Определение № 466 от 13.07.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Шумен, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. РадоС.а

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско дело № 20233600500270 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 413 ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.

София, ЕИК ....., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Галина Стилиянова Стойчева – Кръстева срещу разпореждане № 415/23.05.2023 г. по ч.гр.д. № 20233610100198 по описа за 2023 година на РС – Велики Преслав, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. С. С. с ЕГН ********** от гр. В..., само за сумите за главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, като изрично е посочил, че необжалва разпореждането в частта, касаеща отхвърлените претенции за закупени пакети от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Жалбоподателя твърди, че съда неправилно е направил прихващане на всички платени суми от остатъчната неизплатена главница и не им е присъдил претендираните договорна лихва, лихва за забава и законна лихва. Излага, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че предвид действителността на уговорените между страните задължения, съдът неоснователно и неправилно е направил прихващане от 1 дължимата главница. Съгл. чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания. В същия, подробно били описани всички параметри, задължения като основания и размер на разбираем и достъпен език. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника ведно с Договора за потребителски кредит. Според жалбоподателя уговорения годишен лихвен процент не противоречи на законовите ограничения и на добрите нрави. ГПР също е уговорен в законовите граници – 49.22%. и е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като същия не надвишава петкратния размер на законната лихва, поради което не можело да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен.

Уговореното договорно възнаграждение не противореча л о и на добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. По отношение на законната лихва до датата на подаване на заявлението, твърди, че присъждането й е последица от уважаването на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане в обжалваните части и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника относно обжалваните вземания. Претендира и разноските за настоящото производство в размер на 15лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

2

Ч.гр.д. № 20233610100198 по описа за 2023 година на РС – Велики Преслав е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление – град София, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак управители, чрез юрисконсулт Георги Антонов, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. С. С. с ЕГН ********** от гр. В... за сумите, както следва: 3 164. 12 лв. - главница;

1 231. 97 лв. – договорна лихва за периода 01.03.2022 г. до 07.03.2023 г.; 704.

83 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 1 835. 03 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 59. 48 лв. – лихва за забава, дължима от 02.10.2021 г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 07.03.2023 г. (датата на предсрочната изискуемост); 112. 21 лв. – законна лихва, дължима от 07.03.2023 г. до 27.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда, до окончателното плащане, както и разноски в размер на 322. 05 лв., от които 142. 15 лв. - заплатена държавна такса и 180 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40005183972 от 29.07.2021 г.

С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: за горницата над 2 521. 62 лв. до пълния претендиран размер от 3 164. 12 лв. – главница; за сумата от 1 231.

97 лв. – договорна лихва за периода 01.03.2022 г. до 07.03.2023 г., за сумата от 704. 83 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, за сумата от 1 835. 03 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за сумата от 59. 48 лв. лихва за забава, дължима от 02.10.2021 г.

(датата на изпадане на длъжника в забава) до 07.03.2023 г. (датата на предсрочната изискуемост); за сумата от 112. 21 лв. – законна лихва, дължима от 07.03.2023 г. до 27.04.2023 г., както и за сумите от 91. 72 лв., представляваща разликата на претендираната и присъдена държавна такса и сумата в размер на 130 лв. - представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение. В останалата част заявлението е уважено и на заявителя е издадена Заповед № 107/23.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2 521. 62 лв. – непогасена предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40005183972 от 29.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 100. 43 лв. – разноски по заповедното 3 производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 50. 43 лв. и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението в тези му части, първоинстанционния съд е приел, че е налице неравноправна клауза по см. на чл. 143 т. 3 от ЗЗП, съответно нищожна по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Първата включваща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и втората възможност за потребителя да променя погасителния си план, при изпълнение на съответни специфични изисквания, посочени в общите условия. Посочил е, че нито една от посочените услуги не предоставя на потребителя преференции, които да обосновават исканото възнаграждение в размер на 3 150 лв. при отпуснат кредит в размер на 3 500 лв. Отделно от това е приел, че посочените допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“ по см. на чл. 10а ал. 1 от ЗПК и е приел, че претендираните суми в размер на 704.

83 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 1 835. 03 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ са недължими. С оглед приетата нищожност на клаузите за допълнителни услуги е приел, че платеното по тях от длъжника, до подаване на заявлението в размер на 612. 50 лв., като недължимо следвало да бъде отнесено за погасяване на главницата, като е приел, че длъжникът остава да дължи главница в размер на 2 551. 62 лв.. По същите съображения за нищожност, поради неравноправност на клаузата за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземането е приел, че заплатените от длъжника такива в размер на 30 лв. до подаване на заявлението са недължими от длъжника и те също следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата, като е приел за дължима главница, само в размер на 2 521. 62 лв.. С оглед приетия размер на дължимата главница в размер на 2 521. 62 лв. е приел, че така претендираната договорна лихва в размер на 1 231.

97 лв. е некоректно изчислена, предвид приетия по – нисък размер на главницата и е отхвърлил искането за присъждането й, предвид необходимостта от специални знания, с които на този етап от производството, заповедния съд неразполага. По същите съображения, предвид приетия по – нисък размер на главницата и направените от длъжника частични плащания, е отхвърлил претенциите и за сумите от 59.48лева лихва за забава, дължима от 02.10.2021 г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 07.03.2023 г.(датата на предсрочната изискуемост) и за 112. 21 лв. – законна лихва, дължима от 07.03.2023 г. до 27.04.2023 г.

Жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърлят претенциите за главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на 4 обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. Сключеният договор между длъжника и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр. София представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9 ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. В договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги в размер на 875 лв. за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 2 275 лв. за закупена услуга „Флекси“, което съгласно погасителния план, следва да бъде заплащано по 87.