Решение № 5 от 02.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Варна, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110107544 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, с която против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, е предявен иск за заплащането на сумата от 432 лева, представляваща лихва за забава в изплащане на главно задължение – застрахователно обезщетение в размер на 9488,76 лева, начислена за периода от 28.11.2022 г. до 24.04.2023 г.

Претендират се разноските по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

С решение №3984/07.12.2023 г. по гр.д. №5448/2023 г. по описа на ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 7339,29 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „Ауди А3“ с рег. № *****, вследствие на ПТП от 26.11.2022 г., настъпило в град Аксаково, на път втори клас № 29 на км 5,950, по вина на водача на л.а. „Рено меган“ с рег. № *****, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, издадена от ЗД „Бул Инс” АД, със срок на действие 04.08.2022 г. - 03.08.2023 г., валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва от исковата молба – 02.05.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл.432, ал.1 1

КЗ. Твърди се, че след въззивно обжалване, първоинстанционният съдебен акт е потвърден с решение по в.гр.д. №259/2024 г. на ВОС.

Сочи, че е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие на 28.11.2022 г., като от същата дата той е изпаднал в забава, в изплащане на застрахователното обезщетение, общо в размер на 9488,76 лева. Заявява, че на 25.04.2023 г. ответникът му е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2149,47 лева. Тъй като бил недоволен от размера на обезщетението, на 02.05.2023 г. ищецът предявил иск за репариране на търпените имуществени вреди. Намира, че застрахователят следва да му заплати обезщетение за допуснатата забава в размер на 432 лева, като периодът на начисляване на същата е от 28.11.2022 г. – датата на уведомяване до 24.04.2023 г. – датата предхождаща датата, на която му е изплатена сумата от 2149,47 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който намира предявения иск за недопустим и неоснователен. Не оспорва, че по отношение на л.а. „Рено меган“ с рег. № ***** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че с решение по в.гр.д. №259/2024 г. на ВОС, в полза на ищеца вече е присъдено обезщетение за забава. Намира претендираното в настоящото производство, обезщетение за забава, за недължимо. Твърди, че ищецът го в уведомил на 08.09.2021 г., като намира, че началната дата, от която може да се търси лихва за забава, следва да бъде определена при съобразяване разпоредбата на чл.497 КЗ, ал.1, т.2 КЗ, както вече е решил съдът.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 вр. ал.2 КЗ. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, лихвите за забава на застрахования по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума, 2 като от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Сочената разпоредба е приложима в процесния случай, тъй отговорността на ответното дружество произтича от обстоятелството, че към датата на пътния инцидент, между него и деликвента е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл.494, т.10 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не заплаща обезщетение за лихви и съдебни разноски, освен в случаите по чл.429, ал.2 и 5 КЗ, при спазване условията на чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя /решение №128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, 1 т.о./.

С решение №3984/07.12.2023 г. по гр.д. №5448/2023 г. по описа на ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 7339,29 лева, представляваща обезщетение за търпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „Ауди А3“ с рег. № *****, вследствие на ПТП от 26.11.2022 г., настъпило в град Аксаково, на път втори клас № 29 на км 5,950, по вина на водача на л.а. „Рено меган“ с рег. № *****, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, издадена от ЗД „Бул Инс” АД, със срок на действие 04.08.2022 г. - 03.08.2023 г., валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва от исковата молба – 02.05.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл.432, ал.1 КЗ.

Ищецът свързва правото да претендира обезщетение за забава с разпоредбата на чл.497 КЗ, съгласно която застрахователят дължи лихва за забава с настъпване на по-ранната от двете дати – датата на изтичане на 15дневен срок /работни дни/ за представяне на изискуемите по чл.106, ал.3 КЗ 3 доказателства или датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя.

С исковата молба се претендира присъждане на лихва за забава, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 28.11.2022 г. до 24.04.2023 г. – датата преди изплащане на застрахователното обезщетение. Възражението на ответника, че с решението по гр.д. №5448/2023 г. по описа на ВРС, съдът вече е присъдил лихва върху обезщетението, поради което предявеният иск е недопустимо, е неоснователно, доколкото се касае за различни периоди от време и не се касае за повторност. Със съдебното решение е присъдена законна лихва, считано от 02.05.2023 г., а крайната дата, до която се претендира лихва в настоящото производство, предхожда тази дата.

Страните не спорят, че уведомлението на ищеца за настъпилото застрахователно събитие е достигнало до ответника на дата 28.11.2023 г., от която дата съдът намира, че се дължи лихва за забава по чл.429, ал.2 КЗ.

Крайната дата, до която може да бъде присъдена лихва за забава е тази предхождаща датата на изплащане на застрахователното обезщетение – 24.04.2023 г.

След изчисление с електронен калкулатор, извършено на основание чл.162 ГПК, съдът намира, че дължимата от ответника лихва за забава върху главницата от 9488,76 лева, начислена за периода от 28.11.2022 г. до 24.04.2023 г. е в размер, който е по-висок от претендирания, а именно – 432,77 лева. Предявеният иск е доказан по основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на 530 лева.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN BG31UBBS81551007843349 – специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, сумата от 432 лева, представляваща начислена за периода от 28.11.2022 г. до 24.04.2023 г., лихва за забава в изплащане на главно задължение в размер на 9488,76 лева – застрахователно обезщетение за търпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „Ауди А3“ с рег. № *****, вследствие на ПТП от 26.11.2022 г., настъпило в град Аксаково, на път втори клас № 29 на км 5,950, по вина на водача на л.а. „Рено меган“ с рег. № *****, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, издадена от ЗД „Бул Инс” АД, със срок на действие 04.08.2022 г. - 03.08.2023 г.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, сумата от 530 лева, представляваща сторените разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5