Решение № 5151 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5151 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330114993 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано по предявен от „Корпорация Металпласт“ АД против „Металпласт-Д.“ ЕООД иск с правно основание чл.64 ЗС, с който се иска от съда да определи на ищеца „Корпорация Металпласт“ АД частите от поземлен имот с идентификатор № *********, в който е построена собствената на ищцовото дружество сграда с идентификатор № *********.1, както следва: ползване на незастроено дворно място от правото на преминаване от 2253 кв.м., обозначено като вариант 11, съгласно скица-приложение № 16 или евентуално ползване на незастроено дворна място за право на преминаване от 1762 кв., обозначено като вариант 9, съгласно скица-приложение № 14 или ползване на незастроено дворна място за право на преминаване от 1809 кв., обозначено като вариант 10, съгласно скица-приложение № 15 на вещото лице Г. /вариантите са посочени след извършено на основание чл. 214 ГПК изменение на исковата претенция в проведено открито съдебно заседание, проведено на 19.09.2023 год./.

В исковата молба се твърди, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ********* г., Н. Д. е придобил, в режим на СИО със ********* си М.И.Т., правото на собственост по отношение на нива с площ от 8000 кв.м., от която впоследствие е отделен ПИ с идентификатор № *********. Бракът между съпрузите е прекратен с решение № 244/ 22.10.2001 г. по гр.д. № 478/ 2001 г. на РС Пловдив, като поземления имот е поставен дял на Н. Д.. След прекратяване на брака, Н. Д. е построил в имота сграда, заснета в КК на ********* като сграда с идентификатор № *********.1, която на основание чл.92 ЗС станала негова еднолична собственост. Сградата била изградена и въведена в експлоатация през 2003 г. и 2005 г. Нивата от 8000 кв.м. била разделена на два имота: ПИ с площ от 3,752 дка, представляваща имот № ********* и ПИ с площ от 4,246 дка, представляващ имот № 1

*********. На 03.08.2006 г. бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ********* г. Н. Д. продал на ответника „МеталпластД.“ ООД – ********* единствено земята, върху която е построена процесната сграда, без самата сграда. По отношение на собствеността върху сградата между страните било водено дело, като с решение № 1257/ 22.10.2018 г. по гр.д. № 629/ 2016 г. на ПОС бил отхвърлен предявения от ответника против ищеца иск за признаване за установено в отношенията между страните, че „Металпласт-Д.“ ООД – ********* е собственик на построените в имота сгради, включително и процесната, по силата на приращението и договор за продажба от 03.08.2006 г. Ищецът твърди, че на 27.06.2012 г. и на 12.11.2012 г. Н. Д. се снабдил с констативни нотариални актове, с който бил признат за собственик на процесната сграда с идентификатор № *********.1. Сочи, че ищцовото дружество е придобило сградата по силата на апорт, извършен от Н. Д., като в устава на дружеството, вписан в АВ на 20.12.2012 г. били посочени всички изискуеми от закона белези за апорта. Поддържа, че теренът под сграда – ПИ с идентификатор № ********* бил собственост на ответника по силата на договор за покупкопродажба от 2006 г. Твърди, че между страните възникнали спорове за наличието и обема на правото на ищеца да ползва земята, върху която е построена сградата според нейното предназначение. Поради изложените твърдения, предявява настоящия иск по реда на чл.64 ЗС, с който претендира да бъде определена по отношение на ответника частта от ПИ с идентификатор № *********, в който е построена сграда с идентификатор № *********.1, която ищецът има правото да ползва за обслужване и достъп до сградата.

Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Намира иска за недопустим, тъй като ищецът не бил собственик на процесната сграда и за него липсвал правен интерес от предявяване на иска.

Твърди, че ответникът бил собственик на сградата, тъй като се владеела само от него, била заведена в инвентарната книга на дружеството от Н. Д..

Оспорват наведеното от ищеца придобивно основание – апорт, както и верността на представените по делото констативни нотариални актове.

