Решение № 2922 от 11.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 11.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 1819 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 270174 от 16.11.2017 г., постановено по гр. дело № 57710/2016 г. по описа на СРС, ГО, 150 с-в, са отменени на основание чл. 40 ЗУЕС по предявен иск от "Г.2." ЕООД срещу Етажна собственост в административна сграда, находяща се в гр. София, район Слатина, ул. „*****, решенията по т. 3, подточка 8, по т. 5 и т. 6, приети на Общото събрание, проведено на 11.09.2016 г., материализирани в Протокол № 1 от 11.09.2016 г. С цитираното решение е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 3 потдочки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, по т. 4, по т. 8 и по т. 9, приети на Общото събрание, проведено на 11.09.2016 г., материализирани в Протокол № 1 от 11.09.2016 г.

Срещу решението, в частта, в която предявените искове са отхвърлени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Г.2." ЕООД, чрез управителя Д.Б.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част, поради необоснованост на формираните от СРС изводи и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Твърди се, че в протокола от проведеното ОС било записано, че всяко решение било взето с мнозинство 100% от представените на събранието идеални части от общите части, което било в нарушение на разпоредбата на чл. 17 ЗУЕС, съгласно която решенията на ОС следвало да се вземат с мнозинства, изчислени от всички идеални части от общите части на сградата, а не от представените на ОС. Изложени са подробни оплаквания срещу решенията по т. 1, т. 2, т. 3 потдочки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, по т. 4, по т. 8 и по т. 9, приети на проведеното на 11.09.2016 г. Общо събрание, като се поддържа, че същите са незаконосъобразни. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част и потвърдено – останалата.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Етажна собственост на административна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*****, чрез адв. К., е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно в обжалваната от ищеца част.

Претендира разноски.

Срещу решението, в частта, в която предявените искове са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Етажна собственост на административна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*****, чрез адв. К.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част порди необоснованост на формираните от СРС изводи и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложени са подробни оплаквания срещу първоинстанционното решеие в частта, с която са отменени решенията по т. 3, подточка 8, по т. 5 и т. 6, приети на проведеното на 11.09.2016 г. Общо събрание по Протокол № 1 от 11.09.2016 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Г.2.“ ЕООД, е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно в обжалваната от ответника част.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с наведените от страните във въззивните им жалби доводи е необходимо да се добави и следното:

На първо място настоящият съдебен състав приема, че с оглед исковия характер на производството и при спазване на принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда на 11.09.2016 г. Тъй като в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е уреден преклузивен срок за оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, ищецът може да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само до изтичането на 30-дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като по този начин би се достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – арг. чл. 214, ал. 1 ГПК. Недопустимо е, обаче, след изтичането на този преклузивен срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на етажните собственици /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о., ГК/.

Видно е в частност от изложеното от ищеца във въззивната жалба, че същият за първи път пред въззивния съд е навел следните фактически твърдения за незаконосъобразност на процесните решения – 1/ всяко решение било взето с мнозинство 100% от представените на събранието идеални части от общите части, което било в нарушение на разпоредбата на чл. 17 ЗУЕС, съгласно която решенията на ОС следвало да се вземат с мнозинства, изчислени от всички идеални части от общите части на сградата, а не от представените на ОС; 2/ предлагането на Ю.О.за управител на етажната собственост било направено не от законния представител на етажния собственик „Г.-07“ ЕООД, а от друго лице – З.М., който макар да имал пълномощно от управителя на „Г.-07“ ЕООД, не бил упълномощен с право да предлага избирането на управител на етажната собственост, поради което не била спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗУЕС. Предвид гореизложеното, въззивният съд следва да обсъди единствено релевираните в исковата молба пороци на взетите на 11.09.2016 г. решения на Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда, а не и тези, които са въведени за пръв път с подадената въззивна жалба, т.е. след изтичането на 30-дневния преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Безспорно е по делото, че ищецът е собственик на етажи 9, 10 и 11 от процесната сграда, находяща се в гр. София, район Слатина, ул. „*****, а ответникът е собственик на останалите индивидуални обекти в нея /т. е. за процесната сграда са приложими специалните правила на ЗУЕС – виж чл. 1 и 3 от закона/.

