Решение № 73 от 07.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Велико Търново, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20234001000221 по описа за 2023 година С Решение № 72 от 18.07.2023 г. по т.д. № 146/ 2023г. по описа на Окръжен съд- В.Търново е прието за установено по предявен иск от страна на „Финмарк Комерсиал“ ЕООД-гр.Свищов против „Агрополизем“ ЕООДгр.В.Търново и „Агрокрафт“ ЕООД-с.Родина, общ.Златарица, че вземането в полза на „Агрополизем“ ЕООД против „Агрокрафт“ ЕООД, присъдено с изп.лист от 29.07.2022г., издаден по ч.гр.д. № 225/ 2022г. по описа на РСЕлена, присъединено по изп.дело № 861/ 2020г., изп.дело № 569/ 2022г. и изп.дело № 333/ 2021г. по описа на ЧСИ С.К., рег.№ 809, с район на действие ВТОС, в размер на главница 250000лв., със законна лихва 5694,44 лв. за периода от 28.07.2021г. до 18.10.2022г., разноски по гр.д. за държавни такси и адв.възнаграждение-6200 лв., разноски по изп.дело за заплатено адв.възнаграждение-3400лв. и разноски по изп.дело, заплатени от взискателя 216 лв., или общо 265510,44 лв., не съществува. Осъден е „Агрополизем“ ЕООД-гр.В.Търново и „Агрокрафт“ ЕООД-с.Родина да заплатят на „Финмарк Комерсиал“ ЕООД-гр.Свищов сумата 25270,42 лв., представляваща направените по делото разноски по гр.д. № 146/ 2022г. по описа на ВТОС.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е 1 постъпила въззивна жалба от „Агрополизем“ ЕООД-гр.В.Търново, чрез пълномощника адв.Ч.. Счита решението за недопустимо, поради недопустимост на предявения иск предвид липсата на разпределение по изп.дело, а ако съдът приеме решението за допустимо, то счита същото за неправилно по изложени за това доводи. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че страните са сключили сделката, за да създадат за пред трети лица привидност за съществуването на облигационна връзка, без да желаят сключването на сделката и пораждането на последици от същата. Счита за неправилно приетото от съда, че страните по записа на заповед „се въздържат“ от обявяване на причината за издаване на записа на заповед, като сочи, че нито една от страните не се е въздържала, напротив, управителите и на двете дружества са заявили причината за издаването.

Неправилен бил и изводът на съда за необоснованост на абстрактното задължаване по отношение на кредиторите на длъжника като типична форма на привидно изявление. Счита за неправилен и аргумента на съда за симулация поради неустановяването на счетоводно записване на сумата по записа на заповед, като сочи, че записите на заповед не се осчетоводяват.

Моли да бъде отменено обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната жалба от ответниците по нея „Финмарк комерсиал“ ЕООД-гр.Свищов и „Агрокрафт“ ЕООД-с.Родина. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалба „Финмарк комерсиал“ ЕООД адв.М. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено изцяло първоинстанционото решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Доводите на жалбоподателя за недопустимост на съдебния акт 2 поради недопустимост на предявения иск, предвид липсата на разпределение, извършено от съдебния изпълнител, са несъстоятелни. По въпросите за правния интерес от предявяване на иск по реда на чл.464 ГПК и момента, в който възниква този интерес, е налице трайна практика на ВКС, че предвидената в чл.464 ал.1 ГПК защита на взискателя по изпълнителното дело възниква от момента на присъединяването на друг взискател, от който момент се поражда и правния интерес за взискателя да предяви отрицателния установителен иск по чл.464 ал.1 ГПК срещу длъжника и присъединения взискател, тъй като присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател и извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилият се взискател /определение № 756/22.12.2011 г. по ч. гр. д. № 641/2011 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 159/31.03.2009г. по ч.гр.д. № 1930/ 2008г. на ВКС, І г. о. /. С присъединяването на нов взискател всеки един от първоначалните взискатели има интерес да оспори с иск по чл.464 ал.1 ГПК вземането на присъединения взискател, тъй като с присъединяването възниква задължение за съдебния изпълнител да извърши разпределение на постъпленията по делото, съобразно реда на чл.460 ГПК. Реализирането на защитата извън визирания в чл.464 ал.1 ГПК едномесечен срок от разпределението не рефлектира върху допустимостта на иска, а само върху вида на търсената защита-установителен или осъдителен иск. В случая отрицателният установителен иск, предявен от „Финмарк комерсиал“ ЕООДвзискател по изп.дело 861/ 2020г. по описа на ЧСИ С.К., рег.№ 809, е допустим, с оглед наличието на правен интерес за него да оспори вземането на присъединения взискател „Агрополизем“ ЕООД непосредствено след присъединяването, независимо от липсата на данни за извършено разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми след присъединяването му, съобразно чл.460 ГПК.

По същество решението е правилно.

Предявеният отрицателен установителен иск по чл.464 ал.1 вр.чл.124 ал.1 ГПК е основателен и доказан по следните съображения:

Предметът на иска по чл.464 ал.1 ГПК е установяване несъществуването на определено вземане към длъжника в изпълнителното производство, предвид на което подлежи на доказване конкретно материално 3 правоотношение между взискател и длъжник в изпълнителното производство, респ.-липсата на такова. Оспорването на вземането означава да се отрича основанието, от което съответният взискател черпи права. В случая се оспорва съществуването на вземането на присъединеният взискател „Агрополизем“ ЕООД към длъжника „Агрокрафт“ ЕООД по запис на заповед от 11.01.2022г. с доводи за привидност на същото.

