Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1943 от 28.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1993/2023
Вид
Определение № 1943
Подписан
28.07.2023
В сила
16.09.2023
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1943 гр. София, 27.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501993 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 2.05.2023 г. на ищеца В. В. Р. и частна жалба от 17.05.2023 г. на ответника К. А. С. срещу протоколното определение от 2.05.2023 г. по гр. дело № 9056/2022 г. на Софийския градски съд, І-1 състав, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр. дело № 36306/2022 г. на СРС.

В жалбите се твърди, че неправилно СГС е приел, че между настоящото и посоченото дело е налице връзка на преюдициалност. Сочи се, че делото по чл. 108 ЗС касаело само 1/2 ид. част от поземления имот, а настоящият иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се отнасял за целия имот, както и за построените в него сгради.

Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частните жалби, намира за установено следното:

Настоящото исково производство е било образувано по искова молба от 14.02.2022 г. на В. В. Р. срещу К. А. С., по която първоначално е било образувано гр.д. № 7273/2022 г. на СРС, 44 състав.

С исковата молба е предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 15.05.2020 г., с който ответникът се задължил да продаде на ищеца за цена от 70 000 лв. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по кад. карта, одобрена със заповед № РД-1848/12.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ по скица от 550 кв. м., находящ се в гр.

1

***, район „***“, ул. „***“ № **, заедно с изградените в имота сграда с идентификатор № *** с площ от 33 кв. м., сграда с идентификатор № *** с площ от 63 кв. м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 14 кв. м. Към исковата молба е приложен констативен нотариален акт № 22/11.10.2020 г., том ІІІ, рег. № 8888, нот. дело № 306/2020 г. на нотариус В. Г., с който ответникът е признат за собственик на посочените имоти по давностно владение.

С определение от 5.08.2022 г. СРС е изпратил делото по подсъдност на СГС предвид това, че цената на иска е над 25 000 лв. В СГС е образувано настоящото гр. дело № 9056/2022 г.

С молба с вх. № 23684/13.03.2023 г., подадена от адв. С. А. като пълномощник на Ц. А.

Б., същата е уведомила съда, че е висящо гражд. дело № 36306/2022 г. на СРС, 50 състав, образувано по нейна искова молба срещу ответника К. А. С.. Със същата е бил предявен иск по чл. 108 ЗС по отношение на 1/2 ид. част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № ***, като са предявени и искания по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативните нотариални актове – нотариален акт № 22/11.10.2020 г., том ІІІ, рег. № 8888, нот. дело № 306/2020 г., нотариален акт № 4/2019 г., том ІV, нот. дело № 466/2019 г., нотариален акт № 83/26.02.2021 г., том І, нот. дело № 39/2021 г. След проверка в книгите по вписвания в Агенцията по вписвания по партидата на имота молителката установила за вписаната настоящата искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Заявява становище, че образуваното производство по чл. 108 ЗС е от съществено значение за правилното решаване на делото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което е поискано спиране на настоящото производство на осн. чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК. Към молбата е приложено съдебно удостоверение за предмета на гражд. дело № 36306/2022 г. на СРС, 50 състав.

В съдебното заседание на 2.05.2023 г. и двете страни са взели становище, че липсва основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като искът по чл. 108 ЗС не обхваща целия предмет на процесния предварителен договор.

За да постанови обжалваното определение от 2.05.2023 г. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като спорът по гр.д. № 36306/2022 г. е преюдициален спрямо настоящия спор. Прието е, че обстоятелството, че в настоящото производство е от значение въпросът дали ответникът е едноличен собственик на процесния поземлен имот.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основанието предполага връзка на преюдициалност между предметите на двете дела, която ще е налице, когато по едното дело със сила на пресъдено нещо ще бъде 2 признато или отречено право, правоотношение или факт /в хипотезата на чл. 124, ал. 4 ГПК/, които са от значение за предмета на иск по другото дело – така и мотивите към ТР № 8/7.05.2014 г. на ОСГТК – ВКС. Както е изяснено в правната теория и съдебната практика със СПН се установява спорното материално право, което е главен предмет на иска, а не и юридическите факти, които пораждат, променят или погасяват това право, като факти могат да бъдат установени със СПН само с иск за установяване на съответния факт – така решение № 416/20.01.2015 г. по гр. д. № 2198/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Същото важи и за преюдициалните правоотношения. Накратко казано, определящо за наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е дали това, по които което ще се формира СПН с решението по едното дело, ще има значение за резултата от другото дело в обективен и субективен план. В конкретния случай такава връзка на обусловеност между настоящото гр. дело № 9056/2022 г. и гр. дело № 36306/2022 г. на СРС е налице.

Предмет на настоящото дело е конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти – поземлен имот и построените в него три сгради. Предмет на гр. дело № 36306/2022 г. е предявен от трето лице срещу ответника иск по чл. 108 ЗС за 1/2 ид. част от същия поземлен имот и една от сградите в него.

Определящо за изхода на спора по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е дали ответникът – продавач е собственик на процесните имоти, което съдът проверява служебно. Ако той не е такъв собственик към датата на последните устни състезания по делото, искът подлежи на отхвърляне. В случая предмет на процесния предварителен договор е правото на собственост върху имотите в цялост, а не само идеална част. По тази причина, ако се установи, че имотите принадлежат само частично на ответника, то искът може да се уважи само за тази идеална част, а за останалата – да се отхвърли. Дали поземленият имот и една от сградите принадлежат изцяло на ответника или само частично ще се установи със СПН в производството по чл. 108 ЗС. Поради това между предметите на двете дела е налице преюдициална зависимост. Противно на поддържаното в частните жалби не е нужно тази зависимост да касае целия предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а е достатъчно да е и само частична – да касае само част от имотите и идеална част от тях, както е в случая. Дори и при частична преюдициалност производството подлежи на спиране изцяло по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Друг е въпросът, че обстоятелството дали върху поземления имот е налице съсобственост рефлектира и върху собствеността на всички построени в него сгради предвид принципа на приращение по чл. 92 ЗС.

От значение за наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обаче е и това дали СПН по едното дело ще обвърже страните по другото дело. По принцип решението има действие само спрямо страните по делото и техните правоприемници /чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК/. Несъмнено решението по делото по чл. 108 ЗС ще има действие спрямо ответникът по настоящото дело, който е и ответник по другото дело. Ищецът по настоящото дело не е страна по делото по чл. 108 ЗС, но въпреки това решението ще го обвърже. Това е така, защото ако настоящият иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бъде уважен, то той ще се яви частен 3 правоприемник на ответника по делото по чл. 108 ЗС. Ако правоприемството настъпи в хода на висящността на делото по чл. 108 ЗС, то настоящият ищец ще бъде обвързан на осн. чл.

226, ал. 3 ГПК, а ако правоприемството настъпи след приключване на спора по чл. 108 ЗС – на осн. чл. 298, ал. 2 ГПК. Независимо, че към днешна дата това правоприемство не е настъпило /не е налице влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/, то възможното му бъдещо настъпване е достатъчно за наличието на основанието за спиране по чл. 229, ал. 1 т.

4 ГПК спрямо настоящото исково производство.

С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 2.05.2023 г. по гр. дело № 9056/2022 г. на Софийския градски съд, І-1 състав, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр. дело № 36306/2022 г. на СРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4