Решение № 527 от 17.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Велико Търново, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20254100500712 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 37/20.02.2025г. по гр.д. № 262/2024г. на ПРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 104/03.06.2025г., ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 305, 46 лв. – разходи за прегледи и лекарства и за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. за търпените от него болки и страдания вследствие на настъпило на 17.01.2024г. в гр. Павликени ПТП, причинено от застрахования деликвент при управление на л.а.

„Опел Астра“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху него от 16.02.2024г., като иска за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от 12 500 лв.

В срока по чл. 259 ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника си юк В. М. е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, с оглед неправилната оценка на събраните по делото доказателства.

1

Във връзка с последното се акцентира, че от показанията на свид. Х. и на полицейския служител В. се установява, че ищецът не е усетил никакъв дискомфорт непосредствено след настъпване на ПТП, а от показанията на свид. Х.а се установява, че същият не е спазил медицинските препоръки за лечението си. Възразява се, че от заключението на СМЕ не се установява твърдяната от ищеца тежест на настъпилите от ПТП увреди на здравето му. Оспорва се, че при изслушване на заключението по САТЕ не са коментирани поставените от жалбоподателя въпроси относно това дали пострадалия е бил с поставен предпазен колан. Оспорва определената от районния съд началната дата на законната лихва и се развиват доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, поради завишаване размера на присъденото обезщетение, като несъотвестващ на принципа на справедливостта и константната съдебна практика. По изложените съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и да отхвърли изцяло претенцията за неимуществени вреди.

Претендира разноски съобразно изхода на спора.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че обема, интензитета и продължителността на претърпените вреди налагат присъждане не на по – малко по размер обезщетение, както твърди застрахователя, а на уважаване на исковата претенция изцяло. Иска се от ВТОС да остави без уважение въззивната жалба на ответника.

В двуседмичния срок за обжалване на решението въззивна жалба е подадена и от ищцовата страна в частта му, с която предявения иск е отхвърлен за разликата над присъдения размер на обезщетението от 3000 лв. до пълния предявен размер от 12 500 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, доколкото определения от съда размер на обезщетението не съответства на претърпените от ищеца вреди. В тази връзка се акцентира, че последният е получила множество наранявания в областта на врата, шията и тилната област, довели до болки при движение на главата, което наложило същият да носи шийна яка за период от около 4 месеца. Изтъква се, че възстановяването на ищеца продължило около 3 – 4 месеца, като първите 30 дни болките били изключително тежки, както и че понастоящем още се оплаква от болки във врата и от главоболие, за което приема болкоуспокояващи. Допълва се, че пострадалият освен физическите травми е изживял и силна уплаха, като продължава да изпитва тревожност, има нарушения в съня и сънува кошмари, за което е бил диагностициран с „посттравматично стресово разстройство“. По изложените съображения се смята, че ищецът е търпял по интензивни от обичайните болки, поради което размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД възлиза в размер на 15 000 лв., от който следва да се приспаднат платените извънсъдебно 2500 лв. Оспорва се да е налице съпричиняване на вредоносния резултат и се подкрепя извода на 2 районния съд за недоказаност на това възражение. С тези доводи се иска от ВТОС да отмени решението на районния съд в отхвърлителната му част и постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде уважен изцяло с присъждане още на 9500 лв. като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

Ответникът по тази жалба в срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК е подал отговор по нея, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства неследва, че дължимото на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде увеличавано. Напротив посочва се, че при съобразяване на правилото на чл. 52 ЗЗД и на изведените от съдебната практика критерий за преценка на понятието „справедливост“ интереса на пострадалия е задоволен с изплатеното му извънсъдебно обезщетение. В тази връзка се иска от съда да отхвърли изцяло предявения иск с присъждане на разноски.

В останалата си част, с която по предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ в полза ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 305, 46 лв., решение № 37/20.02.2025г. по гр.д. № 262/2024г. на ПРС, поправено по реда на чл.

247 ГПК с решение № 104/03.06.2025г., поради необжалването си, е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за присъждане в полза на ищеца на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 305, 46 лв. и за неимуществени вреди в размер на 12 500 лв. /увеличен размер на иска по реда 3 на чл. 214 ал.1 ГПК/, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 17.01.2024г., ведно с ъ с законната лихва върху посочените суми от 16.02.2024г. до окончателното им изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че на горепосочената дата около 07:30 часа в гр. Павликени, на ул. „Атанас Хаджиславчев“ № 50, водачът л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***, поради нарушаване правилата за движение по пътищата навлиза в лентата за насрещно движение и виновно причинява ПТП, като се блъска в управлявания от ищеца л.а. „Ауди А4“ с рег. № ***. Изтъква се, че при настъпване на пътния инцидент ищецът бил с предпазен колан и получил при сблъска т.нар.

