Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.08.2022, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
98/2022
Подписан
04.08.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.159 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.147 · Закон за устройство на територията
  • чл.147 ал.1 т.7 · Закон за устройство на територията
  • чл.149 · Закон за устройство на територията
  • чл.149 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.149 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.149 ал.2 т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.213 · Закон за устройство на територията
  • чл.48 ал.3 и ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.48 ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.48, ал.3, 4 и 5 · Закон за устройство на територията
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№601 гр.Хасково, 04.08.2022г.

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА като разгледа докладваното адм. дело №98 по описа за 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213 от Закон за устройство на територията ЗУТ), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Д.И.Г. и Д.Х.Г. ***, подадена чрез пълномощник, против Разрешение за строеж №125/01.12.2021г., издадено от Главен архитект на Община С., с което на основание чл.48 ал.4 от ЗУТ, чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ, архитектурен проект и конструктивно становище, се разрешава строеж: „Плътна ограда с височина 2,20 към съседните имоти, разположена изцяло в имота на възложителя“, с местонахождение: УПИ XII-293 в кв. 223 по

ПРЗ на гр. С. ПИ с идентификатор *** по КК на гр. С., с възложители Г.М.Г. и М.Г. ***; С.Г.Т. ***; Г.А.Г. ***2; В.А.Г. ***.

Оспорващите твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 283 кв.м., находящ се в гр. С., ***, ведно с построените в него жилищна сграда-еднофамилна и сграда – селскостопанска, който имот бил в съседство с поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. С., ***, собственост на Г.М.Г..*** издала обжалваното разрешение за строеж на Г.М., но не уведомила за издаването на същото заинтересованите лица, в случая оспорващите. Навеждат се доводи, че при издаване на оспореното разрешение за строеж били допуснати нарушения на нормативно регламентираните процесуални изисквания по чл.26, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК – в качеството им на заинтересовани лица по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ, във връзка с чл.48 ал.3 и ал.4 от ЗУТ, жалбоподателите не били уведомени за образуваното административно производство, като по този начин били лишени от законово гарантираната им възможност да участват в това производство и да упражнят съответните процесуални права. Издаденото разрешение за строеж не им било съобщено при условията и по реда на АПК, съгласно изискването на чл.149 ал.1 от ЗУТ. Сочи се, че оплакванията им за несъответствие с изискванията по чл.48 ал.3 и ал.4 от ЗУТ се основавали на неспазени отстояния от оградата до притежаваната от тях жилищна сграда, както и че не били уведомени по надлежен ред за издаването на това разрешение за строеж. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на издаденото разрешение за строеж, като незаконосъобразно.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата, както и на деловодните разноски, направени от оспорващите.

В съдебно заседание пълномощникът на Д.И.Г. моли да бъде взето предвид всичко изложено в жалбата.

От събраните по делото доказателства, нотариални актове, заключение на вещо лице, се установило по един безспорен и категоричен начин, че процесното разрешение за строеж е незаконосъобразно. Моли се за отмяна на същото и присъждане на разноски.

Ответникът – Главен архитект на Община С., в представено по делото писмено становище моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, като навежда доводи, че същата била недопустима, поради факта, че била подадена от лица без правен интерес.

Евентуално, в случай, че се приеме жалбата за допустима, се моли да се постанови решение, с което същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на всички разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако надвишава минималния размер, определен в Наредбата за адвокатските възнаграждения и се моли същият да бъде намален до минималния, съгласно същата наредба. В представени чрез процесуален представител писмени молби се моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че жалбоподателите са ангажирали процесуален представител и претендираното възнаграждение е над минималния размер, определен съгласно наредбата за адвокатските възнаграждения.

Заинтересованата страна Г.М.Г., чрез пълномощник моли да бъде отхвърлена подадената жалба.

Претендира присъждане на направените разноски, съгласно представен списък. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В представени писмени бележки навежда подробни съображения за недопустимост на жалбата, алтернативно моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованите страни М.Г.А., С.Г.Т. и В.А.Г., чрез пълномощника си адв. К., в представени писмен отговор на жалба и в писмена молба излагат подробни съображения, въз основа на които твърдят, че Д.И.Г. и Д.Х.Г. не са активно легитимирани да оспорят процесното разрешение за строеж, поради което жалбата е недопустима и са налице основания за прекратяване на производството. Алтернативно се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Молят за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и приложените писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №1, том I, рег. №6, дело №1 от 2001г., М. Д. Т. и И. К. Т. продават на Д.И.Г. и Д.Х.Г. следния недвижим имот: незастроен парцел XI, находящ се в гр. С., обл.

Хасковска, образуван за имот планоснимачен номер №272 в квартал 223 по регулационния план на града, утвърден със Заповед №602/22.11.1993г., целият от 275 квадратни метра, при посочени съседи на парцела.

Съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот, по реда на Закона за общинската собственост, сключен на 07.08.2006г. между Община С., наричана за краткост „продавач“ и от друга страна Д.И.Г. и Д.Х.Г., наричани за краткост „купувачи“, „продавачът“ продава на „купувача“ следния недвижим общински имот, находящ се в гр. С., Хасковска област, а именно: 7/278 идеални части от дворно място, представляващо УПИ XI-272, в кв.223, по действащия план на гр. С., одобрен със Заповед №602/22.11.1993г., представляващи присъединена част към поземлен имот с планоснимачен имот №272 – собственост на купувача с нотариален акт №1/02.01.2001г. за образуването на УПИ XI-272, кв.223 при посочени граници на урегулирания поземлен имот.

