Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19429 от 16.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54214/2025
Вид
Решение № 19429
Подписан
16.10.2026
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19429 гр. С., 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110154214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. Н. М. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1533,88 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 23.12.2022 г. до 03.08.2023 г., вследствие от неоснователно образувано ДП № 227 ЗМК – 2134/2022 г. по описа на 03 РУ – СДВР вр. с пр.пр. № 54849/2022 г., по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което било прекратено от СРП на 18.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 23.12.2022 г., управлявайки собствения му автомобил марка „БМВ“, модел „730“ с рег. № *******, бил спрян за проверка от полицейски служители. При извършената проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества използваното техническо средство отчело положителен резултат за употреба на амфетамин. Излага доводи, че своевременно е дал кръвна проба, въз основа на издаден талон за медицинско изследване, както и че бил задържан за срок от 24 часа, което му причинило неудобства, притеснения и неспокойство. Свидетелството му за управление на МПС било отнето за срок от 6 месеца, като била прекратена и регистрацията на превозното средство. След освобождаването му от ареста ищецът направил кръвни изследвания, като резултатът относно употребата на наркотични вещества бил отрицателен. В тази връзка, на 06.01.2023 г. депозирал жалба с вх. № 227000-258, към която приложил резултатите от 1 направеното изследване, като поискал да му бъдат отменени наложените принудителни административни мерки със Заповед № 6749/23.11.2022 г. и Заповед № 6749/23.11.2022 г., но искането му било отхвърлено като неоснователно. Сочи, че в резултат от незаконното обвинение, задържането му под стража и неправомерното отнемане на свидетелството му за управление на МПС, в периода от 23.12.2022 г. до 03.08.2023 г., претърпял неимуществени вреди. Твърди, че изпитвал непрекъснат стрес, морални страдания и страх от несправедлива осъдителна присъда, предвид образуваното срещу него наказателно производство. Фактът, че бил управлявал МПС след употреба на наркотични вещества станал известен на негови близки и приятели, които се отдръпнали от него, като посоченото намирало негативно отражение и спрямо трудовите му правоотношения. Независимо от депозираната жалба, същият търпял наложените санкции, изразяващи се в невъзможността да ползва собственото си МПС. Изпитвал неудобство, безпокойство, срам и притеснения от неоснователното обвинение, станало достояние на социалния му кръг. Сочи, че спрямо него било образувано ДП № 227 ЗМК – 2134/22 г. по описа на 03 РУ на СДВР за осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което било прекратено от СРП на 18.07.2023 г. В допълнение към търпените неудобства, отбелязва и факта, че бил задържан в полицейския арест в продължение на 24 часа, където спрямо него бил извършен обиск. С оглед изложеното, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да му плати сумата от 1533,88 евро, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие от незаконното обвинение и образуваното досъдебно производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Въжаров, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага доводи, че ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем като досъдебното производство № 227 ЗМК – 2134/2022 г. по описа на 03 РУ – СДВР вр. с пр.пр. № 54849/2022 г. по описа на СРП не било образувано от прокурор. Оспорва описаните в исковата молба неблагоприятни последици за ищеца, както и твърдението, че същите са в резултат от неправомерни действия от страна на Прокуратурата.

Счита, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен.

Оспорва интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди, предвид множество образувани срещу него наказателни производства за различни престъпления. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение.

Софийски районен съд, ГО, 167 състав, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 23.12.2022 г. с протокол за разпит на свидетел било образувано досъдебно производство № 227 ЗМК-2134/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР, на основание чл. 212, ал. 2 НПК, за това, че на 23.12.2022 г., около 14:45 ч., в гр.

2

С., на бул. „Стефан Стамболов“, пред № 27, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. ******, след употреба на наркотични вещества (амфетамин) – престъпление по чл. 343б, ал.

3 НК.

На 23.12.2022 г. със Заповед рег. № 433233411, Т. Н. М. бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 03 РУ – СДВР и му е извършен му личен обиск, на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, за това, че срещу лицето имало данни за извършено престъпление – управлявал на МПС след употреба на наркотични вещества.

На 23.12.2022 г. мл. автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“ съставил на Т. Н. М. Акт за установяване на административно нарушение № 189859, за това, че на 23.12.2022 г., в гр. С., по бул. „Стефан Стамболов“, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Екзарх Йосиф“ управлявал личното си моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. ******, след употреба на наркотични вещества (амфетамин) – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съгласно отразеното в цитирания АУАН, иззети били като доказателства от Т. М. СУМПС, СРМПС, както и 2 бр. регистрационни табели с № ******.

Със Заповед № 6748/23.12.2022 г. на Т. Н. М. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца.

Със Заповед № 6749/23.12.2022 г. на Т. Н. М. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС марка „БМВ“, модел „730“, с рег.

******, за срок от 6 месеца, както и отнемане свидетелството за регистрация на МПС, част II, ведно с табели с рег. № ******.

С постановление от 29.12.2022 г. била назначена от старши разследващ полицай при 03 РУ-СДВР химико-токсикологична експертиза за установяване наличието на наркотично или друго упойващо средство в кръвни проби, дадени от Т. Н. М. на 23.12.2022 г., като експертизата била извършена на 07.06.2023 г. и при изследването не било установено наличие на наркотични/упойващи средства в кръвта.

С постановление от 17.07.2023 г. на прокурор при СРП е било прекратено на основание чл. 199 вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по досъдебно производство № 227 ЗМК2134/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 54849/2022 г. по описа на СРП, водено за извършено на 23.12.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните 3 предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ образуваното наказателно производство да е било прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление;

3/ да е претърпял вреда (вреди) и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици (вредите) да е налице причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Неоснователни са доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че за да се ангажира отговорността по чл. 2 ЗОДОВ било необходимо ищецът да е бил привлечен в качеството му на обвиняем.

Предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за обезщетяване на причинени вреди са налице и когато ищецът не е привлечен като обвиняем с нарочен акт. Това е прието и в константната практика на Върховния касационен съд – напр. Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК, в което е прието, че искът по чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу „уличено лице“ са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на „уличения“ и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК).

Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.

Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че който може по - голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу „уличеното лице“, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, Прокуратурата на Република България ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма.

Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу „уличеното лице“, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда, както и принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не. Поради изложеното, съставът на ВКС е приел, че Прокуратурата на Република България отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на 4 свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343"б", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.

Прекратяването на наказателното производство поради липса на извършено престъпление по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на държавата, в лицето на неин орган Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата – в този смисъл т.