„камшичен удар“, в резултат на което получил болки във врата, главоболие в тилната област, както и болезненост при извършване на активни движения в шийния сегмент на гръбначния стълб. Сочи се, че същият посетил специалист невролог в деня на инцидента, както и на 01.02.2024г., както и че му е било предписано медикаментозно лечение с носене на шийна яка. Твърди се, че към датата на предявяване на иска ищецът продължава да изпитва силно болки във врата и тилната област, както и в лявата подбедрица, челно по коста и че получените травматични увреждания затрудняват ежедневието му. Отделно от това се сочи, че при ПТП ищецът е почувствал силен уплах и се появили тревожност, потиснатост, нарушения на съня, както и страх от управление и возене в автомобили. В тази връзка се твърди, че същият е посетил психиатър и е му поставена диагноза посттравматично стресово разстройство, за справянето с което са му предписани упойващи медикаменти.

Уточнява се, че във връзка с лечението си ищецът е заплатил сумата от 305, 46 лв. за извършени прегледи, за закупени лекарства и шийна яка. Изтъква се, че към датата на процесното ПТП виновният водач е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което до последният е отправена писмена претенция за изплащане на обезщетение, която е уважена до размер на 2500 лв. Като излага доводи, че не е съгласен с така определение размер на обезщетението, ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в горните размери.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и завишен по размер. Признава, че виновният за ПТП водач е застрахован при него по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и че е заплатил на ищеца сумата от 2500 лв., с която заявява че претърпените от последния неимуществени вреди са справедливо обезщетени. Възразява, че същият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не е бил с поставен предпазен колан в нарушение на изискването на чл. 137а ЗДвП. Оспорва да е доказана причинно – следствената връзка между пътния инцидент и всички твърдени от ищеца травматични увреждания, доколкото същият не е вписан като пострадало лице в протокола за ПТП и тъй като при посещенията му при специалисти са му поставени различни диагнози. Възразява срещу началния момент на претендираната законна 4 лихва и смята, че приложение в случая следва да намерят правилата на чл. 497 ал. 1 вр. чл. 496 ал. 1 КЗ.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на изслушаните съдебни експертизи се установява следното от фактическа страна:

Процесното ПТП е реализирано на 17.01.2024г. около 07:30 часа в гр.

Павликени, на ул. „Атанас Хаджиславчев“ № 50, поради нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***, който на кръстовище с работеща светофарна система, навлиза върху насрещната пътна лента, където при подаден за него зелен сигнал на светофара, потегля управлявания от ищеца л.а. „Ауди А4“ с рег. № ***. В резултат на пресичането на траекториите на движение на двата автомобила настъпва челен удар между тях, който от техническа гледна точка се дължи единствено на действията на застрахования при ответника водач на л.а.

„Опел“ по застраховка „Гражданска отговорност“ /заключение САТЕ/. Последният бил санкциониран по административен ред за извършените от него нарушения на ЗДвП с влязло в сила НП № 24-0311-000047/03.06.2024г. В съставения за ПТП КП от 17.01.2024г. ищецът не е вписан като пострадало лице, тъй като заявил пред пристигналите на място полицаи /свид. В./, че нищо му няма. Останал на място и не бил отведен в Бърза помощ /свид. Х./, но на същият ден около обяд посетил лекар – специалист с оплаквания за болки във врата и главоболие в тилната област.

Констатирани са болезнени активни движения в шийния сегмент на гръбначния стълб и му е предписано медикаментозно лечение за период от 5 дни. Две седмици по – късно, на 01.02.2024г., ищецът отново е посетил лекар специалист, който е констатирал болево ограничени активния движения в шиен сегмент в лека степен. Предписани са медикаменти от групата на противовъзпалителните /дефинкс/ и болкоуспокояващи при нужда /паратрамол/, както и ползването на шийна яка. Според вещото лице – съдебен лекар получените от ищеца травматични увреждания /разтягане на апарата на шията/ са в причинна връзка с ПТП, били са съпроводени с интензивни болки и страдания през първите 30 дни, а срока за възстановяване и лечение според приложената медицинска документация и при липсата на данни за усложнения е продължил около 3 месеца. Свид. Х.а – фактически съжител на ищеца дава показания, че в деня на инцидента същият й се оплаквал от болки във врата и че не може да го движи. Два пъти ходили до гр. Плевен на невролог, като му били изписани болкоуспокояващи, които вземал около три месеца. Вторият път му предписали носенето на шина на врата /мека яка/, която носел, дори като ходел на работа. Махал я само като спи и се къпе и я носил около 4 месеца. Свидетелката посочва, че след ПТП ищецът станал по – изнервен и избухлив, не можел да спи и ходил на психолог в гр. Габрово, който му предписал лекарства /амбулаторен лист за преглед от 07.02.2024г./. В експертното си заключение вещото лице – съдебен лекар е посочило, че травмата в шията може да се 5 получи и при правилно поставен предпазен колан, тъй като се касае за камшичен удар в тази област, а вещото лице – автоексперт е разяснило, че л.а. на ищеца фабрично е оборудван с обезопасителни колани на всички седалки. Допълнило е, че от приложените фотоснимки от процесното ПТП се наблюдават типичните за сработването на двете предпазни системи на автомобила белези – отворени въздушни възглавници и опънати ремъци на предпазния колан на седалката на водача.