Решение № 2371 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... град София, 21.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ

МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 13249 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № II – 55-362943 от

16.03.2018 г., постановено по гр. д. № 23210/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение ( ІІ ГО), 55-ти състав, първоинстанционният съд е осъдил, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, „З.А.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на О.М., гражданин на Република Гърция, с адрес: Република Гърция, град Яница, ул. „*******сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.01.2017 г. на автомагистрала в посока от град Благоевград към град София, причинено виновно от водача на застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" лек автомобил марка „Фиат”, модел „Кубо”, с рег. № *******, ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 12 000 лв., като неоснователен и недоказан. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 395,87 лв. – разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, З.А.Б.” АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на О.М. сума в размер на 349,98 лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

Срещу така постановеното решение в указания законoустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от „З.А.Б.” АД, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, в която е уважен предявеният иск. Излагат се доводи, че ПТП не е причинено вследствие на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, а е настъпило вследствие на случайно събитие. Твърди се, че в тази насока са и показанията на свидетелите Б.С.и С.А., които сочат, че към момента на ПТП пътната обстановка е била тежка – имало е сняг и лед, преобърнати камиони, пътят е бил заледен и непочистен, като участък от него е бил затворен.

Оспорва се твърдените неимуществени вреди да са в причинна връзка с инцидента. В тази връзка се поддържа, че свидетелят А.не е възприел видими увреждания на ищцата непосредствено след ПТП, последната не е посетила медицинско лице в България непосредствено след инцидента, а едва след прибирането си в Гърция – 12 дни по-късно, като в документите от прегледите й е отбелязано, че ПТП, при което е пострадала, е осъществено на 06.01.2017 г., т.е. на различна дата. При условията на евентуалност се излагат доводи за прекомерност на присъденото обезщетение. Направено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата не е била с поставен обезопасителен колан, и е останала в автомобила, който се е намирал в аварийната лента, неправилно обърнат срещу посоката на движение на пътното платно. Поддържа се, че съществен принос за настъпване на инцидента има и водачът на моторното превозно средство, в което се е намирала ищцата, тъй като не е обезопасил автомобила по предвидения в закона реда, светел е с дългите си светлини на движещите се срещу него водачи и им е пречил да възприемат пътната обстановка, изгасил е автомобила със съзнание, че не е възможно включване на въздушни възглавници. Изложен е довод и за допуснато процесуално нарушение от районния съд поради необсъждане на депозирани от въззивника писмени бележки. Съобразно изложеното се иска решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част и исковата претенция на ищцата да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.

Претендират се разноски и платено адвокатско възнагрaждение. Депозирана е и писмена защита.

Във въззивната жалба е инкорпорирано искане за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са доводи, че с исковата молба съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 ГПК за сума в размер на 25 000 лв.

– обезщетение за неимуществени вреди, и за сума в размер на 172 лв. – за неимуществени. Сочи се, че впоследствие, с молба-уточнение към исковата молба, ищецът е намалил размера на иска за неимуществени вреди до сумата от 12 000 лв. и е оттеглил иска за имуществени такива. Посочено е, че ответникът не е бил уведомен за настъпилата промяна и в хода на делото се е защитавал срещу искове с посочените в исковата молба размери. Съобразно изложеното е направено искане при разпределяне на отговорността за разноски районният съд да вземе предвид тях, като се произнесе съобразно всички алинеи на чл. 78 ГПК.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – О.М.. В съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 16.10.2019 г., въззиваемата излага становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Не претендира разноски. Депозирала е писмена защита.

С определение от 438568 от 27.06.2018 г. районният съд е оставил без уважение искането на ответника по чл. 248 ГПК, инкорпорирано в депозираната от него въззивна жалба, като е приел, че същото е неоснователно.

В законоустановения срок срещу определението от 27.06.2018 г. е депозирана частна жалба от ответника, в която са изложени доводи за неправилност на същото. Направено е искане разноските за първоинстанционното производство да бъдат определени при цена на иска за неимуществени вреди от 25 000 лв. и да се приеме, че е бил предявен и иск за имуществени вреди в размер на 172 лв.

Ответникът по частната жалба – О.М., е депозирал отговор, в който оспорва същата, като неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, вкл. в депозираните от тях писмени защити, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да плати сума в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.01.2017 г., на магистралата между град Благоевград и град София, в района на село Джерман, настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Фиат”, модел „Кубо”, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба и молба-уточнение към нея от 12.05.2017 г. ищцата твърди, че на 05.01.2017 г. автомобилът, в който е пътувала заедно със съпруга й, бил отбит в аварийната лента на магистралата, поради лошо време и ниска видимост вследствие на снеговалеж.

След спирането му в аварийната лента, автомобилът бил блъснат от друг лек автомобил – марка

„Фиат”, модел „Кубо”, с рег. № *******, управляван от В.В.С., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника. Поддържа, че вследствие на ПТП е претърпяла неимуществени вреди, описани в исковата молба, включително мозъчно сътресение, неповъртливост в шията, гадене, смущения в зрението, нарушение на съня, продължителна бдителност, стрес и безпокойство.

Съобразно изложеното претендира предявеният от нея осъдителен иск да бъде уважен в цялост.

В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорени са механизма на произшествието, участието на ищеца в него, вината на водача на увреждащото МПС и пряката причинно-следствена връзка между събитието и твърдените вреди, включително настъпването на последните. Направени са евентуални възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата с твърдение, че е пътувала без предпазен колан и е престоявала в автомобил, спрял на неразрешено за това място, както и за завишен размер на претендираното обезщетение.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Фактическата обстановка е установена правилно от районния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря и препраща към нея.

По доводите за неправилност на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.

Предвид изложеното, за основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, 2) наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения – противоправно деяние, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на деликвента. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

Пред въззивния съд между страните не е спорно, че гражданската отговорност на водача, който се твърди да е виновен, е била застрахована при ответника към датата на ПТП – 05.01.2017 г.

С оглед непреклудираните доводи, релевирани във въззивната жалба, спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли е виновно противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, в причинна връзка с което да са настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и какъв е справедливият съобразно чл. 52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в случай че са налице матриалноправните предпоставки за присъждане на такова. Спорно е и налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата, в случай че съдът приеме, че са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования при ответното дружество водач.

От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Б.С.– съпруг на ищцата, ценени съобразно чл. 172 ГПК, и А.В.С.(л. 96-гръб и сл. от делото пред СРС), които въззивният съд кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото, и от представения констативен протокол за ПТП, въззивният съд намира, че твърденият в исковата молба механизъм на инцидента съвпада с установения по делото.