Представена е

Комбинирана скица за проектиране №816/23.11.2021г. на урегулиран поземлен имот XI, кв.223 по ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор №*** по КК на гр. С., находящ се в гр. С., ЕКАТТЕ: 65677, Община С., област Хасково по кадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, гр. С., с адрес: ***, площ по кадастрална карта: 283 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: кв.223 п. XI пл. №3272, с посочени собственици: Д.Х.Г. и Д.И.Г..

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба №86, том II, дело 536/94г., продавачките А.

Г. Г. и З. Г. Я. продават на Г.А. В. и съпругата му И. Д.

В. собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен урегулиран парцел XII, находящ се в град С., образуван за имот планоснимачен номер 263, в квартал 223 по плана на С., утвърден със Заповед №602/22.11.1993г., с площ от 420 квадратни метра, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка, при посочени съседи.

Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №4, том VII, рег. №7239, дело №1171/2007г., Г.А.

В. и И. Д. В. даряват на внука си

Г.М.Г. своите ¾ идеални части, притежавани при режима на семейна имуществена общност, от следния недвижим имот, находящ се в гр. С. на ***, а именно урегулиран поземлен имот XII-263, в квартал 223 по действащия план на гр. С., одобрен със заповед №602/22.11.1993г., целият урегулиран поземлен имот с площ от 446 кв. м., без построените в имота едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка, при посочени граници и съседи на урегулирания поземлен имот.

По делото е представено

Удостоверение за наследници изх. №1176 от 24.11.2021г., в което са посочени наследници по закон на Г.А. В., починал на

07.12.2009г., както и Удостоверение за наследници изх. №1192 от 29.11.2021г., в което са посочени наследници по закон на И.

Д. В., починала на

31.05.2013г.

Приложени са

Удостоверение от 16.11.2015г. по ЧГД №619/2015г. на Районен съд – гр. С. и Удостоверение изх. №4844 от 13.12.2021г. на Районен съд - С. по частно гражданско дело №20215620100918/2021г., с които се удостоверява вписване в особената книга при съда за отричане от наследство отказа на Г.А.Г. от наследството, останало след смъртта на А. Г.А., починал на 20.08.2015г., съответно от наследството, останало след смъртта на Тодорка Николова А., починала на 02.10.2021г.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №6, том V, рег. №7553, дело №628/2021г., М.Г.А., С.Г.Т. и В.А.Г. продават на съсобственика си Г.М.Г. притежаваните от тях по 1/12 идеални части или общо притежаваните от тях ¼ идеални части от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., Община С., Област Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 23.09.2021г., с административен адрес: гр. С., ***, с площ по скица от 438 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план 3263, квартал 223, парцел XII, при посочени граници на поземления имот.

Представена е и

Комбинирана скица за проектиране №803/19.11.2021г. на урегулиран поземлен имот XII, кв. 223 по ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор №*** по КК на гр. С., находящ се в гр. С., ЕКАТТЕ: 65677, Община С., област Хасково по кадастрална карта , одобрена със Заповед №РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, гр. С., с адрес: ***, площ по кадастрална карта: 438 кв. м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: кв.223 п. XII пл. №3263, собственици: 1. Наследници на Г.А. В., 2. Г.М.Г., 3. Наследници на И.

Д. В..

Със Заявление за издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти /чл.147 от ЗУТ/ регистрационен индекс В-7460/29.11.2021г. в Община С., подадено от Г.М.Г., С.Г., М.Г., Г.Г. и В.Г.,***, се моли на основание чл.147 от ЗУТ да бъде издадено разрешение за строеж за строителство на плътна ограда.

От Главен архитект на Община С. е издадено оспореното в настоящото производство Разрешение за строеж №125/01.12.2021г., с което на основание чл.48 ал.4 от ЗУТ, чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ, арх. проект и констр. становище, се разрешава строеж: „Плътна ограда с височина 2,20 към съседните имоти, разположена изцяло в имота на възложителя“, с местонахождение: УПИ XII-293 в кв. 223 по ПРЗ на гр. С. ПИ с идентификатор *** по КК на гр. С., с възложители Г.М.Г. и М.Г. ***; С.Г.Т. ***; Г.А.Г. ***2; В.А.Г. ***.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението, по въпрос 1 вещото лице прави следния извод: на място не установило осъществено строителство на ограда, чието изграждане е разрешено с оспорваното РС №125/01.12.2021г. между УПИ XII-293 в кв. 223 по

ПРЗ на гр. С. с идентификатор *** по КК на гр. С. и УПИ XI-292 в кв. 223 по ПРЗ на гр. С. с идентификатор *** по КК на гр. С.. Съгласно одобрените инвестиционни проекти се предвижда изграждане изцяло в имота на възложителя на монолитна плътна ограда – стоманобетонови носещи елементи (колони, основа и пояси) и тухлена 12 см. зидария, обработена с гладка мазилка. Проектираната височина на плътната част е до 2,2 м. Обектът е проектиран, одобрен и е издадено РС съгласно постановките на чл.48, ал.3, 4 и 5 ЗУТ.

По въпрос 2 вещото лице прави извод, че няма и не е възможно да има разстояние от оградата в УПИ XII-293, чието изграждане е разрешено с оспореното РС № 125/2021г. и жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ***, собственост на жалбоподателите, изградена с РС №41/2007г. По северната фасада на съществуващата жилищна сграда в УПИ XI-292 има изпълнен един прозорец на санитарно помещение, а не на жилищни помещения.