Решение № 496 от 23.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Бургас, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100500225 по описа за 2025 година

С Решение № 2528/27.11.2024г., постановено по гр. дело № 2094/2024г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени исковете на ,,Топлофикация София” ЕАД седалище гр. София за осъждане на ответниците - С. И. Х., М. Ж. Х. и Т. Ж. А. да заплатят разделно на ищцовото дружество следните суми: 946, 27 лева главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., ведно с мораторна лихва в размер на 222, 32 лева, начислена върху горната сума за периода от 15.09.2021г. до 15.12.2023г., както и законната лихва върху горната главница, считано от 25.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както следва: С. Х. - 4/6 от исковите суми или главница от 630, 85 лева и мораторна лихва в размер на 148, 21 лева, М. Х. - 1/6 от исковите суми или 157, 71 лева - главница и 37, 05 лева - мораторна лихва, Т. А. - 1/6 от исковите суми или 157, 71 лева - главница и 37, 05 лева - мораторна лихва.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512, като подпомагаща страна на ищцовото „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046.

1

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от “Топлофикация София” ЕАД със седалище гр. София, с която се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост, нарушения на материалния закони се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което заявените претенции да бъдат уважени. Посочва се, че безспорно по делото се установява, че между страните съществува валидна облигационна връзка. Твърди се, че поради непредставяне на изисканата от въззивното дружество и подпомагащата страна информация, вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза не отговаря на поставените въпроси, касаещи доставеното количество и качество на топлинна енергия до топлоснабдения имот, находящ се в гр. София. Излага се становище за нарушение на основни принципи в гражданския процес, тъй като съдът е обявил делото за решаване при неизяснена фактическа обстановка и не наложил глоба за виновното поведение на страните, непредставили изисканите документи. В жалбата се посочва, че тримата въззиваеми са собственици на процесния имот и клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Пояснява се, че при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за издръжка и гледане или чрез дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в тридесетдневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ОУ. Подчертава се, че с ОУ за продажба на топлинна енергия от ,,Топлофикация София” ЕАД се регламентират облигационните взаимоотношения между потребителите и дружеството (правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и плащане на топлинната енергия; отговорности при неизпълнение на задълженията) и се развиват съображения във връзка с обезщетението за забава върху дължимите суми, в размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В депозираната въззивна жалба се твърди, че въззиваемите не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите за топлоенергия суми след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Посочва се, че ежемесечно, в присъствието 2 на нотариус, въззивното дружество удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлоенергия, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивното дружество депозира писмено становище, в което поддържа своята въззивна жалба и счита, че следва да бъде уважена.

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите - С. И. Х., М. Ж. Х. и Т. Ж. А. чрез техните процесуални представители – адвокат Веселин Найденов и адвокат Владимир Зарков, с който същата се оспорва изцяло, в който се посочва, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен.

Посочва се, че предявените искове са недопустими, тъй като след направеното изрично изявление за тяхното оттегляне, съдът е следвало да прекрати производството по делото. Твърди се, че предявените искови претенции се явяват и неоснователни. Посочва се, че потребителите на топлинна енергия заплащат цената на предоставените услуги на месечни вноски, поради което и вземанията на ,,Топлофикация София” ЕАД се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Пояснява се, че заплащането на дължимите месечни суми се извършва след изтичане на тридесетдневен срок, следващ изтичането на периода, за който са отчетени, т.е, вземането на цена за потребена енергия за текущия месец, става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния. Навеждат се доводи, че в случай съдът приеме, че датата на предявяване на исковете е 29.02.2024г., то погасена по давност е частта на процесните вземания за периода от м. май 2020г. до м. декември 2020г. (вкл.), като главните искове срещу тях за неизплатена топлинна енергия за апартамент с идентификатор *** за периода е следвало да бъдат отхвърлени.

В писмения отговор на въззиваемите се посочва, че в случай, че 3 съдът приеме за основателен довода за незаконосъобразно заместване на страни в производството, погасена по давност би била и частта от вземанията за периода от м. януари 2021г. до м. март 2021г. (вкл).

С писмения отговор се отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззиваемите представят писмено становище, в което оспорват жалбата и считат, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Топлофикация – София“ ЕАД против С. И. Х., Т.

