Определение № 4634 от 08.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4634 гр. Варна, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502105 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Р. Д., в качеството й на пълномощник на Н. Г. П., против Определение №10682/07.08.2025г. на ВРС по гр.д.№15778/2024г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение №1890/27.05.25г. по гр.д.

№15778/2024г. на ВРС в частта за разноските на осн. чл.248 ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението. Като се позовава на практика на СЕС излага, че ВРС е нарушил изискванията на чл.633 от ГПК и не е приложил решенията на СЕС относно „разумността“ и „пропорционалността“ на разноските за адв.възнаграждение. Счита, че ВРС не се е съобразил и с практиката на ВКС, като не е приложил и критериите за фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената работа. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде присъдено възнаграждение съобразено с минимума по наредбата.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, не е постъпил отговор на частната жалба.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

С влязло в сила решение №1890/27.05.2025г. e прогласена за нищожна клаузата на договор за кредит от 12.04.24г., предвиждаща дължимост на еднократна такса за разглеждане поради противоречие със закона. Със същото решение в полза на адв.Д. е присъдено адв.възнаграждение в размер на 100лв. за оказана безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

1

В срока по чл.248 ГПК от адв.Р. Д. е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното определение ВРС е приел, че не са налице основания за изменение на решението и е оставил молбата без уважение.

Видно от материалите по гр.д.№15778/24г. на ВРС налице е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.Р.Д., в който е уговорено осъществяването на безплатно процес.представителство на основание чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА.

На първо място съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в понисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

Същевременно съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба, ангажиране на доказателства и осъществяване на процес.представителство в проведено едно открито съдебно заседание без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива. Действително касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. Така отчитайки правната и фактическа сложност на спора, материалния интерес на делото, обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие, съдът намира за справедливо и обосновано възнаграждение на проц.представител в размер на сумата от 300лв.

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че присъденият от ВРС размер на адв.възнаграждение от 100лв се явява занижен, 2 като в полза на проц.представител бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на още 200лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №10682/07.08.2025г., постановено по гр.д.

№15778/2024г. на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата н а адв.Р. Д., в качеството й на пълномощник на Н. Г. П., за изменение на решение №1890/27.05.25г. по гр.д.№15778/24г. на ВРС в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №1890/27.05.25г. по гр.д.№15778/24г. на ВРС в частта за разноските както следва:

ОСЪЖДА ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Черковна №38, оф.4, да заплати на адв.Р. Д., с адрес гр.Варна, ул.Ст.Стамболов №8, ет.2, оф.4, допълнително сумата от

200лв, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3