Определение № 25179 от 10.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23557/2025
- Вид
- Определение № 25179
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 10.07.2026
- Състав
- ЙОАНА КРАСИМИРОВА КАЦАРСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25179 гр. С., 10.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЙОАНА КР. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Гражданско дело № 20251110123557 по описа за 2025 година
Делото е образувано по подадена искова молба от „А.И.“ ООД срещу Р. Т. Т., която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който излага становище за нейната неоснователност.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел е неоснователно, тъй като е за установяване на обстоятелства, които не са спорни по делото.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал ищецът да бъде задължен да представи по делото разписка за получената от него сума в размер на 4000 лева от Х.Н. съгласно сключеното с нея споразумение от 20.03.2024 г. Направил е и доказателствено искане по чл. 192 ГПК за задължаване на Х.Г.Н. да представи платежен документ, който е издаден от „А.И.“ ООД за платената от нея сума от 4000 лева във връзка със сключеното споразумение от 20.03.2024 г. Съдът намира, че следва да се произнесе по исканията на ответника след изслушване на становището на ответника в първото по делото съдебно заседание.
Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел за установяване на обстоятелствата, посочени в искането, което съдът намира за допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.09.2026 г. от 14,15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис и от отговора на исковата молба. Ответникът да бъде призован чрез адвокат С. Б. на посочения в молба от 04.07.2025 г. адрес, а именно: гр. С., бул. „Е.Г.“ № *********.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство възражение за прихващане за 1 сумата от 4 000 лева, представляваща получена и задържана от ищеца като гаранция за сериозност на намерение за закупуване на процесния имот от третото лице Х.Н. съгласно споразумение от 20.03.2024 г.
ОТЛАГА произнасянето по исканията с правно основание чл. 190 ГПК и чл.192 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел на страната на ответника за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. д. № 43296/2024 г. по описа на СРС, 58-и състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. Т. Т. дължи на „А.И.“ ООД сумата от 4 000 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 26.01.2024 г., както и сумата от 57,93 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.06.2024 г. до 17.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 43296/2024 г. по описа на СРС, 58-и състав.
Ищецът твърди, че на 26.01.2024 г. между страните бил сключен ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът се задължил да плати при сключване на предварителния договор за покупко-продажба на следния имот: апартамент № 7, находящ се в гр. С., Столична община, ж.к. П., ул. „*******“ № ***********, възнаграждение в размер на 3 % от продажната цена. На 23.05.2024 г. бил подписан предварителен договор с купувача Д.А.В., а на 01.07.2024 г. бил сключен и окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот. Продажната цена била в размер на 295 330 лева, поради което дължимото възнаграждение по договора за посредничество възлизал на 8 859,90 лева. За дължимото възнаграждение била издадена фактура от 23.05.2024 г., по която ответникът направил частично плащане в размер на 4 859,90 лева. След извършеното плащане и въпреки многократно проведените разговори с ответника, последният отказал да заплати остатъчното възнаграждение в размер на 4 000 лева. Ищецът дал допълнителен срок за изпълнение на задължението, а именно до 10.06.2024 г., като поради неизпълнение на задължението ответникът изпаднал в забава, считано от тази дата. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответникът не оспорва, че между страните бил сключен договор за посредничество при продажба на описания по-горе имот, както и че във връзка с посредничеството на ищеца бил сключен договор за покупко-продажба на имота с Д.А.В..
Излага твърдения, че на 20.03.2024 г. е сключено споразумение за намерение за закупуване на недвижим имот между Х.Г.Н. в качеството й на купувач и ищеца в качеството му на посредник, по силата на което Х.Н. заплатила на ищеца сумата от 4000 лева като гаранция за сериозност на намерение за закупуване на описания в споразумението имот. Съгласно чл. 2 от споразумението депозираната сума в размер на 4 000 лева е за срок до 18,00 часа на 07.05.2024 г., като до тази дата Х.Н. е заявила, че е готова да сключи с продавача предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот. В чл. 4 от споразумението било уговорено, че ако купувачът се откаже от подписване на предварителен договор за покупко-продажба на имота до предвидения срок и при посочените цена и условия, оставената като гаранция сума не се възстановява на купувача.
Ответникът твърди, че между него и ищеца е имало уговорка, съгласно която ако Х.Н. не изпълни ангажимента си да сключи предварителен договор, депозитът ще се задържи от ответника. Твърди, че предварителен договор за покупко-продажба не бил сключен с Х.Н.
2 поради отказ от нейна страна. На 28.05.2024 г. ответникът изпратил електронно писмо до ищеца, с което го поканил да му заплати сумата от 4 000 лева като гаранция/стоп капаро, считайки, че ищецът няма основание да задържи сумата, предоставена като депозит. На 03.06.2024 г. била проведена среща между страните, на която ищецът предложил на ответника да си поделят депозита, като ответникът отказал това предложение. На 10.06.2024 г. ответникът платил 4 859,90 лева по процесната фактура от 23.05.2024 г., като във връзка с остатъчната сума направил възражение за извънсъдебно прихващане със сумата от 4 000 лева, представляваща платен по споразумението от 20.03.2024 г. депозит. Счита, че сумата от 4 000 лева, получена като депозит от Х.Н., принадлежи на ответника, тъй като ищецът е действал като посредник – от свое име и за чужда сметка, поради което не е страна по договора. Липсвала уговорка сумата да бъде задържана от ищеца, тъй като с нея се гарантирали правата на ответника в качеството му на продавач. В случай че приеме, че задължението не е погасено чрез извънсъдебно прихващане, прави възражение за съдебно прихващане със сумата от 4000 лева, представляваща получена и задържана от ищеца като гаранция за сериозност на намерение за закупуване на процесния имот от третото лице Х.Н..
Моли съда да отхвърли предявените искове.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ е да докаже при условията на пълно и главно доказване: основанието, от което произтичат претенциите му – да е сключен действителен договор за посредничество с ответника, със сочения в исковата молба предмет и съдържание, ищецът да е изпълнил задълженията си по договора и да е изправна страна по него, уговорената в договора клауза за дължимо възнаграждение, размерът на вземането за възнаграждение и настъпването на падежа на вземането.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга чрез прихващане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да установи наличието на съглашение между страните, по силата на което ищецът е поел задължение да предаде на ответника получения от Х.Н. депозит, представляващ гаранция за сериозност на намерение за закупуване на процесния имот.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключен действителен договор за посредничество с ответника, със сочения в исковата молба предмет и съдържание, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, вследствие на което е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта 3 процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. С., ***, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: М.Н., М.Г. - тел.
***, [email protected]; www.srs.justice.bg.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4