Решение № 1310 от 21.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. Пловдив, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330100454 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск от А. Г. П., ЕГН **********, против ОБЩИНА Пловдив, ЕИК 000471504, гр. Пловдив, ул. „С. Стамболов“ № 1 с правно основание чл. 49 вр. чл.

45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1892 лв. с ДДС главница, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. № ****** причинени вследствие на попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр.

П., ул.*** № **, ведно със законна лихва върху главницата, считано от ****** г. до окончателното й изплащане.

Предявеният иск е изменен чрез неговото увеличаване по реда на чл. 214 ГПК на сумата от 2 784, 96 лв. с определение, обективирано в Протокол № 8007/23.09.2025 г.

Ищецът твърди се, че на ****** г. около *** ч. в гр. П. на пътното платно по ул.*** № **, с координати - ширина ******, дължина ******, при управление на собствения й лек автомобил марка ****** ****** с рег. № ****** същият е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с размери ****** см. При слизане от колата ищцата констатирала, че предна лява гума ****** с размер ****** и задна лява гума ****** с размер ****** са увредени - спукани, както и увреждане на двете джанти. Посочва, че съпругът й, който бил с нея по време на инцидента в колата, позвънил на тел. 112. След известно време дошли служители на Пътна полиция Пловдив и след извършен оглед съставили протокол за ПТП.

След инцидента, автомобилът постъпил в сервиз, където се осъществило 1 изправяне на две джанти, заваряване на 1 бр. джанта, монтаж и демонтаж и баланс на 4 броя гуми, оттам били закупени и 4 броя гуми, като общата стойност за отстраняване на щетите се сочи, че 1892 лв. с ДДС, като същата била платена на ****** г. Твърди се, че извършеният монтаж и демонтаж на четирите гуми се наложил поради модела на автомобила, който налагал при повреда на една от гумите, да се сменят и останалите.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва описаната фактическа обстановка и наличието на причинна връзка. Сочи, че липсват доказателства за механизма на причиняване на ПТП. Счита, че не е ясно мястото на настъпване на ПТП, както и начина на определяне на цената. Твърди, че не е отчетено поведението на водача на МПС, както и скоростта, с която се е движил автомобилът, доколкото съгласно чл. 62, т. 2 от ЗДвП при движение в жилищна зона водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по - голяма от 20 км/ч.

Твърди се нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. Счита, че ищецът следва да докаже обективната съпричастност на Община П. в така извършените изменения на пътя, като обективен факт. Прави възражение за съпричиняване.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на така заявената искова претенция, следва да са налице следните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, а именно: процесният път, на който е настъпило ПТП–то, да е общински, т.е. да се стопанисва от общината; наличие на противоправно бездействие от страна на служители на ответната община по отношение на стопанисването на пътя и необозначаването на препятствията по него; настъпване на процесното ПТП при твърдения в исковата молба механизъм; реално претърпяване на вреди – имуществени, както и техният размер; причинна връзка между деянието и вредите; вина, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага.

По делото безспорно се установи, че мястото на ПТП-то е общински път, като в тази връзка съдът съобрази заключението по приетата по делото допълнителна автотехническа експертиза, според която мястото на дупката е в ПИ ****** – област П., община П., гр. П., ******, вид на собствеността – общинска публична.

По делото се установи и механизмът на реализиране на ПТП-то, посочен от ищцата. Така описаният механизъм на произшествието се установява от заключението на съдебната автотехническа експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, и което черпи данни от протокол за ПТП № ******/****** г., от снимков материал и от останалите доказателства по делото. Действително, съгласно 2 трайната съдебна практика протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, но при липса на доказателства по делото за друг възможен механизъм за реализиране на ПТП-то, съдът изцяло кредитира заключението на САТЕ, базирано върху процесния протокол за ПТП.

По делото не се установи твърдяното от ответника съпричиняване.

