Решение № 231 от 06.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Русе, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от И. Д. Иванов Гражданско дело №

20214520106784 по описа за 2021 година

Ищцата Н. П. И. твърди, че на 21.03.1994г. починал съпруга й Н. П. И.. Двамата притежавали дворно място с къща в с.Бабово, обл.Русенска. От брака си имат родени двама сина – П. Н. И. и Р. Н. И. и една дъщеря – Е. Н. Й., като и тримата имат семейства и живеят самостоятелно. След като останала да живее сама, ищцата решила да прехвърли имота в с.Бабово, обл.Русенска на по-малкия си син Р. И., срещу задължението той да я гледа и издържа, когато остареела. С нотариален акт № 120, том VІІІ, нот.дело № 6362/17.07.1998г. на нотариус при РРС Цвятко Миланов, прехвърлила на сина си Р. Н. И., собствените си 6/8 идеални части от недвижим имот – Дворно място, находяща се в с.Бабово, обл.Русенска, представляващо УПИ VІ-27, в квартал 22 по плана на с.Бабово, обл.Русенска, с площ от 824 кв.м., заедно с построените в него масивна къща от 80 кв.м. и масивна стопанска сграда, срещу задължението на купувача да поеме цялостната й издръжка и гледане, изразяващи се в даване на храна, облекло, осветление, отопление, добро отношение, грижи при болест и немощ, медицинско обслужване и погребение съобразно обичая. При сключването на този договор ищцата била на 57 години и нямала нужда от грижи и помощ. Пенсията й била малка, но й стигала да живее нормално, да плаща сметките си и разходите по дома – ток, вода, данъци. Не е искала никакви грижи или пари от сина си докато можела да се грижи сама за себе си. Към момента също сама плащала разходите по домакинството и се грижела за себе си, но вече била на 80 години, имала здравословни проблеми и нужда от помощ и грижи. На 06.11.2020г. синът й Р. Н. И. починал. Като негови наследници съпругата му М.

И. и дъщеря им и внучка на ищцата К. И. отказали да поемат задълженията на Р. да се 1 грижи за нея и да й помагат, както е уговорено в нотариалния акт. Между тях липсва разбирателство и взаимоотношенията им са влошени. Поради напредването на възрастта, на ищцата и малката пенсия, която получавала, нуждата й от грижи и издръжка се увеличава, има нужда от лекарства, все повече се затруднявала с ежедневната домакинска работа, затруднявала се при плащане на месечните сметки за ток, вода, телевизия и осигуряване на отоплението през зимата. За 2021г. успяла да спести пари за да купи 5 кубика дърва за огрев, които не знаела дали ще й стигнат до края на отоплителния сезон. С прехвърлянето на имота загубила и правото да получава социално подпомагане от Общината – като помощ за отопление, хранителни продукти и други. Сключеният алеаторен договор не се е изпълнявал до момента, като и за в бъдеще ответниците по иска нямат никакво намерение да го изпълняват. Счита, че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на приобретателите, включително и внучката й като наследник на баща си, което дава основание да се развали сключения алеаторен договор. Поради това моли съда да постанови решение, с което да бъде развален сключения между Н. П. И. и Р. Н. И. с нотариален акт № 120, том VІІІ, нот.дело № 6362/17.07.1998г. на нотариус при РРС Цвятко Миланов, договор за прехвърляне на 6/8 идеални части от недвижим имот – Дворно място, находяща се в с.Бабово, обл.Русенска, представляващо УПИ VІ-27, в квартал 22 по плана на с.Бабово, обл.Русенска, с площ от 824 кв.м., заедно с построените в него масивна къща от 80 кв.м. и масивна стопанска сграда, срещу издръжка и гледане, поради неизпълнение на задълженията по него от страна на приобретателите. Претендират и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Ответниците М. К. И. и К. Р. И. оспорват изцяло предявения иск. Твърдят, че през всичките години от прехвърлянето на имота до смъртта на Р. И. на 05.11.2020г., той и съпругата му, постоянно, непосредствено и непрекъснато са се грижили за ищцата.

Задоволявали са всичките й нужди за храна, лекарства, ток, телефон, вода, топлина. Също така са извършили ремонти по къщата през годините – на покрива, стаите, боядисвали са и други необходими ремонти. Осигурявали са на Н. И. нормален и спокоен живот според желанията й. Също така за времето от м.ноември до м.април, всяка година, за период от 15 години – от 2006г. до 2021г., ищцата е живяла в апартамента на приобретателите по договора, в гр.Русе, където те са полагали грижи за нея. Дори след смъртта на сина си Р. И. тя е прекарала зимата от м.ноември 2020г. до м.април 2021г. в апартамента на ответниците в гр.Русе. Едва в края на есента и началото на зимата на 2021г., същата сама е отказала да прекара зимата в гр.Русе. Попитана от ответниците защо отказва, те не са получили отговор.

Също така е била попитана и от какво има нужда за през зимата, за да й бъде осигурено, като Н. И., категорично е отказала всякаква помощ от ответниците, които след това са останали неприятно изненадани от получената искова молба, която според тях е с посочени неверни твърдения и откровени лъжи, още повече, че толкова дълги години са правили 2 необходимото за да изпълняват задълженията си по договора. След това всякакви опити за контакт от страна на ответниците с ищцата са неуспешни и последната отказва среща с тях и каквато и да е било помощ и издръжка. По тези съображения твърдят, че докато е бил жив Р. И., а след това и неговите наследници са изпълнявали добросъвестно своите задължения поети към Н. И., като постоянно, непосредствено и непрекъснато са се грижили за нея и са задоволявали всичките й нужди за храна, лекарства, ток, телефон, вода, топлина и др., поради което считат, че предявеният иск за разваляне на алеаторния договор е неоснователен.

Предявен е и насрещен иск от М. К. И. и К. Р. И. против Н. П. И., с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Претендират заплащане на сумата от 1 200.00 лева, частично предявен иск от общо сумата от 7 500.00 лева, представляваща даваната издръжка на ищцата за времето от 17.07.1998г. до датата на предявяване на насрещния иск – 31.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане. Твърдят, че от прехвърлянето на имота до смъртта на Р. И. на 05.11.2020г., той и съпругата му, постоянно, непосредствено и непрекъснато са се грижили за ищцата. Задоволявали са всичките й нужди за храна, лекарства, ток, телефон, вода, топлина. Също така са извършили ремонти по къщата през годините – на покрива, стаите, боядисвали са и други необходими ремонти. Осигурявали са на Н. И. нормален и спокоен живот според желанията й. Също така за времето от м.ноември до м.април, всяка година, за период от 15 години – от 2006г. до 2021г., ищцата е живяла в апартамента на приобретателите по договора, в гр.Русе, където те са полагали грижи за нея. Дори след смъртта на сина си Р. И. тя е прекарала зимата от м.ноември 2020г. до м.април 2021г. в апартамента на ответниците в гр.Русе. Едва в края на есента и началото на зимата на 2021г., същата сама е отказала да прекара зимата в гр.Русе. Попитана от ответниците защо отказва, те не са получили отговор. Също така е била попитана и от какво има нужда за през зимата, за да й бъде осигурено, като Н. И., категорично е отказала всякаква помощ от ответниците, които след това са останали неприятно изненадани от получената искова молба, която според тях е с посочени неверни твърдения и откровени лъжи, още повече, че толкова дълги години са правили необходимото за да изпълняват задълженията си по договора. След това всякакви опити за контакт от страна на ответниците с ищцата са неуспешни и последната отказва среща с тях и каквато и да е било помощ и издръжка. По тези съображения твърдят, че докато е бил жив Р. И., а след това и неговите наследници са изпълнявали добросъвестно своите задължения поети към Н. И., като постоянно, непосредствено и непрекъснато са се грижили за нея и са задоволявали всичките й нужди за храна, лекарства, ток, телефон, вода, топлина и др. Поради разваляне на алеаторния договор, получените от ищцата грижи и издръжка от приобретателите по договора ще са такива получени на отпаднало основание, като определят паричната им равностойност на 7 500.00 лева, с която парична сума следва да се счита, че Н. И. неоснователно се е обогатила и следва да бъде осъдена да им я заплати.

