Решение № 949 от 03.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100900550 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл.

694 ТЗ.

Ищецът Национална агенция за приходите твърди, че с решение № 1097/14.09.2023 г. на СГС, ТО, VІ-8 състав, по т. д. № 1386/2023 г., е открито производство по несъстоятелност спрямо ответника „Е.А.Г.“ АД. Твърди, че с молба от 14.12.2023 г. НАП е предявила публични вземания, които са включени в обявения на 11.01.2024 г. в ТРРЮЛНЦ допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите на „Е.А.Г.“ АД, предявени в срока по чл.

688, ал. 1 от ТЗ. В срока по чл. 690 от ТЗ – на 16.01.2024 г., ищецът е подал възражение срещу посочената в този списък поредност на удовлетворяване на публичните вземания в общ размер от 805509.73 лева, от които 665 375.65 главници и 140134.08 лева лихви, като е отправил искане да бъде определена поредност на удовлетворяване на тези вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. С определение № 856 от 01.03.2024 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 06.03.2024 г., Съдът по несъстоятелността оставя така подаденото възражение без уважение, като изготвеният от синдика списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, е одобрен без да се внесат исканите от кредитора изменения в поредността на удовлетворяване на публичните вземания. Поддържа, че процесните публични вземания са от категорията на 1 обезпечените такива по реда на ДОПК и следва да се ползват от предвидената в чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ привилегия на удовлетворяване. За обезпечаването на тези публични вземания са наложени следните обезпечителни мерки: с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С222225-0220090897/13.12.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис „Средни данъкоплатци и осигурители“ е наложен запор върху притежавани от дружеството моторни превозни средства, описани в постановлението, като този запор е вписан в Централен регистър на особените залози под № 2023011701624; с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С222225-022-0015799/14.03.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис „Средни данъкоплатци и осигурители“ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, разкрита в „Райфайзенбанк“ АД, като запорът е вписан в Централен регистър на особените залози под № 2022032102452; с вписани в Централния регистър на особените залози запори върху движими вещи под № 2023033001205, № 2023032701412 и № 2022103101175 въз основа на запорни съобщения изх. № 5920/23.03.2023 г., № 6491/29.03.2023 г . и № 19282/20.10.2022 г., наложен от ЧСИ С.Г., per. № 825 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20228250400925, по което държавата е присъединен взискател, съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК за публичните вземания, посочени в Удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК. Излага доводи, че кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ при разпределението на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. Затова иска от съда да бъде установено поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 805 509.73 лв., от които 665 375.65 лв. главници и 140 134.08 лв. - лихви, начислени до 20.09.2023 г., включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредиторите на „Е.А.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20240111100807, като обезпечени със запори, наложени с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С222225-022-0090897/13.12.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София; постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С222225-022-0015799/14.03.2022 г., издадено от 2 публичен изпълнител при ТД на НАП София и запорни съобщения изх. № 5920/23.03.2023 г., № 6491/29.03.2023 г. и № 19282/20.10.2022 г. на ЧСИ С.Г., per. № 825 на КЧСИ, вписани в Централния регистър на особените залози.

Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Е.А.Г.“ АД не подава отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск и събраните доказателства и в хода на съдебното производство.

Конституираният, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, синдик на „Е.А.Г.“ АД В. В. оспорва предявения иск, като неоснователен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното:

Предявеният иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 вр. ал. 6 от ТЗ e процесуално допустим – ищецът е активно легитимиран да предяви установителната претенция с предмет, че публичните вземания в общ размер на 805 509.73 лв. са обезпечени със запори, наложени с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С222225-022-0090897/13.12.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София; постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С222225-022-0015799/14.03.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София и запорни съобщения изх. № 5920/23.03.2023 г., № 6491/29.03.2023 г . и № 19282/20.10.2022 г. на ЧСИ С.Г., per. № 825 на КЧСИ, вписани в Централния регистър на особените залози, което му дава право на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на вземанията, подаване на възражение по реда на чл. 692 от ТЗ, което е оставено без уважение с определението на Съда по чл. 692 от ТЗ Искът с правно основание чл. 694 от Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване в случая подлежи съществуването на привилегия на процесното вземане, а именно, че същото е обезпечено с посочените от ищеца постановления и запорни съобщения, вписани в Централния регистър на особените залози и като такова подлежи на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ЗОЗ. В случая страните не 3 спорят относно съществуването на процесните публични вземания /вземанията са включени в списъка на приетите вземания, одобрен с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 от ТЗ/. Спорно е дали тези публични вземания подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.