Видно е от приетия като доказателство по делото протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда от 11.09.2016 г., че на същото е присъствала Ж.А.М., в качеството й на управител на „Г.-07“ ЕООД - етажният собственик, притежаващ 72.7% идеални части от общите части на сградата, като на посочената дата са били взети следните решения: 1/ избор на управител на Етажната собственост и определяне на месечно възнаграждение на управителя; 2/ приемане на правилник за вътрешния ред; 3/ преглеждане и одобряване на извършени от етажните собственици разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата, с подточки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, и 8 – разходи за охрана, асансьори, пожароизвестяване, почистване, електричество общи части, техническа поддръжка, за необходими ремонти и полезни разноски за периода от 01.01.2014 г. до датата на провеждане на общото събрание и начин за тяхното разпределение между етажните собственици; 4/ определяне начина на разпределение и размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата – разходи за охрана, асансьори, пожароизвестяване, почистване, електричество общи части, техническа поддръжка, необходими ремонти, полезни разноски; 5/ определяне размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“; 6/ приемане на решение за извършване на бъдещи ремонти и подобрения на сградата; 7/ други въпроси, свързани с управлението на общите части; 8/ упълномощаване на управителя за приемане на решение за извършване на неотложни ремонти или на разходи, които не търпят отлагане и 9/ преглед на сключените договори за наем на общи части на сградата, приемане на решение за отдаване под наем на общи части на сградата, поставяне на рекламни съоръжения и за разпределение на приходите от тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7. В частност горепосоченият преклузивен срок е спазен, доколкото не се спори, че протоколът, обективиращ процесните решения, е бил получен от ищеца, чрез неговия управител на 27.09.2016 г. /л. 32 от делото на СРС/, а исковата молба е депозирана по пощата на 11.10.2016 г.

Призводството за отмяна на решенията на Общото събрание на етажните собственици е исково по своя характер и за него намират приложение разпоредбите на ГПК, включително и относно доказването и доказателствените средства, като доказателствената тежест се разпределя между страните по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно което всяка от тях е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения /виж Решение № 176 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2009 г., I г. о., ГК и Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о., ГК/.

По отношение на решението на Общото събрание по т. 1, материализирано в Протокол № 1 от 11.09.2016 г.:

Видно от приложения Протокол № 1 от проведеното на 11.09.2016 г. Общо събрание на ЕС е, че с решение по т. 1 от дневния ред за управител на етажната собственост е бил избран Ю.Ч.О.за срок от две години, считано от датата на провеждане на Общото събрание, който е бил предложен от З.М. – пълномощник на „Г.-07“ ЕООД, съгласно пълномощно от 10.09.2016 г. /л. 30 от делото на СРС/, в което изрично било посочено, че З.М. е бил упълномощен да представлява етажния собственик „Г.-07“ ЕООД на проведеното на 11.09.2016 г. Общо събрание при предварително посочения дневен ред, точка първа от който била: избор на управител на Етажната собственост и определяне на месечно възнаграждение на същия.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗУЕС, Общото събрание разполага с правомощието да избира и освобождава членове на управителния съвет /управител/, както и касиер.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗУЕС, членове на управителния съвет могат да бъдат собственици и ползватели. За член на управителния съвет /управител/ може да бъде избрано и посочено от собственика лице, което живее в сградата и е вписано в книгата на етажната собственост, както и лице, посочено от представляващия юридическото лице или едноличния търговец, когато самостоятелни обекти са собственост на юридически лица или еднолични търговци. Разглежданият случай попада в последната хипотеза, а именно: за управител е било избрано лице, посочено от представляващ юридическото лице „Г.-07“ ЕООД, притежаващо самостоятелни обекти в процесната сграда. Налице е и наличие на мнозинство при вземане на решението по т. 1

– 67% от общите части, поради което въззивният съд намира, че на процесното Общо събрание управителят Ю.О.е бил избран законосъобразно, както правилно е приел и първоинстанционният съд.