Твърди, че апортът няма вещнопрехвърлително действие, тъй като прехвърлителят не бил собственик на имота, защото сградата била придобита от ответника на основание придобивна давност към 03.10.2010 г. Прави възражение за продибивна давност по отношение на сградата, въз основа на упражнявано от праводателя на ищеца СД „Металпласт – Д. и Сие добросъвестно давностно владение, считано от 10.05.2006 г., което е присъединено от ответника, в продължение на 5 години. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събрания в хода на процеса писмен и гласен доказателствен материал, достигна до следните изводи от фактическа страна:

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот с ********* г. , на 30.10.1996 год Н . Д . Д. е придобил правото на собственост по отношение на нива с площ от 8000 кв.м., находяща се в местността ***************.

2

Видно от Решение №244 от 22.10.2001 год. по гр.дело 478/2001 год. имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, като с цитираното Решение, с което се прекратява бракът между Н. Д. и М.Т., поземления имот от 8000 кв.м. е поставен в дял и в изключителна собственост на Н. Д..

Поземленият имот - нива от 8000 кв.м. е разделен на два имота: ПИ с площ от 3,752 дка, представляваща имот № ********* и ПИ с площ от 4,246 дка, представляващ имот № *********, като е променено предназначенията на имотите, видно от Решение на № 4 от 11.02.2002 год., издадено от МЗГ, Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр. Пловдив, Комисия по чл.17, ал.1 , т.1 от ЗОЗЗ и Решение № КЗЗ-1/11.02.1999 год., издадено от МЗГАР, Комисия за земеделките земи.

На 03.08.2006 год. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *************** год. по описа на ********* С.Й. с район на действие РС Пловдив, Н. Д. Д., продава на МЕТАЛПЛАСТ –Д. ООД, с тогавашен управител Н. Д. Д. двата поземлени имота - ПИ с площ от 3,752 дка, представляваща имот № ********* и ПИ с площ от 4,246 дка, представляващ имот № *********. Обстоятелството, че ответното дружество е собственик на поземления имот е отделено от съда за безспорно с Определение от 08.12.2021 год.

Не се спори между страните, а и видно от представените писмени доказателства, включително Скица на поземлен имот № 15-273100-15.03.2022 год. на СГКК – *********, от поземления имот с площ 8000 кв. м., номер по предходен план *********, *********, парцел ********* е образуван ПИ с идентификатор № ********* с площ 7623 кв.м, както, че в периода 2003-2005 год. поетапно в имота е изградена и въведена в експлоатация процесната сграда с идентификатор *********.1, с площ 1701 кв.м.

С Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти /констативен по документи/ *************** год., по описа на ********* К.А. съответно от 27.06.2012 год. и Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти /констативен по документи/ № 92, том ІІ, рег. № 5290, нот.дело № 276 от 2012 год. по описа на ********* К.А., съответно от 09.11.2012 год. Н. Д. Д. е признат за собственик на сграда с идентификатор *********.1.

Видно от приложения по делото Устав на КОРПОРАЦИЯ

МЕТАЛПЛАСТ АД, вписан в Агенция по вписвания на от 20.12.2012 год. правото на собственост на сграда с идентификатор *********.1 е преминало у ищцовата страна по реда на чл..73 от ТЗ като непарична вноска.

С Решение № 1257 от 22.10.2018 год., постановено по гр.дело 629/2016 год. по описа на ОС Пловдив, влязло в сила на 21.02.2020 год., е отхвърлен искът на МЕТАЛПЛАСТ –Д. ЕООД против КОРПОРАЦИЯ МЕТАЛПЛАСТ АД за признаване на установено между страните, че МЕТАЛПЛАСТ –Д.