1, т. 1 от ТЗ.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С222225-022-0090897/13.12.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис „Средни данъкоплатци и осигурители“, е наложен запор върху притежавани от ответвото дружество моторни превозни средства, описани в постановлението, като този запор е вписан в Централен регистър на особените залози на 17.01.2023 г. под № 2023011701624.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С222225-022-0015799/14.03.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис „Средни данъкоплатци и осигурители“, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка на ответното дружество, разкрита в „Райфайзенбанк“ АД, като запорът е вписан в Централен регистър на особените залози на 21.03.2022 г. под № 2022032102452.

Със запорни съобщения изх. № 5920/23.03.2023 г., №

6491/29.03.2023 г . и № 19282/20.10.2022 г. на ЧСИ С.Г., per. № 825 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20228250400925, по което държавата е присъединен взискател, съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК за публичните вземания, посочени в Удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК, са наложени обезпечителни запори върху движими вещи на длъжника, вписани в Централния регистър на особените залози, съответно на 30.03.2023 г., 27.03.2023 г. и 31.10.2022 г. под №№ 2023033001205, № 2023032701412 и № 2022103101175.

Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, при извършване на разпределение на осребреното имущество първо се изплащат вземанията, които са обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ - от получената сума при реализация на обезпечението. От събраните доказателства се установи, че преди отриване на производството по несъстоятелност в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ има вписани запори върху движими вещи на длъжника и постъпващи суми по негови банкови сметки, наложени от публичен изпълнител при ТД на НАП и 4 частен съдебен изпълнител с гореописаните постановления и запорни съобщения. Съдът намира, че така вписаните в ЦРОЗ запори имат характер само на обезпечителни запори в рамките на принудителното изпълнение по реда на ДОПК по делото на публичния изпълнител и индивидуалното принудително изпълнение по реда на ГПК, но не и на привилегия, която следва да се съобрази при определяне на реда на удовлетворяване на този кредитор в универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност на длъжника, по следните съображения:

Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗОЗ, на вписване в ЦРОЗ подлежи и запорът върху заложеното имущество по чл. 4 от ЗОЗ, в това число и върху посочените в чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗОЗ вземания. Според специалната разпоредба на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638 от ТЗ, имуществото, върху което преди откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на който срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност. При осребряване на имущество в горепосочената хипотеза, съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото са учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане върху имущество от масата, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител.

Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и с особена привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, дори в случая когато то се удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от откриването му.

Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ. В този смисъл следва да се приеме, че вписаните в първичните регистри на ЗОЗ запори носят характеристиките на 5 обезпечителните запори, налагани като обезпечителни мерки по ГПК и ДОПК. С тях се забранява извършване на разпоредителни действия от страна на длъжника с предмета на обезпечителната мярка, а при нарушаване на тази забрана, действията се считат непротивопоставими /неизвършени по отношение на кредиторите/, но въз основа на запора не възниква право на предпочтително удовлетворение на кредитора при осребряване на това имущество. Допълнителното условие по чл. 722 от ТЗ – за вписване на запора по реда на ЗОЗ не обосновава различен извод, тъй като ЗОЗ не предвижда подобен ефект, който да се свързва с вписване на запора по партидата на залогодателя.

В този смисъл е и даденото разрешение с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 50112/15.03.2024 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д.

1602/2022 г., съгласно което разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора.