Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 610 от 05.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 27/2022
Вид
Протокол № 610
Подписан
05.10.2023
В сила
05.10.2023
Състав
Мария Кирилова Терзийска

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 291 · Наказателен кодекс
  • чл. 430 · Търговски закон

ПРОТОКОЛ

№ 610 гр. Варна, 04.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20223100900027 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:06 часа се явиха:

Ищецът „БАНКА ДСК“ АД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт М. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът Х. У., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Г. Г., назначен за особен представител и приет от съда от днес.

Вещо лице Б. С. Б., редовно призован, явява се в съдебно заседание, депозирал заключение.

ЮРИСК. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

ЮРИСК. С.: Искам да направя едно пояснение към доклада, което моля да се допълни. Във връзка с претендираната главница в общ размер на 108 297.20 лв., която в исковата молба е пояснена, че се състои от усвоени суми със заплащане на семестриални такси, плюс начислена възнаградителна лихва. Пояснявам, че тази претендирана сума за главница се състои от 78 233.20 лв., усвоени суми за заплащане на семестриални такси по време на обучението, плюс 30 064 лв. договорна лихва, начислена по време на 1 гратисния период от 11.11.2013 г. до 31.08.2020 г. вкл. Лихвата се дължи съгласно условията на договора и се капитализира годишно съгласно т. 10.2. от Общите условия и чл. 10, ал. 2 от типовия договор, който се сключва за кредитиране на студенти и докторанти.

АДВ. Г.: В доклада на съда е записано, че е капитализирана лихвата.

Нямам претенция по уточнението. Запознат съм със становището на Медицинския университет.

ЮРИСК. С.: По отношение на наведените в отговора твърдения за неравноправност, считам, че липсват такива договорни клаузи, които да са неравноправни. Всички условия по договора отговарят на законовите разпоредби, включително на Закона за защита на потребителите.

При наличие на Общи условия към договора не твърдим, че са индивидуално уговорени тези клаузи. Индивидуално договорени в случая нямаме, изцяло всички клаузи съответстват на законовите разпоредби, включително и типовия договор, приет към този закон. Той е общовалиден за всички банки, които предоставят този тип кредити, гарантирани с държавната гаранция.

АДВ. Г.: Поддържам отговора към исковата молба. Там съм изложил изцяло твърденията си.

Въз основа на изложеното в исковата молба, отговора и направеното уточнение, СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО така, както е докладвано с Определение № 1097 от 02.08.2023 г.

В исковата молба „БАНКА ДСК“ АД твърди, че по силата на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен на 08.11.2013 г., е постигнато съгласие с кредитополучателя Х. У. да му бъде предоставена сума в размер на 78 233.20 лева, съответна на сбора от десет семестриални такси в размер на 7823.32 лева всяка, за периода 2013 г. до 2018 г., които банката е заплатила по сметка на Медицински университет „Професор д-р Параскев Стоянов“ – Варна.

Ищецът твърди, че единствено първата семестриална такса е заплатена лично от ответника по делото, съгласно уговореното в чл. 4.2 от процесния договор, като след това банката е превела сумата по разплащателната му сметка. Излага, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на гратисния период, който съгласно чл. 3 от Договора обхваща периода от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, като от МУ – Варна е предоставено уверение, че това е дата в м. 09.2019 година. Твърди, че кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, като съгласно чл. 10.2 от ОУ лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира 2 годишно. Ищецът сочи, че е превел на МУ – Варна всички дължими за следването семестриални такси, последната от които на 29.01.2018 г., въз основа на представено от Университета уверение за наличието на непрекъснати студентски права на кредитополучателя. Сочи, че е изпълнил всички задължения по договора, докато ответникът не е погасил нито една от вноските по подписания помежду им погасителен план. Заявява, че доколкото последният държавен изпит е бил насрочен за септември 2019 г., то гратисният период е изтекъл през септември 2020 г., от който момент за кредитополучателя е възникнало задължение да заплаща дължимите главница и лихва по кредита. Твърди, че към датата на исковата молба е налице забава от 468 дни или просрочие на 16 погасителни вноски, поради което и обявява кредита за предсрочно изискуем на осн. чл. 17.2 от ОУ. Излага, че размерът на дължимата главница от общо 108 297.20 лева е формиран от усвоената част от кредита в размер на 78 233.20 лева и капитализирана договорна лихва, начислена през гратисния период в размер на 30 064 лева от 11.11.2013 г. до 31.08.2020 г. вкл. Сочи, че лихвата се дължи съгласно условията на договора и се капитализира годишно съгласно т. 10.2. от Общите условия и чл. 10, ал. 2 от типовия договор, който се сключва за кредитиране на студенти и докторанти. Претендира договорна лихва от 01.09.2020 г., от който момент е начислявана договорна лихва съгласно договора, която не е била капитализирана към главницата до 13.01.2022 г. Наказателната надбавка сочи, че е в размер на 10 % върху дължимата и неплатена просрочена главница за периода от 01.10.2020 г. до 13.01.2022 г. Претендира да се присъдят сумите в заявения размер.

