Решение № 166 от 23.06.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. *, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20211600100145 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Л.Г. Н.Г. Б.Г.. и М.Г.., всички от * , селище *, Район *, Област * - *, действащи чрез пълномощник адвокат Т.Н.. , с която са предявени срещу ЗАД ОЗК-З гр. * обективно и субективно съединени осъдителни искове с цена 26 000 лева частичен иск от 130 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и с цена 174.60 лева обезщетение за имуществени вреди за всеки един от ищците, ведно със законна лихва от 05.12.2020г., претърпени от тях от смъртта на М.Г.. , настъпила от ПТП с основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите .

Ищците твърдят в исковата си молба , че в резултат на ПТП настъпило на 23.10.2020 г., около 5:25 ч., на главния път * * - *, при км.92+350, е починал М.Г.. - гражданин на *, който е пътувал в автобус „**" с рег.№ * , управляван от И.Ц. Освен загиналия автобусът е превозвал и други работници, които са се връщали от нощна смяна на обект "515-ти километър"(газопровод), находящ се в близост до селата * и *, област *. По повод произшествието е образувано ДП № 1266/2020 г. по описа на РУ - *, пр.пр. № 1654/2020 год. по описа на Окръжна прокуратура - *. Твърди се, че причината за настъпване на инцидента са действията на И.Ц.- водач на автобуса , който е навлязъл в лентата за насрещно движещи се ППС със скорост над допустимата за съответния участък от пътя - 71 км.ч., при разрешени 60 км.ч. , вследствие на което е настъпил челен удар с насрещно движещият се товарен автомобил "*" с рег.№ * с прикачено полуремарке „*" с рег.№ *, управляван от С.С..

В резултат на удара, от получените травми, на място е починал М.Г.. - украински гражданин, който е пътувал на лява седалка от първи ред - зад водача. Вследствие на смъртта на М.Г.., 1 неговите близки Л.Г. - съпруга, Н.Г. - син, Б.Г.. - син и М.Г.. - майка, са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди - болки и страдания. Починалият е бил глава на семейство Г. и осигурявал издръжката на всички. Това е била причината да работи извън страната, по време на което е настъпил фаталния инцидент. Семейство Г. - М, Л., Н. и Б. са живеели заедно в едно домакинство, в семейната им къща в село *, на ул.*"№*. Били са за заедно в делници и празници, в радостни и трудни мигове. М.Г.. се е грижил всеотдайно за децата си до последния си миг. Малкият му син Б. е все още непълнолетен, поради което разчитал изцяло на помощта и закрилата на баща си. Н. се е грижил за семейството, когато баща му отсъствал по работа. Семейството било сплотено и задружно до настъпване на нелепия инцидент. Също така починалият е имал много силна емоционална връзка с майка си М.Г.., която живее в същото селище *е. Дори след като М е създал собствено семейство и е тръгнал по своя житейски път, той не прекъснал връзката с майка си, а продължавал да се грижи за нея, особено в последните години, тъй като тя е в напреднала възраст. Помагал й да поддържа домакинството, а също така я подпомагал финансово в трудни моменти. Докато децата Н. и Б. били малки, М. помагала на сина си и снаха си за отглеждането им.

Известието за смъртта на М.Г.. е причинило голям шок на ищците , които са изпитали силни душевни болки и страдания, дължащи се не само на особената близост между тях предвид родствената им връзка, но и поради съвместното съжителство през годините, в които са споделяли всички радостни и трудни моменти, като сплотено и задружно семейство.

Смъртта на техния съпруг, баща и син, по този нелеп и жесток начин, е причинило и продължава да причинява на ищците душевни болки и страдания, които трудно могат да намерят компенсация.

Освен гореописаните неимуществени вреди, пострадалите са претърпели и имуществени вреди - разходи за превод от украински на български език на приложените към исковата молба доказателства, пълномощни и декларации, които възлизат на сума в размер на 174,60 лева за всеки от ищците.

По отношение на автобуса * е налице валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „ сключена с ответника.

Застрахователят е уведомен на 03.12.2020 г. за настъпилото на 23.10.2020 г. ПТП, както и че вследствие на него е починал М.Г.., съпруг, баща и син на ищците, по което искане е заведена щета под № 0411-100-0012- 2020, по която с писмо от 11.12.2020г. ответникът е изискал представяне на всички материали по образуваното ДП. С писмо от 08.03.2021 г. ищците са уведомени, че ответникът отказва изплащане на обезщетение на пострадалите лица, тъй като последните не са представили исканите документи по наказателното производство. Въпреки разпоредбата на чл. 106,ал. 5 от КЗ ищците са представили преписи от събраните в хода на ДП документи на 27.04.2021 г., като от ответното дружество са поискани допълнителни документи - аутопсионен протокол и постановление за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че изискването на допълнителни доказателства от пострадалите е необосновано с оглед възможността сам застрахователят да се снабди с необходимите такива . Тримесечният срок по чл.496, ал. 1 от 2

КЗ, в който застрахователя е следвало да се произнесе окончателно по щетата(чл.496,ал.1 от КЗ), е изтекъл към датата на депозиране на искова молба, към която дата липса произнасяне от застрахователя и не е налице плащане .

