Определение № 1969 от 25.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1969 гр. София, 25.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Георги Иванов

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на Р. И. И. подадена чрез процесуалния му представител адвокат П., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.65 от първоинстанционното дело срещу Определение № 9929 от 22.05.2025 г., постановено по гр.дело № 9254/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-21 състав, в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването му от държавна такса частично в размер на 100 лв., представляваща разликата над сумата за която е освободен 1 430,31 лв. до дължимата сума от 1 530,31 лв., както и в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от разноски и от държавна такса по чл.102з, ал.3 ГПК в размер на 207,20 лв.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 06.06.2025 г., а частната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 12.06.2025 г.) от легитимирана да обжалва страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. С оглед характера на производството, на този етап не се дължи държавна такса.

Предвид горното частната въззивна жалба е редовна и процесуално допустима.

1

Поддържа се, че определението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че върху всички банкови сметки, за които съдът е разкрил банкова тайна, има наложени по много на брой запори. Поддържа невярност на констатацията на съда, че ищецът притежава магазин в гр.Пазарджик, защото към датата на подаване на молбата по чл.83, ал.2 от ГПК ищецът вече не е собственик, тъй като с влязло в сила решение договорът за покупко-продажба на процесния магазин е развален. Твърди, че със сумите от продажби на имоти през 2024 г. е погасен заем на ищеца. Поддържа се, че ищецът е собственик на четири търговски дружества, всичките в процес на ликвидация, т.е. не реализира никакви приходи или дивиденти. Твърди, че участието му в управлението на дружество не е предпоставка да се предположи наличие на доход. Твърди недължимост на таксата по чл.102з, ал.3 от ГПК, при условията на евентуалност твърди, че такава е внесена, при условията на евентуалност, че по делото са представени преписи от исковата молба и доказателствата към нея за връчване на ответниците.

Жалбоподателят моли съда да отмени определението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло молбата.

Въззивният съд и след като се запозна със становището на жалбоподателя и приложеното гр.дело № 9254/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-21 състав намира следното:

От фактическа страна:

Гр.дело № 9254/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-21 състав е образувано по искова молба на Р. И. И. против „Юробанк България“ ЕАД и „Сова Пропъртис“ ЕООД за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца сума в размер на 38 257,85 лв., представляваща стойността на извършените СМР в недвижим имот магазин № В105.

С Разпореждане № 4745/21.02.2025 г. първостепенният съд е указал на ищеца чрез процесуалния му представител в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на още 207,20 лв. за изготвяне на два броя преписи от исковата молба и приложенията, съгласно чл.102з, ал.3, изр.3 от ГПК във връзка с чл.23, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С Разпореждане № 4752/21.02.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, като дал указания за внасяне от ищеца 2 на дължимата държавна такса от 1530,31 лв.

В указания срок с молба вх.№ 29269/10.03.2025 г. ищецът е депозирал молба с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК, с която е заявил искане за освобождаване от държавна такса и разноски в производството.

С молбата е представена декларация, с която се установява, че ищецът е разведен, не притежава недвижими имоти, МПС и влогове на негово име.

Декларирал е участие в няколко търговски дружества, като изрично е посочил, че върху всички притежавани от него дялове са наложени множество запори и всички дружества са с прекратена дейност. Ищецът е декларирал доход от пенсия, която поради наложен запор получава частично в размер на сумата от 990 лв., както и доход от продажба на недвижимо имущество в размер на 9 000 лв., като изрично е декларирал, че с така получената сума са погасени стари задължения.

Представена е справка изх.№ 14962/29.05.2024 г. на КЧСИ, от която е видно, че срещу ищеца в качеството му на длъжник има образувани 18 бр. изпълнителни дела, от които едно е спряно, останалите са висящи.

Към молбата са представени и удостоверения от 2023 г. от дружествата, в които ищецът е управител и/или съдружник, с които е удостоверено, че ищецът в последните три години не е получавал възнаграждения, дивиденти и не са му изплащани дружествени дялове от тези дружества.

Във връзка с проверка на така декларираните обстоятелства, първоистанционният съд е изискал от СВ справка за вписванията по партидата на ищеца и е постановил разкриване на банкова тайна.

От допълнително събраните служебно от съда доказателства се установява, че в периода от 16.03.1999 г. до 01.12.2017 г. ищецът е осъществявал множество сделки с недвижими имоти, като последното отбелязване от 01.12.2017 г. касае недвижим имот, представляващ масивен магазин в гр.Пазарджик, бул. „България“ № 23, собственост на ищеца, по отношение на който има вписана искова молба, т.е. налице е съдебен спор по отношение правото на собственост на ищеца. Спорът е приключил с влязло в сила на 17.11.2017 г. Решение № 377/12.10.2017 г., гр.д.№ 375/2017 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което договорът за покупко-продажба, по силата на който ищецът е придобил недвижимия имот, е развален на основание чл.87, ал.3 от ГПК. Решението на съда е представено с частната 3 жалба.

От извършените справки за банкови сметки на ищеца, се установява, че една част от тях са закрити и ищецът не е клиент на съответната банка, а останалите са с нулеви или отрицателни салда. Салдата по сметките в американски долар и евро в „УниКредит Булбанк“ АД са съответно: 64,88 U S D и 6,32 EUR. В „ОББ“ АД по разплащателна сметка в евро, ищецът притежава 14,19 EUR, а по сметки в „Юробанк България“ АД, съответно 4 838,40 USD и 421,24 USD. Върху тях са наложени запори. Установява се с представените удостоверения от ЧСИ. Същите са представени пред първоинстанционния съд с молбата по чл.83, ал.2 от ГПК.

При така установените факти с обжалваното определение съдът е приел, че ищецът притежава магазин в гр.Пазарджик, върху който са наложени възбрани, но доколкото същият е собствен на ищеца, то от него може да реализира доход. Приел, че през 2024 г. ищецът е продал на своя брат два недвижими имота и с получените средства е могъл да заплати дължимата държавна такса. Приел също така, че качеството на управител на ищеца на търговски дружества, обуславя извод, че той е реализирал доход от възнаграждения по сключени с тези дружества договори за управление.

По горните мотиви първоинстанционният съд частично е освободил ищеца от дължимата държавна такса в размер на 1 430,31 лв. и оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса в размер на 100 лв., включително за държавна такса по чл.102з, ал.3 от ГПК в размер на 207,20 лв., както и искането за освобождаване от разноски в производство.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок и по гореизложените вече съображения се явява редовна и процесуално допустима.

Ето защо частната жалба ще следва да бъде разгледана по същество.

Частната жалба е основателна.

По молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, 4 семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съответно за предварително внасяне на разноски за събиране на доказателства. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса, а в конкретния случай и с обичайните разноски, които ще бъдат извършени по делото при конкретно предявените искове. Определение № 26 от 15.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4789/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 604 от 31.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4626/2018 г., IV г. о., ГК.

Съдебната практика е константна, че преценката не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни и едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането. Изцяло в този смисъл Определение № 73 от 5.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 723/2019 г., II г. о., ГК. В този смисъл е и Определение № 69 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4354/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 66 от 12.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 136/2016 г., IV г. о., ГК и много други все в същия смисъл.

С оглед на така относимата съдебна практика, от декларацията на молителя се установява, че ищецът е разведен, не притежава недвижими имоти, включително и с оглед влязлото в сила съдебно решение по отношение на магазина в гр.Пазарджик, не притежава МПС. Притежава влогове на негово име, върху които обаче са наложени запори. Видно от удостоверение на ЧСИ 5

Б. Б. (стр.167 от първоинстанционното дело), Р. И. И. е длъжник по изпълнително дело № 20158560401920, по което и за обезпечение вземането на взискателя са наложени запори върху вземанията по всички притежавани от длъжниците банкови сметки - левови/валутни, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление, открити при всички търговски банки и клонове на търговски банки, действащи на територията на РБ, т.е. ищецът не може да разполага с парите по тези банкови сметки.

Ищецът е декларирал участие в няколко търговски дружества, като изрично е посочил, че върху всички притежавани от него дялове са наложени множество запори и всички дружества са с прекратена дейност. От доказателствата по делото не се установява ищецът да реализира доходи от търговска дейност или възнаграждение на управител.

Единственият доход от който се издържа е пенсия, която поради наложен запор получава частично в размер на сумата от 990 лв., както и доход от продажба на недвижимо имущество в размер на 9 000 лв., като изрично е декларирал, че с така получената сума са погасени стари задължения.

При преценката на имуществото на декларатора съдът не може да изхожда от предположения, а е обвързан от данните в декларацията, за чиято достоверност молителят носи наказателна отговорност.

При това положение и като съобрази, че по данни на НСИ тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2024 г. е 3 153 лв., от която сума за храна в размер на 881 лв., а ищецът реализира месечен доход от общо 990 лв., доход под минималната издръжка за живот, както и че ищецът е длъжник по множество изпълнителни дела за значителни суми, настоящият съдебен състав приема, че същият не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата дори и в размер на сумата от 100 лв. държавна такса, както и да поеме разноските във връзка с воденото исково производство.