Ответницата по насрещния иск Н. П. И. оспорва изцяло същия.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа 3 страна следното:

Ищцата и съпруга й Н. П. И. притежавали дворно място с къща в с.Бабово, обл.Русенска. От представеното по делото удостоверение за наследници № 48/09.08.2021г., издадено от Кметство – с.Бабово, Община – гр.Сливо поле, обл.Русенска е видно, че на 21.03.1994г. починал съпруга й Н. П. И., като от брака си те имат родени двама сина – П. Н.

И. и Р. Н. И. и една дъщеря – Е. Н. Й., които заедно с преживялата му съпруга са негови законни наследници. С нотариален акт № 120, том VІІІ, нот.дело № 6362/17.07.1998г. на нотариус при РРС Цвятко Миланов, Н. П. И. прехвърлила на сина си Р. Н. И., собствените си 6/8 идеални части от недвижим имот – Дворно място, находяща се в с.Бабово, обл.Русенска, представляващо УПИ VІ-27, в квартал 22 по плана на с.Бабово, обл.Русенска, с площ от 824 кв.м., заедно с построените в него масивна къща от 80 кв.м. и масивна стопанска сграда, срещу задължението на купувача да поеме цялостната й издръжка и гледане, изразяващи се в даване на храна, облекло, осветление, отопление, добро отношение, грижи при болест и немощ, медицинско обслужване и погребение съобразно обичая. По делото липсва спор, че прехвърлянето на имота е станало по време на брака между Р. Н. И. и М. К. И., както и че Р. И. е починал на 06.11.2020г., като е оставил за свои законни наследници ответниците по делото – негови преживяла съпруга и дъщеря.

От удостоверение с изх.№ 1021-17-48/17.01.2022г., издадено от НОИ ТП – гр.Русе, се установява, че ищцата получава месечна пенсия, която за последните три месеца на 2021г. е била увеличена от 466.94 лева на 536.94 лева. По делото са представени и фактури, квитанции, касови бележки и превозен билет за доставка на дърва от 13.05.2021г., от които е видно, че Н. И. е заплащала битови сметки за имота си в с.Бабово, обл.Русенска, където живее, данъците и кабелната телевизия през периода 2006г. – 2021г. и е закупила дърва за огрев през м.май 2021г.

В показанията си свидетелката В. В. М. твърди, че е племенницата на ищцата. Когато ответницата К. И. станала на 3 години, семейството я помолило да я запишат на детска градина, като свиделката я записала в детска градина „Зорница” в гр.Русе, която е точно срещу нейното жилище. През цялото това време, когато живеела при сина си Р., леля й Н. И. водела К. сутрин в градината, а вечер я вземала, тъй като родителите й били на работа.

Всеки ден или през ден, леля й идвала в дома й, докато станело време да отиде при сена си.

Когато вземала детето от градината, по пътя имало сладкарница и всяка вечер от там купувала на внучката си закуска и боза. Споделяла, че никой не я бил питал от къде вземала пари за да й купува закуски. Тяхна братовчедка Н., също споделяла със свидетелката, че ищцата и при тях отсядала, тъй като й било неудобно да идва всеки ден при В. М.. Ищцата й споделяла и, че в домакинската работа никой не й помагал и вместо семейството на сина й Р. да се грижат за нея, тя се грижела през всичките тези години за тях – палела печка, перяла, гладела, оправяла леглата, готвела, чистела, пазарувала и до 15.00 часа трябвало да свърши всичко за да може да хване автобус и в 17.00 часа да вземе внучето си от градината. После, когато ответницата К. И. започнала училище, всичко се развивало пак по същия начин. Леля й тогава била в трудоспособна възраст, пенсионер и не е имала нужда някой да се грижи за 4 нея, а това правела сама. Лятото си ходела в къщата на село, където пак сама се грижела за себе си и домакинството. През м.септември идвала да живее в дома на сина си в гр.Русе и оставала през зимата, тъй като тогава внучката й започвала училище. Когато била при сина си изцяло помагала в домакинството и при водене на детето и вземане от училище, посещение на уроци по английски език. Последните години ищцата споделила със свидетелката, че поради нарасналата възраст й било тежко и не можела да изнесе от мазата въглища, за да запали печката, за да може къщата да е отоплена, когато семейството на сина й се прибере. Изнасяла е въглищата с торбички от хляб, защото не можела да вдигне кофата.