Становището на ответника, изразено чрез особения представител адв.

Г. Г., е за допустимост, но неоснователност на заявените претенции. Твърди, че сключеният между Х. У. и Банка ДСК кредит за финансиране на студенти и докторанти е нищожен, като противоречащ на ЗКСД, ЗКИ, ЗПК, ЗЗП, както и на КМЧП. Сочи, че договорът не съставен в предписаната от закона форма, като е следвало всички документи да бъдат изготвени двуезично, предвид факта, че ответникът е гражданин на Великобритания. Излага, че от представените документи, подписани от ответника, не става ясно дали последният е разбрал съдържанието им. Заявява, че не следва договорът за кредит да се счита за предсрочно изискуем, доколкото клаузата на чл.17.2. от ОУ, уреждаща предсрочна изискуемост на кредита, е нищожна като неравноправна, противоречаща на чл. 143 от ЗЗП и на правото на ЕС. Сочи още, че същата не е индивидуално уговорена. Оспорва претенцията по размер, като твърди, че не става ясно как са изчислени дължимите суми. Оспорва още Х. У. да е подал искане за отпускане на целеви потребителски кредит. Счита исковете за изцяло неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

Правна квалификация на правата: чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Отсъстват безспорни факти по делото.

Съобразно очертаните предметни предели на спора в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е валидно обвързан от договора и ОУ към него, включително и от погасителния план; че е разбрал на достъпен за него език, 3 съдържанието на договора, индивидуално уговорени клаузи досежно лихвените проценти и капитализация; размер на задълженията, претендирани по пера; датата на последния държавен изпит; надлежно обявена предсрочна изискуемост до ответника; основание за превод на сумите към МУ – Варна.

Ответникът съобразно възраженията не следва да доказва, доколкото са въпроси от правно естество.

Указва на страните, че преклузия по ангажиране на доказателства настъпва в днешно заседание.

СЪДЪТ по доказателствата

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за вярност преписи от представените с молбата писмени доказателства, както следва: Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 08.11.2013 г.; Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти; Уверение от Медицински университет Варна, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 099-7773/18.10.2013 г.; Уверение от Медицински университет Варна, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 103-187/19.02.2014 г.; Уверение от Медицински университет Варна, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 103-1726/25.09.2014 г.; Уверение от Медицински университет Варна, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 103-270/16.02.2015 г.; Уверение от Медицински университет Варна, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 103-1931/16.09.2015 г.; Уверение от Медицински университет Варна, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 103-2111/10.09.2016 г.; Уверение от Медицински университет Варна, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 103-173/05.02.2016 г.; Уверение от Медицински университет Варна, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 103-565/23.02.2017 г.; Уверение от Медицински университет Варна, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 103-2776/18.09.2017 г.; Уверение от Медицински университет Варна, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 103-177/26.01.2018 г.; Извлечение за периода от 08.11.2013 г. до 14.01.2022 г.;

Удостоверение за продължително пребиваване с дата на регистрация 31.10.2013 г.; Удостоверение за пребиваване № 800022774;

4

ЮРИСК. С.: Във връзка с указаното ни с доклада да представим приложение такси по кредита, пояснявам, че по този вид кредити не се дължат никакви такси. Това е заложено и в чл. 12 от Договора за кредит и в Закона за кредитиране на студенти и докторанти, поради което не го представям. Моля да приемете, че е техническа грешка посоченото в исковата молба. Не са начислявани никакви такси.

СЪДЪТ докладва писмо вх. № 20128/16.08.2023 г. в копие и идентично писмо с вх. № 20287/18.08.2023 г., ведно с Академична справка от Факултет по медицина към Медицински университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“, за положени държавни изпити от Х. У. и придобита специалност „медицина“ с квалификационна степен „Магистър-лекар“ през 2019 г., както и опис на заплатените учебни такси.

АДВ. Г.: Запознал съм се.

ЮРИСК. С.: Това е писмото, което казва кога е бил последния изпит.

СЪДЪТ, по постъпилите с писмо вх. № 20287/18.08.2023 г., ведно с Академична справка от Факултет по медицина към Медицински университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателства по делото писмо вх. № 20287/18.08.2023 г., ведно с Академична справка от Факултет по медицина към Медицински университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“, ведно с Академична справка от Факултет по медицина към Медицински университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“.

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 22797 от 21.09.2023 г. заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

Процесуалните представители на страните заявиха, че не възразяват по изслушване на заключението.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебно счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане самоличността му:

Б. С. Б. - 54 години, българин, български гражданин, неосъждан, без родство и трудово правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещо лице Б.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

5

Известна ми е наказателната отговорност.