Решение № 29 от 09.12.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: майор ВАСИЛ М. П.

Членове: лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА ст.л-т ГЕОРГИ ЛЮБ.

ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора п. Ив. П. като разгледа докладваното от лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20246000600064 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 4/28.03.2022 г., постановена по НОХД № 202/2020 г. по описа на Военен съд - София, подсъдимата С. Г. Г. е призната за невинна в това, че за периода от неустановена дата на 2016 г. до неустановена дата на месец август 2019 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - главен специалист във В. к. град Т., в Териториален отдел гр. София, в И. а. „В. к. в. п. д.“ - София, превишила властта си като разпоредила на подчинените си служители във В. к. - гр. Т. изпълнител- администраторите М. В., В. Ч., Н. Т. и изпълнител-камериер Р. П., да нарушат служебните си задължения с цел да набави за себе си облага и да причини другиму - на ИА “В. к. в. п. д. “ – София вреда общо в размер от 4170, 23 лв. (четири хиляди сто и седемдесет лева и двадесет и три стотинки), както следва:

1. За периода от 18.01.2016 г. до 26.07.2019 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – 1

„главен специалист“ във В. к. гр. Т., в Териториален отдел – София, в ИА „В. к. в. п. д.“-София, превишила властта си с цел да причини другиму вреда- на ИА „В. к. п. д.“-София като разпоредила на подчинените си служители във „В. к.“ гр.Т. изпълнител-администраторите М. В., В. Ч., Н.

Т. и изпълнител-камериер Р. П. да нарушат служебните си задължения като при оформяне на хотелската компютърна система „Р.“ на резервациите и регистрация на външни за МО гости, свързани с настаняването и пребиваването им, да вписват особеност „ВО Единично настаняване“ и да фактурират нощувки на по-ниска стойност от ценоразписа на „Стаи за гости“ във В. к. – гр. Т., съобразно вида на използваното помещение като на 60 (шестдесет) пъти причинила имотна вреда на И. а. „В. к. в. п. д.“ – София в общ размер на 1733,29 лв. (хиляда седемстотин тридесет и три лева и двадесет и девет стотинки).

2. За периода от 16.10 2016 г. до 25.05.2019 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице–„главен специалист“ във В. к. гр. Т., в Териториален отдел – София, в И. а. „В. к. в. п. д.“ – София, превишила властта си като разпоредила на подчинените си служители във „В. к.“ гр.Т. изпълнител-администраторите М. В., В. Ч., Н. Т. и изпълнител-камериер Р. П. да нарушат служебните си задължения като на 2 (два) пъти като при оформяне на хотелската компютърна система „Р.“ да вписват по-малък брой външни за Министерство на отбраната гости от реално настанените в помещение и да фактурират по-ниска стойност на нощувка от дължимата по ценоразпис сума, съобразно броя на настанените лица с цел да причини имотна вреда на И. а. „В. к. в. п. д.“ – София в размер на 62,44 лв.

(шестдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки) и от това настъпили немаловажни вредни последици-щета за И. а. „В. к. в. п. д.“-София.

3. За периода от неустановена дата през 2016 г. до неустановена дата през 2019 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „главен специалист“ във В. к. гр. Т., в Териториален отдел– София, в И. а. „В. к. в. п. д.“ – София, превишила властта си с цел да набави за себе си облага и да причини вреда другиму- на И. а. „В. к. в. п. д.“-София, като разпоредила на подчинените си служители във „В. к.“ гр. Т. изпълнителадминистраторите М. В., В. Ч., Н. Т. и изпълнител-камериер Р. П. да нарушат служебните си задължения като на 3 (три) пъти да не регистрират в хотелската компютърна система „Р.“ реално настанени гости /външни за Министерство 2 на отбраната/ в „Стаи за гости“ ВК-Т. - Д. Х. П. и Г. И. Т., К. М. Х. и Н. И. Х., С. М. Д. и Ц. М. Д.), да не им издават платежни документи – фактура и фискален бон и платените суми да не постъпват като приход в касата на „Стаи за гости“ ВК-Т., с което длъжностното лице да е набавило за себе си имотна облага общо в размер на 2374,50 лв. (две хиляди триста седемдесет и четири лева и петдесет стотинки), с което да е причинила имотна вреда на И. а. „В. к. в. п. д.“ – София и от това са настъпили немаловажни вредни последици в общ размер на 2 374,50 лв, като подсъдимата С. Г. Г. е била оправдана изцяло да е извършила престъплението по чл. 282, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Със същата присъда Военен съд - София е отхвърлил като недоказан и неоснователен предявения от И. а. „В. к. в. п. д.“-София срещу С. Г. граждански иск в общ размер на сумата от 4170, 23 лв., представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението.

На основание чл.190, ал.1 от НПК първостепенният съд е постановил направените в хода на производството разноски в общ размер 2 035.77лв да останат за сметка на държавата. Относно веществените доказателства съдът е постановил след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на И. а. „В. к. в. п. д.“-София.

След постановяване на атакувания съдебен акт на Военен съд-София в законоустановения срок същият е бил обжалван от гражданския ищец и протестиран от държавното обвинение.

Образувано е било въззивно производство пред Военно-апелативен съд.

С Решение № 12/17.05.2023 г. по ВНОХД № 1/2023 г. по описа на Военноапелативен съд е потвърден изцяло първоинстанционния съдебен акт.

Срещу решението на въззивния съд не е постъпил протест от прокурор във Военно-апелативна прокуратура.

По постъпила касационна жалба от И. а. „ВКВП“, представлявана от И.

