Решение № 612 от 03.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Благоевград, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Миглена Кавалова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500879 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от въззивна жалба от Община - Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. “Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от М.Б. – кмет, против Решение № 516/21.06.2025 г. по гр. д. № 816/2024 г. по описа на РС – Благоевград.

С обжалваното решение № 516/21.06.2025 г. по гр. д. № 816/2024 г. по описа на РС – Благоевград е прието за установено на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от М.Б. - кмет, че А. Д. О., ЕГН **********, с адрес: гр. *** е собственик на основание давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 14.10.2014 г., находящ се в гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700, с адрес на поземления имот в гр. Благоевград п.к. 2700, ул. „Търново” 1, с площ на имота от 556 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при граници /съседи/ : поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен план – 9569.

Със същото решение е разпределена отговорността за разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от М.Б. – кмет. Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи, че доводите и мотивите на PC Благоевград за уважаване на иска по чл. 124 от ГПК, депозиран от А. О., са неоснователни, немотивирани и недоказани за това, че в хода на развилото се първоинстанционно производство, не се е установило имотът на ищеца О. - дворно място да е принадлежал на конкретно лице, поради което неправилно решаващият съд PC - Благоевград е приел, че 1 разпоредбата на чл. 6 от ЗС /първоначална редакция/, не съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от държавата. Във връзка с изложеното цитира съдебна практика и твърди, че атакуваното решение на РС - Благоевград е постановено в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на правилата по чл. 12, чл. 236, ал. 2 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, поради което атакуваното решение страдало от липса на мотиви и необсъждане на всички доказателства и обстоятелства по спора. На следващо място сочи, че в случая решаващият съд не е обсъдил с дължимата критичност гласните доказателства, приетата по делото съдебнотехническа експертиза и същите внимателно да съпостави с другите доказателства по делото, което от своя страна води до порочност на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Излага твърдения за немотивираност на атакувания съдебен акт по отношение на обстоятелството, че процесният имот не може да бъде придобиван по давност и не може да тече придобивна давност по отношение на него. Сочи, че в случая липсва годен обект на вещни права и за това не можело процесният имот да бъде придобит по давност, тъй като към момента на започване на владението същият не е бил индивидуализиран като самостоятелен обект, както и че ищецът А. О. се явява единствено и само държател на процесния недвижим имот. Цитират се решения на ВКС и съдилищата. Твърди, че безспорно се установява, че в конкретния случай, собственикът Община Благоевград е предоставил вещта за ползване, с оглед изградените в имота сгради, т.е. собственикът е предоставил вещта за ползване другиму, и владее вещта чрез този, на когото е предоставена.

Сочи, че собственикът Община Благоевград не е бил уведомен за промяна на намерението, с което ищецът е ползвал имота, нито се установява да са извършвали такива действия, които да обективират подобно намерение. Според жалбоподателя, промяна в намерението на ползващия имота, е достигнала до знанието на Община Благоевград, в качеството й на собственик, едва с предявяване на настоящата искова претенция, поради което не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен давностен срок.

Въз основа на гореизложеното моли да бъде отменено изцяло Решение № 516/21.06.2025 г., постановено по гр. д. № 816/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения от А. Д. О. срещу Община Благоевград иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като недоказан и неоснователен.

В срока за отговор е депозиран такъв от А. Д. О., ЕГН **********, с адрес гр. *** чрез пълномощник. Въззиваемият сочи, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, постановено при обсъждане на всички доказателства, представени и събрани в развилото се първоинстанционно производство, при спазване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон и на трайната съдебна практика на съдилищата и ВКС.

Счита, че изводите на съда са абсолютно непротиворечиви и обосновани, а изложените от жалбоподателя - Община Благоевград възражения са изцяло неоснователни.

Твърди, че правилно и законосъобразно районният съд е приел, че е основателно искането на ищеца за признаването му за собственик на процесния имот, посочен в исковата молба, поради безспорно доказване на института на давностно владение по отношение на същия, както и че именно ищецът А. Д. О. е осъществявал фактическа власт върху процесния имот, поради което и следва да се приеме и предполагаемия факт на наличие на намерение същият да го държи като свой. Сочи, че районният съд точно и ясно посочва и мотивира своя съдебен акт, като установява, че имотът е завладян от ищеца, през 1985 г. и към момента се намира в негово владение. Цитира съдебна практика, като твърди, че оплакването на Община Благоевград за немотивираност на атакувания съдебен акт по отношение на обстоятелството, че процесният имот не може да бъде придобиван по давност и не може да тече продобивна давност по отношение на него за голословни и неаргуменирани.

На следващо място сочи, че твърдението, че в случая липсва годен обект на вещни права и за това не можело процесният имот да бъде придобит по давност, тъй като към момента на започване на владението същият не бил индивидуализиран като самостоятелен обект, досежно обстоятелството, че същият се появява за първи път в реални граници през 1998 г., за който имот има отразяване на къщата на А. О., а същият едва през 2018 г., предприема действия по снабдяване с нотариален акт по чл. 587, ал. 2 от ГПК, е ирелевантен за спора, с оглед института на придобивната давност.

Моли да бъде потвърдено постановеното решение като правилно и мотивирано.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал.

1 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и поотделно, налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на районния съд.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с предмет чл. 124 от ГПК, който за да бъде уважен, следва да се докаже, безспорно доказване на института на давностно владение по отношение на процесния имот от ищеца, а именно - Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, одобрени със заповед№ РД-18-32/ 10.05.2006г. на ИД на АК, последно изменение засягащо поземления имот е от 14.10.2014г., находящ се в гр.

Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700, с адрес на ПИ гр.

Благоевград, п.к. 2700, ***, с площ на имота 556 кв.м., с трайно предназначение - ниско застрояване /до 10м./, при граници /съседи/- ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, номер по предходен план – 9569.

Направено е искане от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника Община Благоевград, адрес: пл. „Георги Измирлиев“ № 1, ЕИК 000024695, представлявана от кмета М.Б., че А. Д. О., ЕГН **********, с адрес: гр. *** е собственик на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС от 1985 година до предявяването на иска, както и понастоящем на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 14.10.2014 г., находящ се в град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700, с адрес на поземления имот в гр. Благоевград п.к. 2700, ул. “Търново” 1, с площ на имота от 556 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен план 9569.

С депозираната жалба жалбоподателят излага доводи, че в хода на развилото се първоинстанционно производство не се е установило процесният имот - дворно място да е принадлежал на конкретно лице, поради което решаващият съд PC - Благоевград е приел, че разпоредбата на чл. 6 от ЗС /първоначална редакция/, не съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от държавата. Според настоящият съдебен състав, последните са неоснователни.

В настоящия казус ищецът основава правото си на собственост на основание давностно владение, продължило повече от 10 години преди датата на завеждане на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва 3 да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл. 69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да се осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, е нужно владението да е несъмнително, осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и явно, т.е. намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като такова да е достигнало до собственика.