за издаване на виза за проектиране от 21.01.2003 г.

Навежда се оплакване за необоснованост на постановеното решение, при постановяването на което не са обсъдени всички относими доказателства и не са изложени убедителни мотиви за отхвърляне на иска.

Ответникът по касация оспорва жалбата.

С определение от № 2715 от 03.06.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните .

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Постоянна е практиката на ВКС, че независимо от предвидената в чл.272 ГПК възможност на въззивния съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава нейното решение, той не е освободен от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди и оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните. В този смисъл са решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други. Настоящият състав споделя напълно посочената практика.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Предявеният от касатора отрицателен установителен иск за признаване, че правото на строеж върху УПИ III-126, общ., отреден „за КОО“, с площ от 748 кв.м, кв.23 по действащия план на м.НПЗ „Хладилника Витоша”, учредено в полза на „Владимпекс“ ЕООД с договор № РД 56-2102/16.10.1998 г., е погасено по давност, е обоснован със следното: Ищецът твърди, че с посочения договор Столична община е учредила в полза на „Владимпекс“ ЕООД право на строеж, което ответникът не е реализирал в срока по чл.67 ЗС. След учредяването на суперфицията правото на собственост върху поземления имот е придобито от ищеца по силата на извършена от Столична община апортна вноска в капитала на дружеството.

Ответникът е оспорил иска с възражение, че срокът по чл.67 ЗС не е започнал да тече поради това, че с анекс от 2003 г. за започване на строителството е определен срок от една 2 година, считано от издаване на разрешение за строеж, което все още не било издадено, затова и срокът не е започнал да тече. Налице били обективни пречки за извършване на строителството: при изменение на ЗРП площта на имота била намалена със 170 кв.м.; издадената на 10.08.1999 г. скица - виза за проектиране била въз основа на невлязъл в сила план, одобрен със заповед от 22.01.1999 г., а следващите издадени скици (от 26.04.1999 г., презаверена на 23.09.2010 г.) са по предходен регулационен план, одобрен със заповед от 20.12.1989 г. В скица от 10.12.2002 г. имотът бил посочен с номер ІІІ-за СГО и били цитирани заповедите от 1995 г. и 1999 г. за утвърждаване на дворищната регулация.

Несъответствие с действащия план от 1999 г. имало и в издадените визи за проучване и проектиране от 21.12.2000 г. и 23.01.2003 г. Изложеното създавало неяснота относно регулационния статут на имота съгласно действащия регулационен план. Заедно с това „Софийска вода“ АД отказало да съгласува визата за проектиране и мотивираното предложение за допускане на инвестиционно проектиране, тъй като през имота преминавал главен канален колектор, който бил пречка за извършване проектирането и строителството.

През 2008 г. ответното дружество поискало от Столична община като собственик на инфраструктурните обекти да предприеме изместване на преминаващия през имота колектор. Ответникът счита, че е извършил необходимите действия, но исканията му за изменение на плановете с оглед осигуряване възможност за застрояване останали без отговор. Моли за отхвърляне на предявения иск.

С първоинстанционното решение по отношение на ответника е признато, че учреденото в негова полза право на строеж е погасено по давност. За да отмени това решение, съставът на Апелативен съд София е намерил за основателно възражението на ответника за наличие на обективни пречки за застрояване на имота. Приел е, че издадената на 21.01.2003 г. виза за проектиране била по неодобрен регулационен план, приет извън компетентността на главния архитект на София, и породил действие едва след потвърждаване от Столичния общински съвет на издадените от него заповеди. Всички издадени визи за проектиране не били в съответствие с плана, по който са издадени. Намиращият се в имота главен канализационен колектор е пречел за проектирането и изграждането на предвидената сграда, което е станало възможно едва след въвеждането в експлоатация на новия колектор с разрешение за ползване от 13.02.2017 г. Затова въззивният съд е приел, че срокът по чл.67 ЗС е започнал да тече от 13.02.2017 г. и до подаването на исковата молба в съда на 19.05.2017 г. не и изтекъл.

По касационната жалба:

Фактите по делото са следните: Договор № РД-56-2102 от 16.10.1998 г. Столична община е учредила в полза на „Владимпекс“ ЕООД възмездно безсрочно право на строеж върху терен частна общинска собственост, находящ се в район „Лозенец“, м. НПЗ Хладилника, парцел пл. № IX от кв. 1а с площ 918 кв.м. за изграждане на обществен център с приблизителни ЗП500 кв.м. и РЗП -1000 кв.м., за цена от 216 600 лева, заплатена на 08.09.1998 г. В чл.12 от е предвиден едногодишен срок за започване на строителството. Съгласно чл.9 суперфициарят се задължава да проучи съществуващите условия на терена, вкл. подземен и надземен кадастър, геоложки и хидроложки условия, като при нужда проектира и изгради необходимата му инженерна инфраструктура. На 03.02.2003 г. е подписано допълнително 3 споразумение между Столична община и „Владимпекс“ ЕООД, с което е изменен чл.12 от договора като е предвидено строителството на сградата да започне в едногодишен срок от издаването на разрешението за строеж, но не по-късно от 31.12.2003 г.