Вследствие на произшествието за МПС-то са настъпили вреди, които подлежат на обезщетяване. Материално легитимиран субект да отговаря по иска е общината, която стопанисва пътя, в случая – Община П.. Общинският път, на който се е реализирало ПТП-то, е публична общинска собственост. Това следва от изричните разпоредби на пар.7, т.4, предл.2 ЗМСМА, вр. чл. 2, т.1 ЗОбС, вр. чл. 3, т.3 ЗОбС. Като собственик, общината, на територията на която се намира пътят, по силата на § 6, т. 1 Закон ЗДвП, вр. чл. 3 ЗДвП, вр. чл. 167 ЗДвП, вр. чл. 11 ЗОбС е длъжна с грижата на добрия стопанин и чрез специализираните си органи да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по пътя и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. В този изричен смисъл е решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.

„Препятствие на пътя“ по смисъла на ЗДвП е всяко нарушаване целостта на пътното покритие, както и всички предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/.

Следователно дупката съставлява препятствие на пътя, създаващо опасност за движението, поради което е следвало да бъде незабавно отстранена или най-малкото обозначена със съответния знак, а такъв не се установи да е имало поставен в деня на ПТП. Липсата на надлежна сигнализация сочи на противоправно бездействие на специализираните органи на общината, а съгласно презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД и предвид липсата на ангажирани доказателства за нейното оборване противоправното бездействие е и виновно.

Предвид установения по делото фактически състав на гаранционнообезпечителната отговорност, общината дължи на пострадалото лице обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.51, ал.1 ЗЗД. Следва да е налице причинна връзка между противоправното бездействие на служителите на общината по неремонтиране и несигнализиране на дупката на пътното платно и настъпилите увреждания на автомобила. В доказателствена тежест на ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е да установи наличието на тази предпоставка.

Ищецът с исковата молба претендира обезщетение за увреждане на следните части от МПС-то, а именно: предна лява гума, задна лява гума и две алуминиеви джанти. За установяване на причинно-следствената връзка между установения механизъм на ПТП и настъпилите увреждания, съдът отново кредитира заключението 3 по изслушантата автотехническа експертиза. Вещото лице категорично установява, че описаните вреди са типични и напълно съвеместими с преминаване на автомобила през дупка в асфалтовото покритие.

В заключение, съдът приема, че ищецът има право на обезщетение за уврежданията на следните автомобилни части, а именно: предна лява гума, задна лява гума и две алуминиеви джанти.

Досежно стойността на вредите, следва да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика на присъждане подлежи възстановителната стойност за частите от автомобила, т.е. за нови авточасти. Пострадалият от деликт не може да бъде обезщетяван като за авточасти втора употреба. В случая вещото лице в заключението дава стойност на увредените авточасти в размер на 2784, 96 лв., която е по-висока от претендираната и реално заплатена от ищеца сума по фактура № ******/****** г., /л.7 от делото/. Настоящият състав намира, че на обезщетяване подлежат вредите, остойностени от вещото лице. Вещото лице както в експертизата, така и проведеното съдебно заседание е посочило, че увредена спукана джанта следва да се подмени с нова и че заваряването и би било изключително опасно и би предизвикало ПТП. По тази причина съдът намира, че сумата, необходима за подмяна на джантата, следва да бъде прибавена към вредите, подлежащи на обезщетяване, а именно – в пълния претендиран размер от 2784, 96 лв.

Като законна последица от уважаване на иска до посочения размер, следва да се присъди законната лихва от датата на увреждането – ****** г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски. Същият е доказал разноски в общ размер на 1355, 39 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК /л.118 от делото/.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1 да заплати на А. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.*** № ** сумата от 1423, 93 евро /хиляда четиристотин двадесет и три евро и деветдесет и три евроцента/ /2784, 96 лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – ****** г. до окончателното изплащане,представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № 4

****** причинени вследствие на попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр. П., ул.*** № **.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, да заплати на А. Г. П., ЕГН ********** сумата от 693 евро / шестстотин деветдесет и три евро/ – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5