Определение № 39147 от 23.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39147 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110119884 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 230, ал. 1 във връзка с чл. 140 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Х. Я. М., уточнена с последващи молби, срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, за заплащане на 3 767,74 лв. на основание чл. 59 ЗЗД във връзка с чл. 11 ЗН. Ищецът твърди, че с плащане на 11.09.2024 г. е погасил чужди задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, дължими за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2024 г. от ползвателите на придобития от него апартамент, а след смъртта им отговорността се носи от държавата като получател на незаетото наследство.

С определение № 1313 от 12.01.2026 г. производството е спряно на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК до приключване на охранителното производство по приемане на наследството на С. С. Ш. по опис. Това производство е образувано като ч. гр. д. № 51589/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав.

Представен е препис от решение № 17552 от 14.09.2026 г. по ч. гр. д. № 51589/2025 г.

(ЕИСС № 20251110151589) по описа на Софийския районен съд, 117 състав. С него на основание чл. 61, ал. 2 ЗН е допуснато приемане по опис от Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез областния управител на Софийска област, на наследството, останало от С. С. Ш., ЕГН **********, починала на 18.03.2024 г. Разпоредено е приемането да бъде вписано по реда на чл. 49 ЗН в особената книга на съда и на молителя да бъде издадено удостоверение след заплащане на държавната такса. Решението е изрично посочено като окончателно.

В диспозитива на решението е индивидуализирано заявеното наследствено имущество: две разплащателни сметки в „Уникредит Булбанк“ АД със салда съответно 47 201,36 лв., посочени и като 24 133,67 евро, и нулева наличност; депозит в същата банка в размер на 13 321,01 щатски долара, посочени и като 11 507,94 евро; срочен влог в Банка ДСК с наличност 100 011,70 евро; както и 9 безналични акции от капитала на „Албена“ АД с посочена 1 номинална стойност 0,51 евро на акция. Тези стойности се възпроизвеждат съобразно решението по охранителното дело, без с настоящото определение да се извършва самостоятелна оценка на имуществото.

С постановяването на окончателното решение е приключило охранителното производство, до чието приключване е спряно настоящото дело. Следователно пречката за движението на исковото производство е отстранена и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК то следва да бъде възобновено. Съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК делото продължава от процесуалното действие, при което е било спряно. Представеният съдебен акт следва да бъде приет като писмено доказателство, относимо към приключването на охранителното производство, приемането на наследството по опис и посочения в него състав на наследственото имущество. Съществуването и размерът на предявеното вземане и конкретният обхват на отговорността на ответника подлежат на преценка в настоящия исков процес.

Възражението на ответника, че спорът не подлежи на разглеждане по гражданския съдопроизводствен ред, е неоснователно. Предмет на иска не е възстановяване от Столична община на недължимо събрани публични вземания, нито отмяна на акта за прихващане или възстановяване. Търси се парично вземане срещу държавата поради твърдяно неоснователно обогатяване чрез погасяване на чужди задължения. Така очертаният спор е гражданскоправен и подлежи на разглеждане от гражданския съд. Въпросите дали действително е възникнало вземане срещу ответника, дали е приложим чл. 56 ЗЗД и дали е налице друга възможност за защита по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, се преценяват при разрешаване на спора по същество.

Предявен е иск с правно основание чл. 59 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът Х. Я. М. твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2018 г., обективиран в нотариален акт № 25, том V, рег. № 14926, нот. д. № 0748/2018 г., придобил от ЛЛКХ и С. С. Ш. апартамент с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, ***, вх. 1, ет. 3, ап. 9. С договора продавачите си запазили пожизнено вещно право на ползване върху имота заедно и поотделно за всеки от тях. ЛХ починал на 13.11.2020 г., а С. Ш. – на 18.03.2024 г. По повод необходимост от издаване на данъчна оценка ищецът установил, че ползвателите не заплащали дължимите местни данъци и такси за имота. Посочва задължения за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2024 г. и твърди, че на 11.09.2024 г. заплатил на Столична община общо 3 767,74 лв., без да знае, че не е задължен за сумите, дължими от носителите на правото на ползване. На 18.02.2025 г. поискал възстановяване на платеното. С акт № ДСЦ25-ГР94-356 от 11.03.2025 г. за прихващане или възстановяване Столична община отказала да уважи искането, като се позовала на чл. 12, ал. 2 ЗМДТ. Поддържа, че като носител на вещното право на ползване ЛХ дължал половината от данъка и таксата до смъртта си на 13.11.2020 г., а С. Ш. дължала другата половина до тази дата. След смъртта на съпруга си тя наследила неговите непогасени задължения и дължала текущите задължения за целия имот до собствената си 2 смърт на 18.03.2024 г. Ищецът се позовава на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ и чл. 57, ал. 1 ЗС относно задълженията на ползвателите. Твърди, че С. Ш. не оставила лица, които могат да я наследят по закон, поради което незаетото наследство било получено от държавата по чл. 11 ЗН.

Посочва, че в наследството се включвали вземания по банкови сметки, по които следвало да са останали парични средства от продажбата на апартамента. С плащането на чуждите задължения ищецът обеднял, а държавата се обогатила чрез спестяване на разходи за тяхното погасяване; между двете имуществени размествания съществувала пряка връзка и липсвало правно основание.

