Решение № 80 от 23.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Русе, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520201631 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ЛАЙТС" ООД, ЕИК 104000194, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ж.к. „Западна промишлена зона“, ул. „Никола Габровски“ № 79, чрез адв. Х. К. К. от АК – София, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 31, против Наказателно постановление № 831903-F821517/13.06.2025 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 200 лв. на основание чл. 185, ал .1 ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с доказателствата, събрани при проверката, и при неправилно прилагане на относимите норми. Съставеният АУАН няма обвързваща доказателствена сила и посоченото в него не се счита за безспорно доказано, в тежест на наказващия орган е да го мотивира и докаже. Не били описани в АУАН и НП ясно и точно основните елементи на извършените нарушения. Само да се твърди, че 1 търговецът не бил издал фискална касова бележка било недостатъчно. Не било посочено кой какво е извършил, кой и в какво качество е приел плащането и какви действия е следвало да извърши, не били описани основните елементи на твърдяната като извършена продажба. Нямало твърдения в АУАН и НП продажбата да е била извършена от представител на дружеството. Не било съобразено, че се касаело за склад на едро, а продажбите на дребно били изключение. Органите по приходите използвали всякакви методи, с които „тествали границите“ на правната подготовка на проверяваните лица. Не били спазени изискванията за доказаност на административното обвинение съгласно чл. 303, ал. 2 НПК, приложими на основание чл. 84 ЗАНН. Налице били предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК, защото деянието било извършено за първи път и обществената опасност била явно незначителна.

Дори и да е бил осъществен съставът на нарушението, наказващият орган следвало да приложи чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, алтернативно за отмяната и налагането на предупреждение, като претендира и разноски по производството.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Х. К. от АК – София, който поддържа жалбата, моли за отмяната на наказателното постановление и за присъждането на разноски в полза на своя доверител.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител юрк. С. С., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 29.10.2025 г. чрез куриер, при положение че наказателното постановление е било връчено лично на упълномощен представител на нарушителя на 17.10.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 831903-F821517/13.06.2025 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издадено за това, че на 01.05.2025 г, в 10,30 ч, при извършена проверка на търговски 2 обект – склад на едро, намиращ се на адрес гр. Русе, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 40, стопанисван от дружеството жалбоподател „ЛАЙТС“ ООД, се установило, че търговецът не издал фискална касова бележка от наличното в обекта работещо фискално устройство модел TREMOL ZM-LL-V2 с ИН на ФУ: ZK036020 и ИН на ФП 50151220. Била извършена контролна покупка на 1 бр. бутилка Бейлис от 1 л от контролните органи по приходите в 10,10 ч, на стойност 35 лв., която била заплатена на място в брой, като не била издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство.

От доказателствата по делото, разпита на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 01.05.2025 г. екип от инспектори на НАП при ТД – Варна, в състава на който били св. М. М. П. и Ж. К. А. – и двете служители на длъжност „инспектор по приходите“ към ТД на НАП – Варна, решили да извършат проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – склад на едро, находящ се на адрес гр. Русе, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 40, стопанисван от дружеството жалбоподател „ЛАЙТС“ ООД. Около 10,10 ч те посетили горепосочения търговски обект и решили да закупят една бутилка ликьор „Бейлис“ от един литър, като се обърнали към служителя на дружеството жалбоподател, който се е намирал в помещението и е разполагал с фискално устройство. Те заплатили в брой цената на стоката, при което служителят им е издал стокова разписка с № 0000886623/01.05.2025 г., в която получател на стоката бил посочен „анонимен клиент“, както и че единичната цена за количество от стоката била 45,49 лв. на литър, а цената с отстъпка била 35 лв. за литър. Служителите на НАП били насочени от лицето, издало стоковата разписка, към подземно помещение, което представлявало склад.

Там друг служител приел стоковата разписка и предоставил на служителите на НАП бутилка „Бейлис“ от 1 л. Впоследствие служителите на НАП се върнали, легитимирали се пред служителите на „ЛАЙТС“ ООД и пристъпили към извършване на проверка. При извършения от служител на дружеството опис на касовата наличност се установило, че общата стойност на всички средства била 38,40 лв., а според извлечената информация от КЛЕН наличната стойност на касата била 3,36 лв., т.е. 35 лв. разлика, като от КЛЕН липсвало запис за издаден фискален бон. При това положение св. П. съставила АУАН № F821517/13.05.2025 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл.

3

25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съдът не споделя доводите, изложени в жалбата, че били налице съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, доколкото в същите не било посочено кой поименно представител на дружеството бил извършил продажбата, както и елементите на договора за продажбата. Същите не е необходимо да бъдат включвани, доколкото както в АУАН, така и в НП, е изрично посочено, че обектът, стопанисван от дружеството жалбоподател, разполага с фискално устройство, заплатена е цената на конкретна стока – посочено е каква стока и на каква стойност.

Видно е, че както при издаването на т.н. „стокова разписка“, така и при получаване на стоката, действия са били извършвани от служители на търговското дружество, като следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 30, ал. 2, изр. 2 ТЗ е налице законова презумпция, че всеки служител на търговеца, който работи в общодостъпно място за търговия, се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там и без да е изрично упълномощен. Видно в настоящия случай в търговския обект е имало фискално устройство, била е издадена стокова разписка и служителите на НАП са получили стоката, която са закупили. При това положение е ясно, че АУАН и НП съдържат всички реквизити и описание на обстоятелствата от значение за извършеното нарушение и наказаното лице е могло да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено.