Безспорно се установява от приложените като доказателства по делото у-ние № 36655/21.12.2022г. на ЧСИ С.К., рег. № 809, с район на действие ВТОС, и разпореждане от 18.10.2022г. на ЧСИ К., че ищецът „Финмарк комерсиал“ ЕООД е взискател по изп.дело № 861/ 2020г., а „Агрополизем“ ЕООД-присъединен взискател по посоченото изп.дело. Ответникът „Агрополизем“ ЕООД се легитимира като взискател на длъжника „Агрокрафт“ ЕООД с вземане в общ размер 259885,44 лв., от които: главница- 250000лв., законна лихва-5694,44 лв., разноски по гр.д.- 6200 лв., разноски по изп.дело за адв.възнаграждение-3400 лв. и разноски по изп.д., заплатени от взискателя- 216 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 109 от 29.07.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 225/ 2022г. по описа на РС-Елена, като вземането произтича от запис на заповед от 11.01.2022г. с падеж 29.06.2022г.

Издадената заповед за изпълнение не е оспорена чрез възражение в предвидения от закона срок от длъжника „Агрокрафт“ ЕООД. Ищецът не е участвал в заповедното производство, поради което заповедта не го обвързва и не му отрича правото да повдигне спор по въпроса за съществуване на вземането.

Защитата на ответника „Агрополизем“ ЕООД в отговора на исковата молба се основава на възражението, че записът на заповед е абстрактна сделка и за нея не е нужно да има каузални правоотношения, записът на заповед не е свързан с предаването на каквито и да било суми, нито пък с търговски отношения между двете дружества. Същевременно, в съдебно заседание обаче по реда на чл.176 ГПК представляващите и управителите на двете ответни дружества-на присъединения взискател „Агрополизем“ ЕООД и на длъжника „Агрокрафт“ ЕООД, са дали обяснения, че записът на заповед е издаден като обезпечение на техни заемни правоотношения, т.е. признават наличието на каузално правоотношение по договор за заем, за обезпечаването 4 на чието изпълнение е издадена ценната книга. Така управителят на „Агрополизем“ ЕООД П.Б. е изложила, че парите е дала в брой на ръка, поетапно на няколко пъти, с цел да помогне на другото дружество и да го финансира, като записът на заповед е издаден на датата, на която е дала на управителя на „Агрокрафт“ ЕООД последните пари. Предала парите на ръка, тъй като били блокирани сметките на „Агрокрафт“ ЕООД. Нямала доказателства за реалното предаване на сумата, само записът на заповед, с каквато цел била издадена ценната книга. Управителят на „Агрокрафт“ ЕООД Д.Т. е посочила, че е получила тази сума от П.Б. поетапно на няколко пъти в брой, като се задължила да й ги върне по жътва, погасявала по малко, но не е изплатила всички пари, дължала й още, и по нейна инициатива /на П.Б./ било изготвянето на записа на заповед.

Съгласно трайната практика на ВКС, и здаването на запис на заповед е сделка, която не е лишена от основание, но основанието е поставено извън съдържанието на документа /Решение № 5 от 02.02.2012г. по т.д. № 75/ 2011г. н а I т.о. на ВКС/. По делото е спорно е ли налице действително вземане на „Агрополизем“ ЕООД по процесния запис на заповед от 11.01.2022г. При направено оспорване от взискател на съществуване на вземането на друг взискател, произтичащо от абстрактна едностранна сделка /каквато е записът на заповед/, с твърдение за привидност на същото, респ.- липса на каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед, следва да бъде извършено изследване за съществуването на каузално правоотношение, като в тежест на ответника-взискател е да установи като поемател по менителничния ефект факта, от който произтича вземането му и основанието за поемане на задължението от длъжника. След като самите ответници чрез своите законни представители признават наличието на каузално правоотношение, имащо характера на договор за заем, за обезпечаване на чието изпълнение е издаден процесният запис на заповед, то на установяване подлежи каузалното правоотношение, което ценната книга обезпечава, т.е.съществуване на вземането на присъединения взискател „Агрополизем“ ЕООД по договора за заем. При предявен отрицателен установителен иск ответникът е този, който трябва да установи при условията на главно и пълно доказване съществуването на оспорваното вземане, при което той трябва да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от него и оспорвано от ищеца право, в случая-наличието на вземане на 5 ответника „Агрополизем“ ЕООД по запис на заповед, за което той сам е признал, че произтича от заемно правоотношение и че издадената ценна книга има гаранционно-обезпечителна функция. Предвид направеното оспорване именно на това обстоятелство-наличието на основание за издаване на записа на заповед, респ.-сключването на договор за заем чрез реалното предаване на сумата 250000лв., и с оглед характера на договора за заемреален, в тежест на ответника-присъединен взискател „Агрополизем“ ЕООД е да докаже тези обстоятелства, което не е сторено. Дори нещо повече, управителят на дружеството е посочил, че няма доказателства за предаване на сумата, т.е. липсват доказателства за сключен договор за заем с другия ответник. В случая при изследване на действителната воля на страните следва да се отчетат и другите установени по делото обстоятелствапасивното процесуално поведение на длъжника „Агрокрафт“ ЕООД в заповедното производство по издаването на изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, липсата на реална възможност да бъдат предоставени в заем посочените средства предвид на това, че „Агрополизем“ ЕООД е учредено на 20.11.2021г., с размер на капитала 100 лв., и не е осъществявало дейност през 2021г. /приложената по делото декларация по чл.38 ал.9 т.2 от Закона за счетоводството/, а записът на заповед е издаден на 11.01.2022г.