Решение № 2058 от 30.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2058 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110206466 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Г. С. Т. с ЕГН -********** с адрес с.ХХХХХ чрез адв.Валери В. Ц. срещу Наказателно постановление № 20 - 4332 - 015092 от 26.08.2020 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.

Действително на процесната дата в района на ул.“Веслец“ е имало ремонт, обхващащ над 500 метра от тротоара, като за целта е била поставена ограда.

Ремонтът е бил извършен от дружеството „ХХХХ и всички дейности, свързани с него са били извършени в границите на поставената ограда.

1

Жалбоподателят лично не е премахвал пътни знаци и не е променял огранизацията на движението. Като самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт се сочи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати множество нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на санкционираното лице. В тази връзка се акцентира, че мястото на извършване на процесното нарушение не е достатъчно индивидуализирано, като вместо това са цитирани две улици „Веслец“ и „Искър“. На следващо място не е описано къде точно се е намирал пътният знак, за който се твърди, че е бил неправомерно отстранен и как това е довело до промяна в организацията на движението. Като цяло жалбоподателят счита, че фактическото описание на вмененото нарушение е неясно и същото не кореспондира на посочената за нарушена законова разпоредба. Приложената от АНО санкционна разпоредба също не внася нужната яснота, за да се преодолее несъответствието между фактическо и правно обвинение.

Алтернативно се застъпва становище за изтекла погасителна давност за преследване на процесното административно нарушение, както и за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв.Ц. поддържа жалбата с изложените в нея доводи и моли за отмяна на процесното наказателно постановление. Същият претендира направените от жалбоподателя разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства.

Въззиваемата страна - Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не релевира становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:

2

С акт за установяване на административно нарушение Серия GA .№ 254861 от 14.08.2020 г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП -СДВР е установено, че на същата дата, в 14.25 часа в гр.София, на ул.“Веслец“ и ул.“Искър“ жалб.Г. С. Т. като участник в движението – бригадир във фирма „ХХХХ с адрес гр.ХХХХ, извършва ремонт в обхвата на пътя, като отстранява пътен знак Б2 без разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя, като променя организацията на движението. В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление № 20 - 4332 - 015092 от 26.08.2020 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Х. Т. и О.Б.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна квалификация, както и да бъдат посочени датата, мястото на извършване и 3 обстоятелствата, при които е станало това. Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е квалифицирано по чл.9, ал.3 от ЗДвП, която предвижда, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.

Съгласно санкционната норма на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е предвидено наказание за всеки, който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя. Съпоставяйки двете разпоредби, настоящият съдебен състав намира, че те предвиждат две отделни нарушения, които не са свързани помежду си. Първото нарушение касае действия, изразяващи се в поставяне предмети на пътя, които пречат на 4 използването му по предназначение. Второто се отнася до действия по организиране на движението, което може да бъде извършено единствено чрез поставяне на пътни светофари, пътни знаци и маркировка. Описването едновременно елементи и на двете нарушения ограничава правото на защита, тъй като не става ясно за какво точно АНО е санкционирал лицето - за извършване на дейности в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му /извършва ремонт в обхвата на пътя/, или за промяна на организацията на движение без съгласуване със съответните органи /като отстранява пътен знак Б2/. Това противоречие е съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на НП.

Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП не регламентира наказание за нарушението по чл.9, ал.3 от ЗДвП, а съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в самоволна промяна на организацията на движението. Под организация на движението следва да се разбира регулирането му с пътни знаци, пътна маркировка и светофари.

Относно отстраняване на пътен знак Б2 от посочения участък административно-наказващият орган е следвало да установи, че именно жалб.Т. е извършил това действие. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган следва да провери акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В случая това не е сторено, поради което не е установено по безспорен начин авторството на нарушението. В тази връзка основателни са доводите на жалбоподателя, че липсват доказателства, от които да се установи, че именно той в качеството си на бригадир е извършвал действия, с които е променена организацията на движението в посочения пътен участък.

Съгласно чл. 163, ал. 4 от ЗУТ техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите от пета категория - и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл.

169б, ал. 1. В случая технически ръководител на обекта е бил св.О.Б.К., който 5 в показанията си заявява, че към момента на извършване на проверката не е бил на място. На обекта са били работниците и жалб.Т., който е отговарял за осигуряване на техниката и материалите, необходими за ремонта.

Поради гореизложеното съдът намира, че неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В ал.2 е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от представените писмени доказателства жалбоподателят е заплатил в брой сумата от 500.00 лв.. /петстотин лева/, за процесуално представителство и защита от адвокат Валери В. Ц.. С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./, според която а ко административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция /какъвто е настоящия случай/ и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, то направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в случая следва да бъде уважено. Същото е определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата /при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв./, не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 - 4332 - 015092 от 26.08.2020 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” 6 при СДВР, с което на жалбоподателя Г. С. Т. с ЕГН -********** с адрес с.ХХХХХ, на основание чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Отдел Пътна Полиция да заплати на жалбоподателя Г. С. Т. с ЕГН **********, с адрес с.ХХХХХ, сумата от 500.00 лв.. /петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в настоящата инстанция.