Решение № 9070 от 16.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35862/2023
- Вид
- Решение № 9070
- Подписан
- 16.05.2024
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 95502 от 02.08.2023 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Определение № 29265 от 22.08.2023 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Разпореждане № 5601 от 11.01.2024 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Определение № 10729 от 11.03.2024 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 81426 от 07.06.2024 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 94840 от 03.07.2024 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 94846 от 03.07.2024 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 96633 от 08.07.2024 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 105675 от 25.07.2024 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 225, ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 9070 гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110135862 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца М. К. К., ЕГН **********, срещу ответника ************************** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 1572,44 лв., представляваща платена без правно основание сума, формирана от главница в размер на 870,13 лв. и мораторна лихва от 702,31 лв. по изп.д. № *********** по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № ***, с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 25051/2015 г. по описа на СРС, които суми са били преведени на взискателя по изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане и иск с точна правна квалификация по чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 695,90 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от противоправно поведение на ответника – образуване на изпълнително дело за събиране на погасено по давност вземане, изразяващи се в платени такси и разноски от ищеца по изп.д. № *********** по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № ***, с район на действие- СГС, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.05.2023 г. до окончателното им погасяване.
Ищецът М. К. К. твърди, че срещу нея било образувано изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № ***, с район на действие- СГС, въз основа на изпълнителен лист от 08.06.2015 г., издаден по гр.д. № 25021/2015 г. по описа на СРС, 127-ми състав. Във връзка изпълнителното дело получила покана за плащане на сумата от 2268,34 лв., представляващо задължение към ответника, който бил взискател по изпълнителното дело. Поддържа се, че ищецът е заплатил посочената сума, с оглед което изпълнителното производство било приключено. Поддържа, че вземането за главница по изпълнителния лист било погасено по давност още преди образуване на изпълнителното дело, поради което сумата за главница и лихва била платена без правно основание. Излага също, че е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски в съдебното и изпълнителното производство, а именно: 324 лв.лихва; 2,50 лв.-допълнителни разноски; 162 лв.- разноски по изп.д. № *********** по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № ***, с район на действие- СГС; 206,40 лв.- такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС, платена в полза на ЧСИ М. Ц..
1
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************************** подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че извършеното плащане от ищеца не е без правно основание, доколкото с изтичане на давностния срок се погасява възможността за принудителното събиране на вземането, но същото продължава да съществува като естествено задължение. Оспорва да е налице и фактическият състав на непозволено увреждане. Посочва се, че ответникът, като държавен орган, при влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж е задължен да изпълни принудително заповедта за сметка на държавния бюджет, като след това събере този разход в полза на държавата. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното Между страните е безспорно, а и се установява от приложения препис от изпълнително дело № 750/2015 по описа на ДСИ към СРС, че същото е било образувано на 30.10.2015 г. въз основа на изпълнителен лист от 08.06.2015 г. по гр.д.
№ 25021/2015 г. на СРС, I г.о., по силата на който М. К. К. е осъдена да заплати на ************** сумата от 870,13 лева, разходи по премахване на незаконен строеж, представляващ гаражна клетка, находящ се в УПИ за ОСЖ, кв. 210 по плана на ***********************, въз основа на влязла в сила заповед № ДК – 02- СО117/24.07.2008 г. на началника на Столична Р**** и протокол за извършени разходи от 09.09.2014 г., ведно със законната лихва от 11.05.2015 г. до изплащане на вземането и 325 лева разноски по делото, а именно: 25 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. На 16.12.2015 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до М. Г., която обаче не е била надлежно връчена на длъжника. Направен е втори опит за връчването на поканата за доброволно изпълнение от 07.02.2016 г., но търсеното лице не е било открито. Не са предприемани каквито и да е изпълнителни действия срещу длъжника в периода от образуването на изпълнителното дело 30.10.2015 г. до прекратяването му на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 27.01.2023 г.
