Решение № 515 от 08.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Велико Търново, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20244100500813 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 317 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадена въззивна жалба от Р. Р. К. – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка С. Х. Г., против Решение № 502/12.07.2024 г. по гр.д. № 699/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е изменен размерът на месечната издръжка, дължима от Р. К. на Р. К., определена с Решение № 98/31.03.2014 г. по гр.д. № 1977/2013 г. по описа на Районен съд – Г. Оряховица, от 150 лв. на 320 лв., като ответникът е осъден за периода 19.02.2024 г. – 28.02.2025 г. да заплаща по 160 лв. месечно, ведно със законната лихва /поради авансово заплащане на разликата до пълния размер/ и по 320 лв. месечно, ведно със законната лихва, след периода 01.03.2025 г.

Искът е отхвърлен в частта над присъдените 320 лв. до претендираните 450 лв.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в частта, в която искът е отхвърлен за горницата над присъдените 320 лв. до претендираните 450 лв. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел при сравнение доходите на родителите и имотното им състояние, че майката има по-голяма възможност да го издържа, отколкото бащата. В тази връзка, посочва, че макар С. Г. да 1 притежава недвижими имоти /съответно ид.ч. от такива/, то върху два от тях е учредено пожизнено право на ползване в полза на трето лице, два от тях са с данъчна оценка на обща стойност 1842 лв., а последният е този, който обитава заедно с дъщеря си. Твърди, че ответникът притежава три недвижими имота – две жилища в гр. Русе и едно в гр. В. Търново, поради което разполага с повече имущество от нея. Навежда възражения срещу изводите на съда, че изплащаният от С. Г. кредит, както и разходите за консумативи, не се вземат предвид при преценка на материалното й състояние и възможност за издръжка, като излага подробни съображения в тази насока.

Посочва, че месечната издръжка, необходима за отглеждане на Р. К. е в размер на 650 лв., както е приел съдът, но дължимата от бащата издръжка следва да е в размер на 450 лв. Излага доводи, че при определяне на дължимата издръжка следва да се съобразят медицинските и рехабилитационни нужди на детето, както и констатирани проблеми с очите и зъбите. Сочи, че от събраните по делото свидетелски показания е доказано, че детето желае да посещава уроци по плуване, каквато препоръка е дадена и от лекар във връзка с нейното здравословно състояние. В тази връзка счита, че следва да бъдат съобразени и бъдещите нужди на детето, като цитира съдебна практика в тази насока. В жалбата се посочва, че лични грижи за детето полага основно майката, поради което дължимата от бащата издръжка следва да е в размер на 450 лв., а остатъкът от 200 лв. да се поема от майката. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. първо ГПК ответната страна е депозирала отговор, с който заема становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Излагат се доводи за недопустимост на подадената жалба, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 3 ГПК, тъй като не е посочено в какво се състои порочността на обжалваното решение. В случай, че жалбата се приеме за допустима, посочва, че първоинстанционният съд е извършил правила преценка на притежаваното от двамата родители имущество, като в жалбата не е посочено коя материалноправна разпоредба е нарушена в тази връзка. Поддържа, че ответникът не разполага с твърдяното от ищеца имущество, като посочва, че пред първоинстанционния съд са били събрани гласни доказателствени средства, неоспорени от насрещната страна. Счита, че възраженията относно разходите на майката са неоснователни, тъй като същата живее в голямо жилище, което сама е преценила да закупи и обслужва. Счита, че по делото не са представени доказателства за конкретни нужди на детето, обосноваващи претендирания размер издръжка, в т.ч. и относно твърдените медицинските и рехабилитационни нужди на детето. Излагат се подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

В останалата си част, в която искът по чл. 150 СК е уважен и е изменен размерът на месечната издръжка, дължима от Р. К. на Р. К., определена с Решение № 98/31.03.2014 г. по гр.д. № 1977/2013 г. по описа на Районен съд – 2

Г. Оряховица, от 150 лв. на 320 лв. и ответникът е осъден за периода 19.02.2024 г. – 28.02.2025 г. да заплаща по 160 лв. месечно, ведно със законната лихва /поради авансово заплащане на разликата до пълния размер/ и по 320 лв. месечно, ведно със законната лихва, след периода 01.03.2025 г., поради необжалването си е влязло в сила /арг. чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Жалбата отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.

260 и чл. 261 ГПК. В тази връзка неоснователни са наведените от въззиваемата страна възражения, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 3 ГПК, тъй като не е посочено в какво се състои порочността на обжалваното решение. В същата се посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства и на материалния закон. Посоченото във въззивната жалба оплакване е достатъчно да сезира въззивния съд, поради което и подадената въззивна жалба е допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Неоснователни в тази връзка са поддържаните пред първа инстанция доводи за недопустимост на предявения иск поради авансово заплащане на издръжката от ответника.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, това е въпрос, който касае основателността, а не допустимостта на предявения иск, поради което настоящият съдебен състав намира за допустим искът по чл. 150 СК.