К. - изпълнителен директор чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. С. и допълнение към нея е било образувано касационно производство пред ВКС.

С Решение №466/06.12.2023 г. по н.д.№722/2023 г ВКС е отменил Решение № 12/17.05.2023 г. по ВНОХД № 1/2023 г. на ВАпС в частта, с която е потвърдена Присъда №4/28.03.2022 г. по НОХД № 202/2020 г. по описа на 3

Военен съд- София в гражданската й част. ВКС е върнал делото за ново разглеждане само в гражданската му част от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Върховната касационна инстанция е констатирала, че първият въззивен съдебен състав не се е произнесъл по обстоятелствата, задължаващи го при приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск да даде отговор на въпроса дали деянието, макар и да не осъществява процесното престъпление, съставлява деликт и от своя страна не е изложил мотиви относно гражданския иск, включително и такива по конкретните доводи, развити във въззивната жалба, против отхвърлянето му от първоинстанционния съд.

При второто разглеждане на делото с Решение № 6/27.03.2024 г по ВНОХД № 51/2023 г по описа на Военно-апелативен съд въззивната инстанция е потвърдила Присъда № 4/28.03.2022 г. по НОХД № 202/2020 г. по описа на Военен съд-София в частта, с която е отхвърлен гражданския иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 170.23 лв, предявен от И. а. „В. к. в. п. д.“-София, срещу подсъдимата С. Г. Г..

В останалата част присъдата е влязла в законна сила.

Посоченото решение на Военно-апелативния съд е било атакувано от И. а. „В. к. в. п. д.“-София, представлявана от изпълнителния директор И. К., чрез процесуалния представител Старши юрисконсулт П. С..

С Решение № 451/19.09.2024 г. по н.д.№441/2024 г. по описа на Върховния касационен съд постановеният акт на Военно-апелативния съд е бил отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Касационният съд е констатирал, че в мотивите на проверяваното решение липсва изложение на фактическа обстановка, възприета от решаващия съд. Посочил е, че излагането на възприетата фактология или поне изричното утвърждаване на фактическите изводи, приети от първата инстанция, е необходимо не само при преценка на деянието като престъпление, но и като деликт. Върховният касационен съд е дал указания да се изложат изводи, въз основа на анализ на доказателствата, за това дали е налице вреда на И. а. “В. к. в. п. д.“, какъв е нейният размер, както и да се анализира и обсъди причинната връзка между деянието и резултата и на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

4

Настоящото въззивно производство по делото е трето по ред.

С въззивната жалба, предмет на настоящото производство, срещу атакуваната присъда е изразено несъгласие с това, че гражданският иск е оставен без уважение от първоинстанционния съд и същият е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Изразяват се доводи, че от събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал се установява виновно извършено деяние и основателност на предявения граждански иск. Твърди се, че причинената на И. а. „В. к. в. п. д.“ щета в размер на 4 170,23 лв. с ДДС е в пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление, като в този смисъл са показанията на свид. В. Ч., свид. Р. П., свид. М. В., свид. Н. Е., свид.

Ц. Д., свид. Б. К., свид. М. К., вещото лице К. В.. Посочва се, че щетата е причинена пряко на държавния бюджет, което повишавало обществената опасност на престъплението и на настъпилите от него последици. Излага искане въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в гражданскоправната й част и да постанови нова, с която да се уважи предявения граждански иск като основателен и доказан.

В съдебно заседание представителят на Военно-апелативна прокуратура заявява, че безспорно е установена вреда за МО, но не са събрани доказателства, които категорично да доказват участието на Г., респ. приносът й към вредоносния резултат.

Гражданският ищец, макар и редовно призован, не е изпратил процесуален представител. В депозираното по делото писмено становище, изхождащо от изпълнителния директор на И. а. „В. к. в. п. д.“-София чрез процесуалния представител ст.юрисконсулт С. се настоява въззивната инстанция да приеме, че гражданският иск е основателен и като да бъде уважен. Отново се излагат съображения за наличие на причинно-следствена връзка между причинените имуществени вреди и неправомерното поведение на Г., осъществявано по повод изпълнението на служебните й задължения.

Според жалбоподателя събраните по делото доказателствени средства и съдебно-икономическата експертиза установявали, че деянието е довело до причиняване на вреди по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Твърди се, че Г. е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1 от НК като се позовава на свид.показания на Н. Т.. В подкрепа на заявеното се сочи и назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, базирана на 5 записите в „Тетрадката за резервации и информация“.

Защитникът на Г. излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че подзащитната му не е длъжностно лице и не е притежавала началнически или ръководни функции спрямо останалите служители, респ. не е имала възможността да им нарежда и разпорежда същите да извършват противоправни действия. На следващо място се заявява, че не е установено по делото Г. да е издавала фактури и да допуска лица, които да ползват хотела без да заплащат или да настанява повече лица и да отчита по-малко на брой посетители, нито да е получавала за подобен вид дейност пари. Друго твърдение, изложено в съдебно заседание е, че гражданският иск не е доказан нито по основание, нито по размер като се поставя акцент върху липсата на процесуална активност от страна на гражданския ищец в заявената насока.

Счита се, че съдебно-счетоводната експертиза, на която се позовава жалбоподателя, не се базира на първични счетоводни документи с изключение на един такъв, реално издаден и подписан от Г., но по тази конкретна фактура не са събрани доказателства дали броят на настанените гости съответства на този, описан в документа и дали отстъпката е правилно определена. По изложените съображения защитникът предлага на въззивния съд да потвърди присъдата в гражданската й част.