Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 170 от 30.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 474/2026
Вид
Определение № 170
Подписан
30.03.2026
В сила
30.03.2026
Състав
Иваничка Димитрова Славкова, Светла Василева Даскалова, Румяна Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Варна, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600474 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.

Делото е образувано по частна жалба от Р. В. Н. срещу определение рег.

№ 371 от 26.02.2026 г. на ВРС, 44 състав, постановено по ЧНД № 640 по описа на същия съд за 2026 г.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Направено е искане за неговата отмяна.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в частната жалба, както и на материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, като разгледана по същество се явява основателна.

Предмет на въззивното производство е определение рег.№ 371 от 26.02.2026 г. на ВРС, 44 състав, постановено по ЧНД № 640 по описа на същия съд за 2026 г., с което е потвърдено постановление на прокурор при Варненска районна прокуратура от 28.01.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1041/2024 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Варна на основание чл.244, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК.

Прекратеното досъдебно производство е било образувано на 28.08.2024 г. за разследване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на 01.04.2024 г. в гр.Варна по хулигански подбуди била причинена лека телесна повреда на Р. Георгиев Н., изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота.

След проведеното разследване компетентният прокурор е преценил, че в случая не е налице от обективна страна състав на престъпление по чл.131 НК, като е приел, че Н. не е причинил леката телесна повреда по хулигански 1 подбуди и с постановление от 25.07.2025 г. е спрял наказателното производство. Уведомявайки Р. Н. за спирането на наказателното производство, прокурорът му е указал какви са му правата като частен тъжител.

Прокурорът поискал информация от ВРС дали Р. Н. е подал частна тъжба в шест месечния срок и получил отрицателен отговор.

С постановление от 28.01.2025 г. прокурорът възобновил наказателното производство и след това го е прекратил. Като в постановлението изложил съображенията си защо приема, че не е извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, а такова по чл.130, ал.1 от НК, което преследва по частен път.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение съставът на ВРС е приел че няма да „навлиза в конкретика по отношение фактическа обстановка, тъй като в случая това не е необходимо …. че законосъобразно досъдебно производство № 1041 по описа за 2024 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна е било прекратено, на основание чл.24, ал.6 от НПК, поради което и постановлението от 28.01.2026 г. следва да бъде потвърдено“.

Настоящата инстанция счита, че се налага изрично да поясни какъв е обхвата на съдебния контрол върху постановленията на прокурора, с които се прекратява наказателното производство:

В производството по реда на чл.243, ал.5 от НПК съответният първоинстанционен съд е длъжен да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване.

Проверката за обоснованост включва дали в хода на разследването са установени всички релевантни за предмета на делото факти, дали това е станало чрез валидни доказателствени източници и дали фактическите изводи на прокурора са изградени след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Първата инстанция извършва проверка дали фактическите изводи на прокурора, които се основават на събраната доказателствена съвкупност, са съответни и на приложимия закон, така че постановлението за прекратяване на наказателното производство да е законосъобразно.

При осъществяване на съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство съдът не е длъжен сам да подлага на задълбочен анализ доказателствената съвкупност. Това е задължение на наблюдаващия прокурор, а съдът при наличието и на противоречиви доказателствени източници контролира дали прокурорът е извършил подобен анализ, дали подробно и обстойно се е аргументирал защо кредитира определени доказателства и счита други за опровергани и по каква причина, дали фактическите и правни изводи, изложени в постановлението за прекратяване, не противоречат на формалната логика, основават се на събраните доказателства, които са обсъдени поотделно и във взаимовръзката им с останалите, без на някое от тях да е придадено съдържание каквото няма 2 или да е останало изцяло необсъдено.

Варненският районен съд не е сторил нищо от това, а само е констатирал, че в шест месечния срок след спирането на наказателното производство, тъжба не е била подадена и е потвърдил постановлението. Горното представлява нарушаване разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК.

Произнасянето на прокурора и съда в случаи като настоящия, е било предмет на тълкуване от ВКС на РБългария по т.д. № 1/2023 г. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2023 г., постановено по цитираното дело „не са предвидени специални правила, които да въвеждат различен ред и основания за атакуване на постановлението по чл.243, ал.1, пр.2 вр. чл.24, ал.6 вр.ал.5, т.1 от НПК. И в тази хипотеза съдебният контрол по чл.234, ал.5 и 8 от НПК включва обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт по същество, т.е. доколкото съответни на доказателствата и на закона са изводите на държавния обвинител досежно престъпната деятелност.“ Като не е извършил проверка на обосноваността и законосъобразността на атакуваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство, проверяваният съд е допуснал процесуално нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.345, ал.2 от НПК когато въззивният съд отмени определението, решава въпросите по частната жалба и протест. В случая обаче, въззивната инстанция не може да стори това, тъй като районният съд не е изложил дори каква е приетата фактическа. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.345, ал.6 от НПК, въззивният съд намира, че първоинстанционният е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, тъй като липсват мотиви на съда относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Горното препятства възможността въззивната инстанция да провери атакувания съдебен акт, тъй като ако за пръв път приеме фактическа обстановка и изложи съображения относно обосноваността и законосъобразността на постановлението, ще лиши жалбоподателя Н. от възможността за инстанционен контрол в пълен обем.

Предвид изложеното Варненският окръжен съд намира, че следва да отмени атакуваното определение и да върне на ВРС делото за ново произнасяне от друг състав на съда относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1041/2024 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна.

Водим от горното и на основание чл.345, ал.3 вр. чл.335, ал.2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№ 371 от 26.02.2026 г. на ВРС, 44 състав, 3 постановено по ЧНД № 640 по описа на същия съд за 2026 г. и ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на съда относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1041/2024 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4