4

Фактическата обстановка не е спорна между страните. Спорен е само въпросът за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател съобразно установените фактически положения и съответствието на издаденото наказателно постановление с материалния закон.

Нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС въздига в административно нарушение неиздаването на документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като субект на тази административнонаказателна отговорност могат да бъдат физическите лица, които не са търговци, или юридическите лица и едноличните търговци.

Според чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, посочена от актосъставителя и наказващия орган като нарушена разпоредба, гласи, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба или предоставяне на стока или услуга, извършена във или от търговски обект. В настоящия случай се установява от обективна страна, че дружеството жалбоподател „ЛАЙТС“ ООД стопанисва търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – склад на едро, находящ се на адрес гр. Русе, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 40, в който извършва търговска дейност и в който, както според съставения от служителите на НАП протокол за извършена проверка, така и от показанията на св. П., разполага с фискално устройство модел TREMOL ZM-LL-V2 с ИН на ФУ: ZK036020 и ИН на ФП 50151220. Видно от разпечатката от КЛЕН в същата не е записано да е издаван фискален бон за осъществената продажба на 1 л бутилка „Бейлис“, извършена на 01.05.2025 г., за която дата и продажба пък от друга страна има издадена стокова разписка. Видно от извършения опис на касовата наличност е отчетена сума в брой, надвишаваща с 35 лв. тази, която е в паметта на фискалното устройство като налична сума по каса, което е пряк резултат от неиздаване на фискалния бон, чрез която операция е щяло да се въведе и сума в приход от 35 лв. в касовата наличност, поради 5 което съдът намира, че безспорно е установено неиздаването на фискален бон от страна на дружеството жалбоподател. Ирелевантно съгласно твърденията на жалбоподателя е дали се касае за „склад на едро“ или нормален търговски обект, където се предлагат стоки „на дребно“. Дори и да се приеме, че е налице някаква „специфична организация“, то не става ясно как и по какъв начин същата не задължава търговеца да издаде фискален бон при извършена продажба. От доказателствата по делото безспорно се установява, че такава е извършена – налице е платена парична сума, издадена е стокова разписка, проверяващите органи са получили стоката – 1 бр. бутилка „Бейлис“ от 1 л.

Дали търговецът ще предостави впоследствие стоката, а не веднага при плащането, е въпрос на договаряне, защото при всички положения, когато има извършена продажба, каквато в настоящия случай е налице, тя трябва да бъде отразена чрез наличното фискално устройство в обекта, каквото е установено от проверяващите органи, като бъде издаден фискален касов бон. Не се установиха твърденията на жалбоподателя, че продажба не е била осъществена или фискален касов бон е бил издаден впоследствие. Очевидно, докато е траела проверката, такъв фискален бон не е бил издаван, а ако приемем, че е бил издаден след проверката, това не санира вече извършеното нарушение и задължението на търговеца да издаде такъв към момента на продажбата. Дали клиентът има първоначален досег или не със стоката, то при всички положения в конкретния казус става въпрос за продажба на родово определени вещи, като собствеността върху тях се прехвърля в момента на тяхната индивидуализация, който в настоящия случай съвпада с момента на предаване на съответната закупена стока, за което също са налице доказателства, че е настъпило като юридически факт – свидетелските показания на актосъставителя. Дори и да се приеме, че стоката не е била предадена, това не означава, че няма налице сключен договор за продажба и дружеството жалбоподател не е било длъжно да издаде фискален касов бон, доколкото прехвърлянето в собственост на вещта, предмет на продажбата, е само едно от задълженията по договора и в частност задължение на продавача, но липсата на изпълнение на това негово задължение не води автоматически до извода, че няма сключен договор за продажба, защото при продажба на родово определени вещи продавачът дължи престиране на такива в конкретното количество и вид най-малко от средно качество. В настоящия случай инспекторът на ТД на НАП – Варна е заявил на лицето, което е издало 6 стоковата разписка и е следвало да издаде и фискалния бон от намиращото се в обекта фискално устройство, че желае да закупи 1 л бутилка „Бейлис“, за което е заплатило сумата от 35 лв. Това, че не е установен поименно кой е конкретният служител, е принципно ирелевантно за настоящото дело, макар и същият да е бил установим, доколкото за автор на стоковата разписка е посочено лицето М. Н., която е попълнила и декларация, приложена по делото, че заема длъжността при дружеството жалбоподател „ЛАЙТС“ ООД продавач-консултант с място на работа „Русе-склад“. По същия начин лицето, извършило опис на касовата наличност, е посочено като Г. Р. Г. – служител на длъжност продавач-консултант при „ЛАЙТС“ ООД, който също е попълнил декларация за това. Прави впечатление, че от представените от жалбоподателя графици за работа на датата на нарушението на работа са били всички лица, за които има попълнени и приложени по делото декларации, че са служители на дружеството жалбоподател. Установяването или не на това кой от хипотетично тези двама служители или други от установените служители не е издал фискален бон е ирелевантно, доколкото тук е ангажирана отговорността на търговското дружество, а не на физическо лице, което не притежава търговско качество, какъвто субект на нарушението може да бъде съгласно чл.