Решение № 16831 от 18.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16831 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110131897 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу К. Б. Д., М. Ф. З., Е. З. З. и И. Б. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 1 103,39 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 164,48 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 47,74 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 9,91 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти, както следва:

К. Б. Д. – ¼ или сумата от 275,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 11,94 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

М. Ф. З. - ¼ или сумата от 275,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 11,94 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от 1

01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

Е. З. З. - ¼ или сумата от 275,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 11,94 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

И. Б. Д. – ¼ или сумата от 275,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 11,94 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на съсобственици на процесния апартамент имат качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Б.“ О., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от К. Б.

Д. и И. Б. Д. с идентично съдържание. Ответниците оспорват наличието на облигационно отношение с ищцовото дружество. И двамата излагат, че процесният имот е придобит от С.С. З. преди брака й с Б. Ц. Д. – баща на ответниците, починал на 20.09.2004 г., т.е. преди С.С. З., починала на 24.01.2007 г. Доколкото Б. Ц. Д. не бил преживял съпруг на С.С. З., то и неговите деца от предходен брак /каквито твърдят, че са двамата ответници/ не били наследили ид.ч. от процесния имот, респ. нямали качеството потребители. Оспорват обема и стойността на твърдените от ищеца доставки на ТЕ. Релевират възражение за изтекла погасителна давност и развИ.т съображения в тази насока. Оспорват и претенциите за лихви, като в тази връзка излагат, че липсват доказателства досежно изпадането в забава. Оспорват ищецът да е доставил услугата дялово разпределение. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците М. Ф. З. и Е. З. З. чрез назначения от съда особен представител. Излагат се твърдения, че процесният имот е придобит от С.С. З. – Д. преди брака й с Б. Ц. Д., респ. че имотът бил лична собственост на С.. Твърди се, че единствените роднини на С. са З.С. З., починал брат, който е оставил за свои наследници преживяла съпруга – М. Ф. З.

2 и син – Е. З. З. и Л.С. З. – починал брат. Сочи се, че З.С. З. е починал преди С.С. З. – Д., поради което и неин единствен наследник бил Е. З. З., респ. сочи се, че М. Ф. З. няма наследствени права по отношение имуществото на С.С. З. – Д.. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва представените от ищеца съобщения към фактури и извлечение от сметка, като подробно излага, че същите нямат обвързваща съда сила. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № ********, представляващ ап. 81, находящ се /адрес/.

От представеното на л. 24 по делото копие на Нотариален акт за собственост се 3 установява, че процесният апартамент е закупен от С.С. З., ЕГН **********, на 10.10.1972г.

От приложеното на л. 12 копие на удостоверение за наследници се установява, че С. З. е починала на 24.01.2007г., като е оставила единствен наследник племенника си – ответникът Е. З. З., ЕГН **********.

С оглед изложеното съдът намира, че от индивидуализираните четирима ответници пасивно материалноправно легитимиран е единствено Е. З. З., ЕГН **********, в качеството му на собственик на целия апартамент.

За пълнота следва да се посочи, че от материалите по делото се установява, че С.

З. е била в брак с Б. Ц. Д., ЕГН **********.

От приложеното на л. 18 копие на справка от НБД „Население“ се установява, че същият е починал преди съпругата си С. З.. Отделно от изложеното от процесната справка се установява, че ответниците К. Д. и И. Д. са еднокръвни брат и сестра, като техен баща е Б. Д., но същите не са деца на С. З.. Доколкото бащата на К. Д. и И. Д. – Б.

Д. е починал преди съпругата си С. З., към датата на смъртта му процесното жилище не е било в неговия патримониум, респективно същото не е преминало по силата на наследствено правоприемство в собственост на ответниците К. и И. Д.и, респективно през исковия период същите не са имали качеството потребител на топлинна енергия за процесния апартамент.

На следващо място съдът намира, че от материалите по делото се установи, че и М. З. не е притежавала право на собственост върху идеални части от апартамента, поради следните съображения.