Решение № 2784 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2784 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330111702 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. М. И., ЕГН ********** и И. И. В. ЕГН ********** чрез адв. Р.- АК- П. против П. Ж. Д., ЕГН ********** с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 14 081, 98 лева, представляваща подлежащ на връщане задатък по силата на чл. I I I от Анекс от 05.04.2021г. към Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 22.02.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 11.08.2022г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 22.02.2021г. Страните е следвало да сключат окончателен договор до 07.04.2021г., но между тях са възникнали различия във връзка със състоянието, в което трябва да се продаде апартаментът- ищецът счита, че в продажната цена е включено цялото обзавеждане на апартамента каквото е било при първоначалния му оглед, а според ответника, продажната цена е без включено обзавеждане. Тъй като страните не постигат съгласие по горепосочения въпрос, на 05.04.2021г. е сключен анекс към предварителния договор. Ищецът поддържа, че с анекса от 05.04.2021г. страните преуреждат отношенията си, като се съгласяват да сключат окончателен договор до 13.05.2021г. В случай че окончателен договор между страните не се сключи, 1 но впоследствие ответникът все пак продаде имота на трето лице, то съгласно чл. III от анекса, даденото капаро в размер на 14081, 98 лв. следва да бъде възстановено на ищеца. Последният поддържа, че ответникът е продал имота на трето лице на 20.10.2021г., но към момента на подаване на исковата молба в съда не е изпълнено паричното задължение по чл. I I I от анекса от 05.04.2021г. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Признава, че между страните е сключен Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 22.02.2021г., както и Анекс към него от 05.04.2021г. Оспорва дължимостта на претендираната от ищеца сума.

Поддържа, че страните са постигнали договореност собствеността върху недвижимия имот да се прехвърли без намиращото се в него обзавеждане.

Именно и предвид това в предварителния договор не е изрично посочено, че обзавеждането е включено в продажната цена и не е правен опис на намиращото се в имота обзавеждане. Впоследствие, на 05.04.2021г. е сключен анекс към предварителния договор, като ответната страна счита, че чл. III от анекса не преурежда отношенията между страните във връзка с дадения задатък, а само ги пояснява. Поддържа се, че ищецът неправилно тълкува анекса и че задатъкът не подлежи на връщане при сключване на окончателен договор с трето лице в неограничен времеви период, а само ако се сключи окончателен договор с трето лице до 12.05.2021г. В случай че окончателен договор с трето лице бъде сключен след тази дата, то ответницата като продавач следва да задържи дадения от ищеца задатък и не следва да изпълнява разписаното парично задължение в чл. III от анекса. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.02.2021 год. ищците и ответницата, представлявана от св. Ю. Д., нейна ****, сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на Ю. Д. – апартамент, находящ се в гр. П., бул.

„С. П.“ № *, ет. *, ап. **. И двете страни били подпомагани от **** на „Дъ Бест Ню Хоум Реъл Естейт“ ЕООД. Уговорената продажна цена на имота била в размер на 72000 евро, като в деня на сключване на предварителния договор, в изпълнение на чл.2.1. от Предварителния договор, ищците, в лицето на И. И. заплатили задатък на ответницата в размер на 14081.98 лева.

Видно от чл.3.2 от Предварителния договор, страните се съгласили до 06.04.2021 год. да сключат окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот.

На 05.04.2021 год. между страните бил сключен Анекс към предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 2

22.02.2021 год., с който се уговорили да подпишат окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот в срок не по-късно от 12.05.2021 год., както и ако до 12.05.2021 год. не е подписан окончателен договор на 13.05.2021 год. да се яват при *** *** **** за подписване на окончателен договор под формата нотариален акт. Било уговорено също, съгласно т. III от Анекса в деня на подписването на нов предварителен договор от новия купувач, сумата от 14081.98 лева да бъде преведена по банковата сметка на ищеца И. И. от ответницата Ю. Д..

На същата дата – 05.04.2021 год. между ищцата И. В. като възложител и агенция „Дъ Бест Ню Хоум Реъл Естейт“ ЕООД, като изпълнител, се сключил Анекс към договор за изплащане на комисионно задължение на недвижим имот, сключен на 22.02.2021 год., с който страните се уговорили възложителя да заплати на изпълнителя комисионно възнаграждение за покупко-продажба на прозесния недвижим имот в размер на 3520 лева, като изпълнителят се задължил да възстанови по сметка на възложителя сумата от 3520 лева в деня на сключване на нов предварителен договор.

На 13.05.2021 год. ищците и ответницата, представлявана от сестра си – св. Д. се явили при *** **** ***, за което бил съставен Констативен протокол акт № *, рег. № ***** год., в който ответниците заявили, че се отказват да сключат окончателен договор, тъй като състоянието на имота не било същото като при сключването на предварителния договор.

За извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК с пострадало лице ищецът И. М. И. било образувано досъдебно производство, което било прекратено от *** при РП П., поради липса на извършено престъпление.