След сключване на договора от 1998 г. и преди подписване на анекса от 03.02.2003 г.

Столична община е апортирала процесния имот в капитала на Софийски имоти ЕАД.

За периода след учредяване на суперфицията регулационният статут на процесния имот е определен от регулационния план на местност „Хладилника-Витоша“ от 1989 г., изменен със заповед от 1995 г.; кадастрален, застроителен и регулационен план, одобрен с две заповеди от 1999 г.; ПУП от 2012 г.; изменение на ПЗ от 2017 г. По молби на „Владимпекс“ ЕООД от 26.03.1999 г.; 26.07.1999 г.; 28.11.2002 г. и 12.08.2015 г. са издадени скица от 26.04.1999 г. по действащия регулационен план от 1995 г. (съгласно уточнението на вещото лице Б. в с.з. на 13.11.2020 г.); скица-виза за проучване и проектиране от 10.08.1999 г.; виза за проектиране от 21.12.2000 г.; скица от 10.12.2002 г.; виза за проучване и проектиране от 20.01.2003 г.; скица от 04.09.2015 г.

На 12.05.2003 г. „Владимпекс“ ЕООД е прехвърлил в полза на „Лаудис билдинг“ ЕООД учреденото му право на строеж. На 26.01.2017 г. е вписан отказ на „Лаудис билдинг“ ЕООД в полза на „Владимпекс“ ЕООД от правото на строеж, придобито с договора от 12.05.2003 г.

По делото няма данни ответникът да е представил на „Софийска вода“ виза за проектиране или мотивирано предложение за допускане на инвестиционно проектиране; не е представен отказ на водоснабдителното дружество да съгласува проектиране на сграда за процесния парцел. С жалба от 14.03.2008 г. „Владимпекс“ ЕООД е заявил искане за изместване на каналния конектор, тъй като заради него „Софийска вода“ отказвала съгласуване на издадената виза за проектиране и проучване, което препятства строителството на предвидената сграда. С възражение от 17.05.2011 г. до главния архитект на район Лозенец срещу проекта за изменение на ПЗР е направено искане петното за застрояване да се измести на северозапад по приложено мотивирано предложение, за да не попада върху каналния колектор. Посочено е, че с новата план-схема на канализацията се предвижда изместване на колектора, но намеренията на суперфициаря са да започне строителство преди изместване на колектора.

Видно от констатациите на вещото лице Б. по единичната СТЕ, на скица от юни 2016 г.

„Софийска вода“ е издала съгласувателно писмо, в което е посочено, че каналът е изключен от канализационната мрежа, поради което не е необходимо да се пази неговата цялост и сервитут.

Видно от основното заключение на тричленната СТЕ, в решение на СОС от 31.05.2012 г. е цитирано писмо от 12.12.2011 г., с което са представени съгласувателни писма от „Софийска вода“ за измененията в ПЗ от 2012 г. Според вещите лица това одобрение на ПУП от страна на „Софийска вода“ дава възможност на инвеститора да реализира строежа.

Констатацията, направена в т.3 на допълнителното заключение на тройната СТЕ въз основа на чертеж Ситуация М 1:500, част: Канализация на инвестиционен проект, одобрен на 14.08.2014 г., (кръстовището на [улица]и [улица]), че съществуващият уличен канал в процесния парцел се запазва и не подлежи на премахване, не съответства на представения 4 по делото проект, видно от който обозначеният с кафява пунктирана линия канал, преминаващ през процесния парцел, е зачертан със знак „Х“, което съгласно легендата означава, че е обозначен съществуващ канал, който отпада. В етап едно на проекта е предвидено отклонение на този канал при Кл.5 ЛСК, след което в посоката на процесния парцел каналът е зачертан. По същия начин каналът е обозначен със зачертаване и в останалите представени по делото чертежи на проекта: част Отводняване и част Сборен план. Заедно с това видно от чертежите строителното петно, предвидено в застроителния план за процесния парцел, е разположено в крайната му северозападна част и не попада върху съществуващия канал. Въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.202 ГПК да обсъди допълнителното заключение заедно с представените проекти, а е възприел констатациите на вещите лица, въпреки че противоречат на официалните писмени доказателства. В резултат на това нарушение въззивният съд е достигнал до необоснования извод, че преминаващият под повърхността на процесния парцел канал е представлявал обективна пречка за започване на строителство през целия период от учредяването на суперфицията до въвеждането в експлоатация на новия канализационен колектор през месец февруари 2017 г. Изводът е направен без да се съобрази установеното чрез представените проекти обстоятелство, че по застроителния план от 2012 г. строителното петно не е попадало върху канала. Разположението на строителното петно по одобрения на 31.05.2012 г. застроителен план е видно и от извадката от същия, приложена към заключението на единичната СТЕ (приложение 6).