При проверка за правилността на съдебното решение, въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 150 СК, предявен от Р.

Р. К. – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка С. Х.

Г. срещу Р. Й. К. с искане за увеличение на размера на присъдената с решение по гр.д. № 1977/2013 г. по описа на съда издръжка от 150 лв. на 450 лв.

Ищцата твърди, че ответникът е неин баща и с решение по гр.д. № 1977/2013 г. по описа на съда бил осъден да й заплаща месечна издръжка от 150 лв.

Обосновава искането си с настъпили промени в обстоятелствата, налагащи 3 увеличение на размера на издръжката – изминалото време, промените в социално-икономическото положение в страната и израстването на ищеца, предпоставящо и увеличение на нуждите й. Посочва, че към момента са налице разходи за учебни помагала и пособия, джобни пари, дрехи, обувки и за социални контакти. Излага твърдения, че посещава частни уроци по математика веднъж или два пъти седмично при цена от 25 лв., както и че поради проблеми със стъпалата и пръстите на краката /халукс, валгуст двустранно/ е необходимо да посещава уроци по плуване при такса 85 лв. и да носи специални обувки с разширители. Сочи, че са й изписани протези за носене през нощта и при посещение при ортопед на стойност 120 лв. всяка, които следва да се подменят при нарастване на крака. Твърди, че страда от очно заболяване и посещава очен лекар на всеки 6 месеца. Признава, че ответникът е изплатил авансово издръжка до 28.02.2025 г. от 160 лв. месечно, които средства майка й е вложила в закупуване на апартамент. Развива съображения, че сключената между родителите спогодба не е противопоставима на ищцата след навършване на 14-годишна възраст.

Твърди, че майка й получава трудово възнаграждение около минималната работна заплата и изплаща кредит за закупуване на недвижимия имот с вноска около 230 лв. месечно и заплаща всички комунални услуги – около 380 лв. месечно. Твърди, че майка й притежава идеални части от недвижими имоти в с. Джулюница, с. Теменуга, гр. Велико Търново, с. Хаджидимитрово, но са със запазено право на ползване на родител. Твърди, че ответникът притежава два апартамента в гр. Русе, апартамент в гр. Велико Търново и луксозен автомобил. Моли за постановяване на решение, с което искът да бъде изцяло уважен, а в случай, че доводът за непротивопоставимост на споразумението бъде счетен за неоснователен – за присъждане на издръжка за разликата между платената част и претендираната до 28.02.2025 г. и в пълен размер след тази дата.

С отговора на исковата молба ответникът излага доводи за недопустимост на иска поради авансовото заплащане на издръжката, а в условията на евентуалност, счита същият за неоснователен. Признава, че е баща на ищеца и е осъден да й заплаща месечна издръжка от 150 лв., като по споразумение с майката е заплатил издръжка до 28.02.2025 г. от 160 лв. месечно. Признава, че ищцата има заболяване „халукс валгуст двустранно“ и че се нуждае от очила за корекция на зрението, ортодонтско лечение и персонални ортопедични стелки. Оспорва да посещава уроци по математика.

Признава, че притежава общо два апартамента – в гр. Русе и в гр. Велико Търново, придобити по наследство, но твърди, че те се ползват поотделно от неговата майка и сестра, а той живее в жилището на съжителката си. Твърди, че притежава лек автомобил „Опел“, който не е луксозен и получава възнаграждение малко над минималната работна заплата. Моли за прекратяване на производството, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на иска или уважаването му при съобразяване на възможностите му да я заплаща.

4

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Не е спорно по делото, а и се доказва от събраните по делото писмени доказателства, че С. Г. и ответникът Р. К. са родители на ищеца Р. К., родена на 28.07.2008 г. Липсва спор и относно това, че с Решение № 98/31.03.2014 г. по гр.д. № 1977/2013 г. по описа на съда, влязло в сила на 05.11.2015 г., родителските права по отношение на Р. са предоставени за упражняване от нейната майка, определено е местоживеенето на детето при нея, както и режим на лични отношения с ответника, който е осъден да заплаща на детето месечна издръжка от 150 лв. Видно от споразумение от 28.10.2019 г., сключено между родителите на ищеца, ответникът се е задължил да изплати на ищцата авансово издръжка от 160 лв. месечно, дължима за периода 01.01.2020 г. до 28.02.2025 г. включително, или сума в общ размер от 9 760 лв.

Според чл. 2 и чл. 3 от споразумението, С. Г. се съгласява издръжката да остане непроменена за посочените 61 месеца, а ако бъде предявен иск за увеличението й – дължи връщане на остатъка от платената сума до края на периода. Не се спори, че посочената сума е авансово изплатена на С. Г., както и че тя е била вложена за закупуване на недвижим имот, находящ се в гр. Г.

Разпечатката съдържа 36 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06918c04-8c13-49df-9169-c5cedabeca07