Решение № 138 от 16.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Бургас, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело № 20212100100626 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на Й. Н. Д., ЕГН **********, от град Бургас, ж. к. "И.", бл. **, вх. * чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ***, ет. 3, офис 6 против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище град София 1463 и адрес на управление район Триадица, бул.

„Витоша“ No 89б за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева, заявена като частична претенция от такава в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на МПС автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с peг. № А3930МВ, ведно с компенсаторна лихва върху главницата в размер на законната такава от деня на увреждането - 12.09.2020 година до окончателното и изплащане, както и сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на МПС автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с p e r. № А3930МВ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства. Претендират се от нея и разноски.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 12.09.2020 година, около 8.28 часа в град Бургас, преди кръстовището на ул. „Г. Калоянчев“, около бл. 26 в посока към бл. 39, по маршрут на градския транспорт 1 линия Б1, било настъпило ПТП. Водачът на автобус марка „Соларис“, модел „Урбина 12 ЦНГ“, с рег. № А 3930 МВ, което превозно средство било част от градския транспорт, непосредствено след потегляне от автобусна спирка „Добри Чинтулов“, натиснал рязко спирачката на превозното средство, при което качилата се на тази спирка пътничка Й. Н. Д. загубила равновесие и паднала на пода на автобуса. При удара ищцата получила мозъчно сътресение и счупване на гръбначен стълб. Произшествието настъпило на прав участък в светлата част на денонощието, като шофьорът на автобуса възприел в по-късен етап като опасност приближаването на автомобили, изчакващи зелен сигнал на регулираното от светофар кръстовище между ул. „Димитър Аврамов“ и ул. „Георги Калоянчев“.

Пострадалата ищца била отведена и настанена за лечение в УМБАЛ - Бургас. В епикриза по ИЗ № 18756/12.09.2020 година на отделение по неврохирургия при УМБАЛ Бургас била отразена следната анамнеза: след потегляне на автобус паднала и ударила тялото и главата. Няма ясен спомен за инцидента. След обсъждане на клиничното състояние на пострадалата било взето решение за оперативна интервенция, която била извършена на 15.09.2020 година, когато под обща анестезия и оротрахеална интубация била извършена вертебропластика BЛ1 и ВЛ4. Окончателната диагноза била счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито.

На 16.09.2020 година ищцата била изписана от „УМБАЛ - Бургас“ АД за домашно амбулаторно лечение, с поставен корсет и предписание за постелен режим и контролни медицински прегледи. Последвал тежък и продължителен възстановителен период, за който се твърди, че продължавал и към момента. Ищцата била напълно обездвижена, на памперси, приемала обезболяващи, а хранителният режим бил ограничен. От момента на излизането и от болницата в продължение на четири месеца носела лумбалния корсет, като и понастоящем изпитвала болки. Към момента били налице ограничени движения в областта на кръста, а придвижването ставало с помощни средства - патерица. След произшествието се наложило ищцата да прекарва цялото си време у дома, без да може да извършва елементарни социални и битови дейности, била изцяло под грижите на близките си, без възможност да бъде самостоятелна. В момента изпитвала затруднения при придвижването си.

Освен физическите неудобства, инцидентът довел и до отрицателни изживявания в психологически и емоционален план. Ищцата станала избухлива, на моменти груба. Това поведение се дължало на невъзможността да се обслужва сама, както и на скъпоструващото лечение и липсата на адекватен спрямо разходите доход. Твърди се, че инцидентът довел до пълна промяна на живота на ищцата и близките й, а травмите и уврежданията щели да се носят до края на живота й.

По случая било образувано ДП № 3399-713/2020 година по описа на V РУ - град Бургас. Твърди се, че произшествието настъпило по изключителната вина на водача на автобуса Д. К. К., който грубо нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, aл. 1, т. 1 от ЗДвП, като с поведението си поставил в опасност живота и здравето на хората. Ако не бил нарушил правилата за движение по пътищата, водачът имал възможност да предотврати 2 настъпването на ПТП. Твърди се, че делинквентът извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост, тъй като не бил предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но бил длъжен и можел да ги предвиди.

Вземайки в предвид степента и интензитета на търпените неимуществени вреди, ищцата счита, че дължимото й справедливо обезщетение било в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди. По отношение на претендираните имуществени вреди се заявява, че сумата от 400 лева била разходвана за закупен медицински консуматив, използван при извършената оперативна интервенция на 15.09.2020 година.

За процесния автобус била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, валидна от 02.08.2020 година до 01.08.2021 година, което обосновавало прекия иск против ответника. В тази връзка се заявява, че пред застрахователното дружество била предявена извънсъдебна претенция, по която била образувана щета № 43072952000199. Към заявлението били приложени всички законово изискуеми по чл. 496, ал. 2 и ал. 3 от КЗ книжа, в т. ч. констативен протокол с пострадали лица, епикриза, документ за заплатени медицински разходи, но в срока по чл. 496 от КЗ ответното дружество не се било произнесло по претенцията.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции, като е счел исковата молба за недопустима, нередовна и е оспорил предявените с нея претенции изцяло по основание и размер.

На първо място се заявява, че не била спазена процедурата по чл. 498, ал. 3 от КЗ, тъй като подаденото от ищцата заявление не представлявало редовна застрахователна претенция, поради което срокът на ответникът по чл. 496, ал. 1 от КЗ не бил започнал да тече и процедурата по доброволно уреждане на отношенията не била приключила. Поради изложеното се счита, че искът бил преждевременно предявен, а ответното дружество не било давало повод за предявяването му. Сочи се още, че след образуване на преписката по подаденото от ищцата заявление, ответното дружество констатирало, че по повод на произшествието било образувано досъдебно производство, от което се установявали липсата на виновно или противоправно поведение от страна на водача Д.К., поради което производството било прекратено. От изложеното се прави извода, че отговорността на застрахователя не следвало да бъде ангажирана.