ЕООД е собственик на сгради с идентификатори *********.2, *********.3, *********. 4 , *********. 5 , включително и процесната с идентификатор *********.1., всички изградени в ПИ с идентификатор *********, по силата на приращение и договор за продажба от 03.08.2006 год ., сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *************** 3 год. по описа на ********* С.Й. с район на действие РС Пловдив.

По делото са изготвени съдебно техническа експертиза и допълнителни експертизи към нея. Заключенията на *********. В. Г. съдът кредитира, като ги намира за обосновани, изготвени от вещо лице в чиято компетентност и незаинтересованост няма основание да се съмнява.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събрания в хода на процеса писмен и гласен доказателствен материал, достигна до следните изводи от правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.64 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на процесната сграда с идентификатор № *********.1, на наведеното придобивно основание - апорт; че ответникът е собственик на ПИ с идентификатор № *********, в който е построена сградата; да докаже каква част от терена е необходима за достъп и обслужване на сградата на суперфициарния собственик, като тази част от терена бъде индивидуализирана с площ и местонахождение.

По направеното възражение за придобивна давност, ответникът следва да докаже, че е упражнявал фактическа власт по отношение на имота спокойно, явно и несмущавано повече от 5 години, с намерението да го свои.

С Определение № 10571 от 08.12.2021 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик на ПИ с идентификатор № *********, в който е построена процесната сграда. Това обстоятелство се доказва и от приобщения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *************** год. по описа на ********* С.Й. с район на действие РС Пловдив.

Спорно по делото е правото на собственост по отношение на сграда с идентификатор № *********.1, находяща се в поземления имот.

Съдът намира, че носител на правото на собственост е ищцовото дружество, като не споделя оспорванията на ответника че ищецът не е собственик, поради липса на вещнопрехвърлително действие на непаричната вноска направена от Н. Д. в капитала на ищцовото дружество, тъй като Н. Д. не е собственик, както и не намира за основателно направеното възражение за придобИ.е правото на собственост от ответното дружество въз основа на добросъвестно владение.

Съдът намира, че към момента на прехвърляне правото на собственост върху процесната сграда с идентификатор № *********.1 като непарична вноска в капитала на ищцово дружество с вписване на Устава на дружеството на 20.12.2012 год. прехвърлителят - Н. Д., е бил собственик на сградата.

Не се спори между страните, а и от представените строителни книжа се установява, че процесната сграда е изградена в поземления имот и въведена в експлоатация поетапно през 2003 и 2005 год., като именно дата 03.10.2005 год. – датата на въвеждане в експлоатация на третия етап от строителството на процесната сграда е посочена като ответника като начална дата на осъществяваното от него добросъвестно давностно владение. Тоест, сградата е изградена в поземления имот след като последният е поставен в изключителен дял на Н. Д. с Решение №244. по гр.дело 478/2001 год., влязло в сила на 22.10.2001 год., с което бракът между него и ********* му М.Т. е прекратен и преди прехвърляне правото на собственост върху поземления 4 имот от Н. Д. на ответното дружество на 03.08.2006 год. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *************** год. по описа на ********* С.Й. с район на действие РС Пловдив. С оглед гореизложеното, по силата на приращението като собственик на земята към момента на изграждане на процесната сграда, Н. Д. е придобил и правото на собственост върху построената върху нея сграда. Относно прехвърлянето на собствеността на поземления имот на 03.08.2006 год. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *************** год. по описа на ********* С.Й. с район на действие РС Пловдив, макар и то да е извършено след 2005 год., когато е въведена в експлоатация процесната сграда, то изрично с Решение № 1257 от 22.10.2018 год., постановено по гр.дело 629/2016 год. по описа на ОС Пловдив, влязло в сила на 21.02.2020 год., съдът е постановил, че ответното дружество МЕТАЛПЛАСТ –Д. ЕООД не е собственик на сгради с идентификатори *********. 2 , *********.3, *********. 4 , *********. 5 , включително и процесната с идентификатор *********. 1 , както по силата на цитирания договор за продажба от 03.08.2006 год., така и по приращение.