Твърди се , че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на автобуса, застрахован при ответника, като ищците , макар и граждани на *, се ползват със същата правна защита на своите лични и имуществени права, както и българските граждани, и имат право да се обръщат към българския съд, в компетентността на който влизат гражданските дела, както и да защитават правата си при същите условия, както гражданите на Република България съгласно Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и *.

При така поддържаните фактически обстоятелства се иска от съда да осъди ответника ЗАД"ОЗК - З."АД да заплати на ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на М.Г.., починал при ПТП настъпило на 23.10.2020 г. в размер на 26 000 лева, частичен иск от 130 000 лева за всеки един от ищците , като и обезщетение за имуществени вреди в размер на 174,60 лева за всеки от тях, ведно със законна лихва от 05.12.2020г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие, ведно с разноските по делото и присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците.

На основание чл. 214 ГПК с определение от 26.05.2022г. по искане на ищците исковите претенции за заплащане обезщетение за неимуществени вреди са увеличени на сумата 130 000 лева за всеки от ищците.

Ответникът с подаден в срок писмен отговор оспорва предявените искове по основание и размер.

Признава наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите , сключен между ЗАД „ОЗК - З.” АД и собственика на товарен автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.№ *, валиден към 23.10.2020 година-датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие, както и настъпване на самото ПТП.

Оспорва обективирания в исковата молба, механизъм на настъпване на ПТП с твърдения за липса на вина на водача на автобуса , като за него събитието е случайно, поради липса на техническа и професионална възможност да предотврати настъпването му , като причините за настъпването му стоят извън контрола и волята му.

В условията на евентуалност се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради това, че в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан и при наличие на такъв уврежданията не биха настъпили .

Прави възражение за независимо съизвършителство с доводи , че вина за настъпилото ПТП, респективно за настъпилите вреди има и собственикът на автомобила марка ,.*“, модел „*“ с рег.№ *, тъй като превозното средство е било обект на конструктивни изменения. Същото при производството си не е било предназначено за 3 превоз на пътници, а впоследствие са направени промени в конструкцията на автомобила, които не са били извършени правилно и съобразно задължителните правила за техническа изправност и безопасност. Конструктивните изменения на превозното средство не са били одобрени от компетентните органи, които да сертифицират, че така модифицираното превозно средство е безопасно и годно да превозва пътници.

Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното събитие.

В условията на евентуалност претенциите за оспорват по размер като неоснователно завишени, несъобразен със закона съдебната практика , икономическите условия , както и с нетната минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице , в случая Република * .

Оспорва претенциите за имуществени вреди с основание разходи за превод на документи от чужд език, като извършването им не е част от покритието по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Оспорва претенциите по акцесорните искове за лихва по размер и начален момент с твърдения, че е отправена за първи път с връчване препис от исковата молба , поради което и е дължима от 28.06.2021 г..

По искане на ответника по делото е конституирано като трето лице, негов помагач “Л *“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, което депозира становище за неоснователност на исковете , както и доводи за липса на конструктивни изменения в автобуса, превозвал пострадалия М.Г.. .

Възражението за независимо съизвършителство от страна на собственика на автобуса съдът е приел за неотносимо към спора, тъй като на ищците като увредени лица не са противопоставими доводите за съизвършителство.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по съдебни - медицински и автотехническа експертизи. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че на 23.10.2020г. около 5:25 ч., на главния път * * - *, при км.92+350 е настъпило ПТП между автобус „* *" с рег.№ * , управляван от И.Ц. и товарен автомобил "*" с рег.№ * с прикачено полуремарке „*" с рег.№ *, управляван от С.С., при което е настъпила смъртта на М.Г.. - гражданин на *, пътувал в автобуса като пътник на предна лява седалка зад водача. Автобусът, собственост на Л * ЕООД гр. * е превозвал работници, които са се връщали от нощна смяна на обект "515-ти километър"(газопровод), находящ се в близост до селата * и *, област *. При настъпилото ПТП е починал и водачът на автобуса И. Я.. По повод произшествието е образувано ДП № 1266/2020 г. по описа на РУ - *, пр.пр. № 1654/2020 год. по описа на Окръжна прокуратура – *, като към настоящия момент няма данни да е приключило.

От заключението на вещото лице К.Х. по приетата съдебна автотехническа 4 експертиза /САТЕ/ , обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява следния механизъм на ПТП: Произшествието е реализирано в зона от пътя с „повишена опасност” с дължина 1900 метра, сигнализирана с вертикална маркировка - табели от двата с ограничение на скоростта до 60 км/ч.. Товарният автомобил „*” с прикачено седлово ремарке се е движел в посока гр. * - гр. *, а автобусът „*” се е движел в посока гр. * - гр. *.

От тахографските данни на двата автомобила е установена скоростта на седловият влекач преди ПТП - 62 км/ч и в момента на удара - 52 км/ч., а на автобуса преди ПТП - 71 км/ч. и в момента на удара- 53 км/ч.. Установеното място на удара между двата автомобила е дълбоко в лентата за движение на седлови влекач „*”при ширината на пътното платно за движение е 7,50 м. ПТП е станало на пътен участък, сигнализиран като „опасен участък” и ограничена скорост. Пътят е първокласен с характерна геометрия. Двата автомобила, участници в ПТП, са се движели в тъмната част на денонощието, на светлини от фаровете.