Ж. А. и М. Ж. Х. – всички в качеството им на наследници на Д. Д. Г., с който се претендира да бъдат осъдени ответниците да заплатят следните суми:

- С. И. Х. да заплати 630, 85 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05. 2020г. до м.

04.2021г., както и 148, 21 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 15.12.2023г., ведно със законната лихва на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумите,

- Т. Ж. А. да заплати 157, 71 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от от м. 05. 2020г. до м. 04.2021г., както и 37, 05 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 15.12.2023г., ведно със законната лихва на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумите,

- М. Ж. Х. да заплати 157, 71 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05. 2020г. до м.

04.2021г., както и 37, 05 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 15.12.2023г., ведно със законната лихва на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се посочва, че в топлоснабдения имот е използвана 4 доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 148834 за процесния период от месец 05.2020г. до месец 04.2021г., като Ответната страна по предявения иск - С. И. Х., Т. Ж. А. и М. Ж. Х. – всички в качеството им на наследници на Д. Д. Г. оспорват предявените искове, като сочат, че предявените искове са недопустими, а от друга страна исковете са и неоснователни, тъй като ответниците заплащат на месечни вноски дължимите суми. Отправя се възражение за изтекла погасителна давност, предвид периодичността на задълженията за заплащане на топлинна енергия. Оспорва се и обстоятелството, че за периода от месец май – 2020г. до месец април – 2021г. никой не е живял в апартамента с идентификатор *** и не е имало никаква консумация на топлинна енергия за затопляне на жилището.

За да отхвърли предявените искове спрямо тримата ответници, първоинстанционният съд е приел, че въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест, както и вмененото с нарочно определение, по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че в периода от месец май – 2020г. до месец април 2021г. в имота на ответниците е доставяна топлоенергия, чието количество да възлиза на исковата стойност.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.

При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Съдът намира за неоснователни твърденията на въззиваемите за недопустимост на постановеното решение, тъй като конституирането на ответниците е станало след като производството по делото е било оставено без движение именно с цел уточнение на ответниците, поради което и съдът не е допуснал процесуално нарушение при конституирането им.

По отношение на изложените съображения за неправилност на атакуваното решение, съдът съобрази следното:

5

По делото не се оспорва, а и от представеното Удостоверение за наследници от 14.02.2024г., изд. от Община Бургас се установява, че Д. Д. Г. е починала през 2014г. и е оставила за свои законни наследници деца на своите братя и сестри.

По делото се установява и обстоятелството, че през 2013г. по силата на сключен Договор за покупко – продажба от 29.11.2013г., сключен с Нотариален акт № 168 от 29.11.2013г., том ІІІ, нот. дело № 508/2013г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – град София Д. Д. Г. е продала на С. И. Х. процесния недвижим имот – апартамент № **, находящ се в гр. *****, район ******, с настоящ административен адрес – гр. *****, ж.к.

*******, бл. ***, вход **, етаж **. Установява се и обстоятелството, че през 2021г. с Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 118 от 17.09.2021г., том ІІ, нот. дело № 217/2021г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – София град, по силата на който С. И. Х. и М. Ж. Х. са продали на съсобственика си Т. Ж. А. всички свои 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Както бе посочено по-горе – ищцовата претенция касае потребена и незаплатена топлоенергия за периода от месец май – 2020г. до месец април 2021г. и предвид вещно-прехвърлителния ефект на сключените договори следва се налага извода, че към периода на претенцията имотът е собственост на тримата ответници – С. И. Х., М. Ж. Х. и Т. Ж. А..

По делото е представено съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2021г. (за отчетен период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.), от което е видно, че дължимата сума за процесния топлоснабден имот възлиза на сума в размер от 1 214, 27 лева и предвид платената сума от 218, 12 лева остава дължима сума на плащане в размер на 996, 15 лева.

С оглед направените оспорвания от ответната страна за липса на потребена топлоенергия в процесния период от време – съдът с Определение № 3473 от 10.06.2024г., постановено по гр. дело № 2094/2024г. по описа на Районен съд – Бургас изрично е указал на ищцовото дружество, че с оглед отправените оспорвания от страна на ответниците по делото, следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно правоотношение между страните, с предмет – продажба на топлоенергия, по което е бил изправен – доставил е топлоенергия в 6 собствения на ответната страна имот, възлизаща на исковата стойност, а в тежест на ответната страна е да опровергаят ищцовите твърдения, респективно – при условията на пълно и главно доказване да установят правопогасяващото си възражение.