С уточнения петитум иска Държавата, представлявана от министъра на финансите, да бъде осъдена да му заплати 3 767,74 лв., представляващи платени на Столична община суми за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2024 г., дължими според него от С. С. Ш. като ползвател и като наследник на съпруга . В първоначалната искова молба и в по-ранна уточнителна молба е посочена сума от 3 539 лв., а в молбата от 01.07.2025 г. е заявен размер от 3 767,74 лв.

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва редовността и допустимостта на исковата молба. Позовава се на различията между посочената първоначално цена на иска 3 539 лв., изложените твърдения за плащане на 3 767,74 лв. и последователно заявените петитуми. Сочи, че първоначално искът бил насочен срещу наследници на ползвателите, а впоследствие – срещу държавата. Възразява и срещу липсата на посочена банкова сметка или друг начин за плащане по чл. 127, ал. 4 ГПК.

Поддържа, че спорът произтича от плащането на публични общински вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК, поради което защитата следвало да се осъществи по специалния административен ред за възстановяване на недължимо платени данъци и такси, а не по гражданскоправен ред. Твърди, че не са доказани предпоставките по чл. 11 ЗН, липсва установено преминаване на имущество в патримониума на държавата и не е извършен опис, който да изясни обема на ограничената отговорност. Възразява срещу приложимостта на чл. 59 ЗЗД, тъй като ищецът твърдял, че по грешка е платил чуждо задължение, смятайки го за свое. Счита, че е приложим чл. 56 ЗЗД и платеното следвало да се търси от кредитора Столична община, а наличието на друга възможност за защита изключвало субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. Позовава се и на тълкувателно решение № 87/26.06.1964 г. по гр. д. № 64/1964 г. на ОСГК на ВС относно определянето на предмета на спора от фактическите твърдения на ищеца. По съществото на спора поддържа, че искът е неоснователен и недоказан. Оспорва в полза на държавата да е преминало имущество и тя да се е обогатила от извършеното от ищеца плащане. Излага, че държавата не е наследник по закон и отговаря ограничено до полученото имущество, поради което следвало да бъде дадена възможност да приеме наследството по опис и да се установи неговият актив. Позовава се на тълкувателно решение № 65 от 17.07.1989 г. по гр. д. № 66/1989 г. на ОСГК на ВС и на решение № 226 от 04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г. на ВКС, II т. о. По отношение на твърдените банкови сметки възразява, че парите са родово определени заместими движими вещи, които по чл. 11 ЗН следвало да преминат към общината. Сочи, че не е налице 3 основание държавата да отговаря за публични задължения за имот, който не е бил държавна собственост, и че плащането не е спестило разход, който тя би била длъжна да направи.

Иска прекратяване на производството, а при разглеждане на иска по същество – отхвърлянето му. Претендира разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство представения препис от решение № 17552 от 14.09.2026 г. по ч. гр. д. № 51589/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав, с което е допуснато приемане по опис от държавата на наследството на С. С. Ш..

ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по гр. д. № 19884/2025 г. по описа на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 175 състав, спряно с определение № 1313 от 12.01.2026 г., поради приключване с окончателното решение № 17552 от 14.09.2026 г. на охранителното производство по ч. гр. д. № 51589/2025 г. на Софийския районен съд, 117 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за неподведомственост на предявения спор на гражданския съд и искането за прекратяване на производството на това основание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за връщане на исковата молба и прекратяване на производството поради неуточнен размер на иска, непосочен конкретен ответник, непредставен опис и непосочена банкова сметка, по изложените в мотивите съображения.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.12.2026 г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците им по делото.

Правна квалификация и предмет на доказване

Съобразно заявените фактически твърдения и уточнения петитум предявената претенция се квалифицира по чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 11 ЗН. Приложимостта на чл. 56 ЗЗД и наличието на друго средство за защита по чл. 59, ал. 2 ЗЗД подлежат на обсъждане с оглед установените обстоятелства, включително естеството на погасените задължения и значението на извършеното плащане. Правната квалификация не обвързва съда при последващо изясняване на релевантните факти.

На този етап съдът не отделя като безспорни факти по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, за които е налице ясно и недвусмислено съвпадане на изявленията на страните.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи: придобиването на имота и запазеното вещно право на ползване; смъртта на ползвателите и релевантното правоприемство; съществуването и размера на погасените задължения за 4 всеки от тях; плащането на 11.09.2024 г. със средства на ищеца; кои точно задължения са погасени с това плащане и за какви периоди; намаляването на неговото имущество и съответното обогатяване на ответника, произтичащи от общ факт; предпоставките по чл. 11 ЗН, на които основава отговорността на държавата, и получаването от нея на съответните наследствени активи. При позоваване на вземания по банкови сметки следва да установи наличието им и принадлежността им към релевантното имущество.

В тежест на ответника е да докаже конкретно твърдяно от него правно основание за задърЖ.е на имуществената облага, както и положителните факти, на които основава правоизключващи или правопогасяващи възражения, ако поддържа такива. Ограничаването на отговорността на държавата по чл. 60, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗН се съобразява с допуснатото приемане по опис. При доказването съдът ще обсъди представеното окончателно решение № 17552/14.09.2026 г. и материалите по охранителното дело. Страните следва да изложат становище по новопредставения съдебен акт и по значението му за възраженията за липса на имущество и за принадлежността на вземанията по банковите сметки.