Постановлението за прекратяване било потвърдено с акт на *** при РС П..

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от **** год. № **, том *, рег. № **** от *** год., на посочената дата процесният недвижим имот бил продаден на трето лице – Л. И. К..

В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Ю. Ж. Д. и Г. П. Г., от които се установява, че ответницата и ищците са се договорили ищците да закупят апартамента на ответницата за сумата от 72 000 евро. Установява се, че на ответницата било обяснено от *** на агенция „Дъ Бест Ню Хоум Реъл Естейт“ ЕООД - И. П., че имотът следва да бъде освободен от мебелите, което тя сторила, както и че ищците при сключване на предварителния договор са били с убеждението, че цената, която се съгласяват да заплатят за имота включва и движимите вещи.

Установява се също, че страните са се съгласили да се сключи Анекс към предварителния договор, с който да се удължи срока на действието му и да се даде възможност да бъде намерен друг купувач на апартамента. В тази им част съдът кредитира показанията, тъй като са логични и взаимносвързани.

Съдът не кредитира показанията на св. Ю. Д., че до изтичане срока на анекса е следвало да се върне капарото при намиране на нов купувач за имота. Съдът не дава вяра на тези показания, тъй като от една страна 3 противоречат на клаузата на т.ІІІ на представения по делото Анекс, а от друга страна, намира св. за заинтересован от изхода на спора, предвид изключително близката й родствена връзка с ответницата. Съдът не дава вяра на тези показания, тъй като противоречат и на показанията на св. Г., от които се установява, че след този анекс е следвало да се сключи и друг и според който връщането на задатъка не е обвързано със срок на сключване на нов предварителен договор с друг купува Съдът кредитира тези показания на св.

Г., тъй като кореспондират с описаното в т.ІІІ от Анекса, намира ги и за логични предвид пресъздадените от свидетелите събития, свързани с продажбата на процесния имот, а и намира свидетелят за незаинтересован от изхода на делото.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

С определение от 16.03.2023 год. съдът е отделил като безспорно между страните, а и се подкрепя от събрания доказателствен материал, обстоятелството, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по повод сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от **** год., както и Анекс към него от 05.04.2021 год., че ищцте са предали на ответника като задатък по предварителния договор сумата от 14081.98 лева.

Съдът е поставил в тежест на ищеца да установи, че ответникът е прехвърлил на трето лице собствеността върху имота, предмет на предварителния договор и анекса към него., както и да установи твърдението си, че паричното задължение по чл. III от анекса от 05.04.2021г. е изпълнимо във всеки случай на продажба на недвижимия имот на трето лице.

От страните не се спори, а и от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от **** год. № **, том *, рег. № **** от *** год. е видно, че процесният недвижим имот е продаден на трето лице – Л. И. К. на 20.10.2021 год.

Не спори и че сумата предаденият като задатък в размер на 14081.98 лева не е възстановена на ищците.

Спорен между страните е прочитът на клаузата по чл. III от Анекса от 05.04.2021г.

Съдът намира, че цитираната клауза създава задължение от ответника в деня на подписването на нов предварителен договор от нов купувач, сумата от 14081.98 лева да бъде преведена по банковата сметка на ищеца И. И. без да обвързва връщането на предоставения задатък с условието, твърдяно от ответната страна – ако до 12.05.2021 год. се сключи предварителен договор с нов купувач само тогава да се върне получения задатък.

На първо място, съдът прави този извод от текстът на чл. III от анекса от 05.04.2021г. В този текст не фигурира твърдяното от ответника 4 ограничение. В този текст не е посочено, че ако предварителният договор с новия купувач се сключи до конкретна дата, в случая 12.05.2021 год., само тогава се дължи връщане на дадената като задатък сума. Единственото условие посочено като основание за връщане, това е сключването на нов предварителен договор с друг купувач. Този извод се подкрепя и от показанията на св. Г., който свидетелства, че волята на страните е била задатъкът да се върне при продажбата на апартамента на друг купувач.

На следващо място, с оглед цялостната ситуация, създала се около продажбата на имота и недоразумението, което е възникнало относно това дали апартаментът е следвало да бъде продаден с мебели или без мебели, съдът намира за напълно естествено и логично уговарянето на такава клауза, без обвързването й със срок. Установи се по делото, че страните не са се разбрали относно крайната продажна цена на процесния имот, тъй като от една страна ищците са се съгласили на тази сума, оставайки с впечатлението, че в нея се включват и мебелите, а от друга страна ответницата е била със съзнанието, че имотът ще бъде продаден на уговорената сума без тях. За създалата се погрешна представа у страните свидетелстват показанията и на св. Г., и на св. Д.. Именно поради липсата на виновно поведение от коя да е от двете страни, съдът намира за житейски логично и справедливо връщането на задатъка да не е обвързано със срок за продажбата на имота, тъй като в противен случай би се стигнало до обогатяване на ответницата за сметка на ищците с предадената й като задатък сума.