Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 760 от 22.05.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 196/2025
Вид
Определение № 760
Подписан
22.05.2025
В сила
22.05.2025
Състав
Мила Йорданова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 368 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 369 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. Варна, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900196 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Я. Й. Г., М.

Я. П. и Д. Я. Г., тримата действащи чрез адв. Н. Д. и адв. Г.Р., против ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, с която са предявени осъдителни искове срещу ответното дружество да заплати на ищците сумата от по 200000.00 лева за всеки от тримата ищци, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нанесени морални болки и страдания, причинени на ищците вследствие настъпилата смърт на Н.Б. Г.а – наследодател на ищците, предизвикана от ПТП, настъпило на 01.02.2025 г. в гр. Провадия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 17.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът констатира, че в исковата молба е отправено искане с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса и разноски поради липса на средства за заплащането им.

Към исковата молба е представена декларация за материално и гражданско състояние по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, изходяща от Я. Й. Г., съгласно която ищецът получава месечен доход в размер на 1077.00 лева от трудово възнаграждение, като декларира, че притежава недвижим имот – апартамент, находящ се в г.П. к.С. *****, както и два броя МПС. Ищецът получава и сумата от 493.00 лева месечно от пенсия. Същият не притежава банкови влогове, не получава аренда от земеделски земи и други имоти и не упражнява търговска дейност като едноличен търговец. Ищецът сочи, че не издържа непълнолетни деца.

По делото е представена втора декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК от М. Я.

П., в която е посочено, че последната притежава доход в размер на 858.70 лева от трудово възнаграждение, като декларира в собственост два броя МПС. Не посочва наличието на банкови влогове, аренда от земеделски земи или 1 упражняване на търговска дейност като едноличен търговец. Не издържа непълнолетни деца.

По отношение на ищеца Д. Я. Г. е посочено в декларацията по чл. 83, ал.

2 ГПК, че същият получава месечно трудово възнаграждение в размер на 858.58 лева. Декларира, че не притежава недвижими имоти и МПС, като издържа две непълнолетни деца.

Посочените от ищците обстоятелства се потвърждават от служебно извършените справки в Агенция по вписванията, НАП, КАТ и Община Варна.

Предвиденото от законодателя освобождаване на страната от заплащането на такси и разноски по делото цели облекчаване за същата при завеждането и воденето на съдебното производство независимо и въпреки затрудненото й материално положение, гарантирайки защитата на правата и законните й интереси.

С оглед декларираните от ищците обстоятелства, фактът, че се издържат от месечно трудово възнаграждение в размер под средната работна заплата за страната, като не получават допълнителни доходи от личен труд и други източници, освен ищеца Я. Й. Г., който декларира допълнителен доход в размер на 493.00 лева от пенсия и предвид данните за притежавано движимо и недвижимо имущество, съдът намира, че ищците не са в състояние да заплатят държавна такса в размер на 8000.00 лева за всеки един от предявените искове за неимуществени вреди. Налице са предвидените в закона предпоставки за освобождаване им от предварително внасяне на държавна такса за иницииране на исковото производство и разноски, поради което отправеното искане следва да бъде уважено.

Съдът съобрази и че с постъпилата уточняваща молба вх. № 12868/07.05.2025 г. са отстранени предходно констатираните нередовности по исковата молба, като намира същата за редовна и допустима, поради което следва да се пристъпи към процедура по размяна на книжа.

Воден от горното и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 367 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА Я. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: г.П к.С. ****, М. Я.

П., ЕГН **********, с адрес: г.П к.С. ****, както и Д. Я. Г., ЕГН **********, с адрес: г.П у. Х.С.***, от задължението за внасяне на държавни такси и разноски в производството по т. д. № 196/2025 г. по описа на ВОС, ТО.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ препис от исковата молба, ведно с приложенията, от уточняващата молба вх. № 12868/07.05.2025 г., както и препис от настоящото определение на ответника „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 2, „Перформ бизнес център“ ет. 3.

УКАЗВА на ответника, че в двуседмичен срок от получаване на съобщението има право да подаде писмен отговор, в който е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, да 2 представи всички писмени доказателства, с които разполага, на основание чл.

367, ал. 3 ГПК, както и че в същия срок може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, на основание чл. 367, ал.

4 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че писменият отговор следва да съдържа посочване на съда и номера на делото; името и адреса на ответника, неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, становище по допустимостта и основателността на иска; становище по обстоятелствата, на които се основава искът, възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които се основават, подпис на лицето, което подава молбата, на осн. чл. 367, ал. 2 ГПК, както и възражение по чл. 369 ал.1 ГПК, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава Тридесет и втора от ГПК.

УКАЗВА на ответника, че отговорът следва да се представи с препис за ищеца, както и с копие от приложенията, на основание чл. 368 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че ако не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства и не представи писмените си доказателства, губи възможността да го направи по-късно, на основание чл. 370 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, спрямо него може да бъде постановено неприсъствено решение, при наличието на предпоставките на чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК.

УКАЗВА на ответника, че ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, на основание чл. 40, ал. 1 ГПК, в противен случай всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 2 от ГПК. Същото задължение имат законния представител, попечителят и пълномощникът на страната.

УКАЗВА на ответната страна, че ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване, съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3