След прекратяване на изп. дело № 750/2015 г., ДСИ, взискателят е образувал въз основа на същия изпълнителен титул изпълнително дело № 251/23, по описа на ЧСИ М. Ц.. Видно от приложения препис от последното, на 20.03.2023 г. са наложени запори на банкови сметки на ищеца в *************, ***********, а на 07.04.2023 г. е наложен запор на пенсията на длъжника, както и запор на лек автомобил **************, с рег. № ****** , собственост на длъжника. На 03.05.2023 г., М. Г. е получила покана за доброволно изпълнение на задълженията по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 25051/2015 г., СРС, като е уведомена, че на осн. чл. 428 ГПК са наложени обезпечителни мерки, а именно запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, запор на пенсия, запор на лек автомобил.
Между страните не е спорно, а и се установява се от приложено по делото извлечение от движението на банкова сметка на ЧСИ М. Ц., че на 30.05.2023 г. по банковата сметка на ЧСИ е постъпил превод в размер на 2277 лева от М. К. К. с основание: „ПО ИД *********** М. К. К., ЕГН **********“. С последващ превод, ЧСИ Ц. е превела на взискателя **** сумата от 2039,74 лева с посочено основание: пълно погасяване ид251/2023 ИЛ 25021/15 СРС.
При така установената фактическа страна , от правна страна съдът намира следното:
По иска по чл. 55 ЗЗД:
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.
Начална липса на основание е налице също така при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т.н. В този смисъл решение № 2
93 от 24.09.2019 г по гр. д. № 3221/18 г на ВКС, III ГО.
Вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в размер на 870,13 лева представлява разходи за премахване на незаконен строеж, представляващ гаражна клетка на осн. чл. 225, ал. 6 ЗУТ и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, съгласно които за извършените разходи по премахването от представители на органите на **** и изпълнителя се съставя протокол (приложение № 5) въз основа на влязла в сила заповед за премахване. Същото е изискуемо със завършване на фактическия състав, а именно протокол за извършване на разходите, който в разглеждания случай е съставен на 09.09.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена на 08.06.2015 г., образувано е изпълнително дело на 30.10.2015 г., като в рамките на 7 години не е връчена заповедта за незабавно изпълнение, нито са извършвани каквито и да е изпълнителни действия. Едва на 03.05.2023 г. е връчена заповед за незабавно изпълнение и са извършени изпълнителни действия - наложени са запори. Към този момент, петгодишната давност за вземането по чл. 110 ЗЗД е била изтекла. Горните изводи следват от анализа на нормативната уредба и съдебната практика.
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10 е прието, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Ето защо, образуването на изпълнителното дело № 750/2015 г. по описа на ДСИ не е прекъснало давността за вземането, нито пък изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Настоящият състав споделя практиката в Решение № 118/12.12.2019 г. по 2288/2018 г. на ВКС, с която е прието, че в случаите по чл. 418 ГПК /които показват по-голямо сходство с предходната процесуална уредба на ГПК от 1952 г. - отм. за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/ бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение по чл.
414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл. 422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. Тълкувателната практика, съгласно която давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, се съотнася към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл. 417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на давността. Същото е възприето и в Решение № 50047 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1927/2022 г., I т. о., ТК, с което се приема, че има правно значение за прекъсване на давността, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, бездействието на кредитора за предприемане на изпълнение, само 3 ако последното е незабавно, респективно в разумен срок от издаването, респективно получаването, на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист.
От анализа на посочената съдебна практика, настоящият състав приема, че в разглеждания случай е налице бездействие на кредитора за предприемане на изпълнение по издадената заповед за незабавно изпълнение, доколкото по изпълнителното дело липсва връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение в период от 7 години, който се явява дори по-дълъг от предвидения давностен срок за вземането. Изпълнителното дело № 750/2015 г. по описа на ДСИ е образувано на 30.10.2015 г. и оттогава до прекратяването му на 27.01.2023 г. не е извършено нито едно валидно изпълнително действие срещу длъжника, нито е връчена заповедта за незабавно изпълнение. Това бездействие на кредитора за предприемане на изпълнение в разумен срок е факт с правно значение, водещ до погасяване по давност на вземането в размер на 870,13 лева, представляващо разходи за премахване на гаражна клетка , съгласно протокол от 09.09.2014 г., предмет на издадена заповед за изпълнение найкъсно на 30.10.2020 г.
Разпечатката съдържа 25 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0691b1f4-4f88-4355-b038-6bc328765a71