По отношение на основателността на предявеният иск се заявява, че не били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - вина на водача Д.К. и причинноследствена връзка между непозволеното увреждане и твърдените вреди. Според ответника, вината за загубата на равновесие и падане на пода на автобуса била изцяло на ищцата, която трябвало след качването в автобуса да седне на някое от свободните места. Твърди се още, че движението на пострадалата в салона на автобуса по време на неговото движение било с гръб към посоката на движение, като тя не се била държала за предпазните лостове. Счита, че не била налице причинно-следствена връзка между непозволеното увреждане и 3 твърдените вреди, както и вината на Д.К..

Ответното дружество оспорва описаният в исковата молба механизъм на ПТП, причината за настъпването му, наличието на причинно-следствена връзка и причинените на ищцата вреди.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата като пътник в автобуса, която била пътувала права, без да седне на свободна седалка, без да се захване на защитните съображения /не се държала/ и се движела с гръб към посоката на движение. Направено е също така и възражение за намаляване размера на дължимото обезщетение, поради наличието на съществен принос на пострадалата за настъпване на вредите, тъй като тя сама се била поставила в опасност, от която били настъпили вредни последици.

Същите възражения се излагат и по отношение на предявеният иск за имуществени вреди. По отношение на тях се сочи, че оперативната интервенция на ищцата била извършена на 15.09.2020 година, а вносната бележка за твърдяното закупуване на медицински консуматив била от 16.09.2020 година, като не ставало ясно за какво е, какъв бил медицинския консуматив и дали бил в причинно-следствена връзка с произшествието.

По отношение на претенцията за компенсаторна лихва, ответникът заявява, че след преглед на отправеното до него заявление било установено, че липсват данни за банкова сметка на ищцата. В тази връзка ответникът изпратил писмо, с което уведомил заявителя за тази нередовност на заявлението, както и за необходимостта от представяне на допълнителни документи. Счита, че за него не бил започнал да тече срока за произнасяне по застрахователната претенция, тъй като подаденото заявление било нередовно. Заявява се от ответното дружество, че на основание чл. 494, т. 10 от КЗ не дължи заплащането на обезщетение за лихви, тъй като не било уведомено за застрахователното събитие в законово определения срок. Позовава се и на нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.

От доказателствата по делото се установява, че на 12.09.2020 година е настъпило ПТП, с участието на автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с peг. № А3930МВ, управляван от Д. К. К., в който се е намирало и пострадалото лице Й.Н. Демирова. За 4 посоченият автобус е бил сключен валиден застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответника - застраховател „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. Образувано е било и досъдебно производство № 3388 -713/2020 година по описа на 05 РУ - Бургас, пор. № 2495/2020 по описа на Районна прокуратура - град Бургас, на основание чл. 212, ал. 1 от НК с постановление на наблюдаващия прокурор от 26.11.2020 година, като няма данни към настоящия момент да е приключило.

С оглед установяване на наведените от страните твърдения в настоящото производство е допусната и извършена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, вещите лица по която в изготвеното и прието от съда заключение са изследвали и описали механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и причинноследствената връзка между него и травмите на пострадалото лице Й. Н. Д.. Според експертите, местопроизшествието се е намирало в прав пътен участък, непосредствено след автобусна спирка срещу бл. 26 в ж. к. „Изгрев“, в посока центъра на града, като пътната настилка е била суха и без неравности. Автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с peг. № А3930МВ, управляван от Д. К. К. е спрял на спирка „Добри Чинтулов“ и водачът е отворил вратите. От втората врата в автобуса са се качили три жени, като втората от тях е била пострадалата ищца. Вратите са се затворили, автобусът е потеглил, като пострадалата е отишла при кондуктора, който се е намирал срещу втората врата и си е купил билет. След това се е обърнал с гръб към посоката на движение и е посегнал с едната си ръка, да се хване за вертикална тръба в автобуса. В този момент превозното средство рязко е спряло и пострадалата не е успяла да се хване за тръбата. Направила е няколко крачки назад, паднала е по гръб и се е плъзнала към кабината на водача. След като е чул виковете за помощ, водачът е спрял автобуса, обадил се е на ЦДП и е помогнал на пострадалата да седне на една от седалките в автобуса. В резултат на произшествието е пострадала ищцата, която е получила мозъчно сътресение и фрактура на два прешлена, без неврологичен дефицит. По време на инцидента шофьорът на автобуса, в който е била пострадалата се е движел със скорост от около 23 км/ч., като не е ясна причината за рязкото спиране на превозното средство. Разстоянието от спирка „Добри Чинтулов“ до кръстовището със светофара /участъкът, в който е станал инцидента/ е 60-70 метра. Според заключението на вещото лице, произшествието е настъпило поради субективни причини, зависещи от водача К., който е имал обективната възможност да възприеме както светлините на светофара, така и останалите участници в движението. От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че на пострадалото лице е била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в вертебропластика на първи и трети лумбални прешлени, като продължителността на лечението е била от 12.09.2020 година до 16.09.2020 година, без да е налице неврологичен дефицит, тъй като не е нарушена анатомията на мозъчния канал и гръбначния стълб. Вещото лице не се ангажира с отговор на въпроса относно интензивността на болката у ищцата към момента на увреждането, като заявява, че болката е субективно понятие. Категорично е заключено от него, че получените от пострадалото лице увреждания са в резултат на процесното произшествие.