Решение № 1426 от 12.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20241100513836 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Компани франсез д‘асюранс пур льо комерс екстериор СА- клон България“ КЧТ, чрез адв. Д.П., срещу действия на ЧСИ С.П., рег.

№ 921 по изп. дело № 20239210401276, като предмет на обжалване са:

- Действията, с които е образувано изпълнителното дело, като са наведени доводи за липса на надлежно учредена представителна власт от взискателя на адв.Манчев за образуване на изпълнителното дело;

- Действия по налагане на запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки, като са наведени доводи за несъразмерност между задълженията на длъжника и наложените обезпечителни мерки;

- Действия, с които са признати разноски на взискателя по изпълнението в размер на 15184.16 лева, като са наведени доводи, че за приетото адвокатско възнаграждение не са представени доказателства за заплащането му, евентуално, че същото е прекомерно и следва да бъде намалено на 200.00 лева.

Взискателят „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД е подал отговор, с който оспорва жалбата като недопустима, евентуално - неоснователна.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след преглед на материалите по делото и съобразяване на изложените доводи, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 23.06.2023г. на взискателя „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД срещу длъжника „Компани франсез д‘асюранс пур льо комерс екстериор СА- клон България“ КЧТ за събиране на вземане 1 по изпълнителен лист от 22.06.2023г. по т.д.№ 930/2022г. на САС.

С постановление от 23.06.2023г., съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство, разпоредил е изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника, уведомяване на НАП на осн. чл. 458 ГПК и извършване на справки в БНБ, постановил е налагането на запор върху банкови сметки на длъжника и е приел за събиране в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 15184.16 лева.

Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника „Компани франсез д‘асюранс пур льо комерс екстериор СА- клон България“ КЧТ на 26.06.2023г.

На 03.07.2023 г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ жалбата, по която е образувано настоящото дело.

С жалбата са изложени възражения срещу действията, с които е образувано изпълнителното дело, наложени са запори върху банковите сметки на длъжника и за присъединени разходи на взискателя за адвокатско възнаграждение.

По възражението за неправилно образуване на изпълнителното дело и незаконосъобразност на запора:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. В настоящия случай не е налице акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на обжалване съобразно уредбата по чл.435, ал.2 ГПК, т.е. не е налице постановен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Едва след постановяване на такъв, длъжникът може да подаде жалба срещу него, въз основа на която да бъдат разгледани неговите възражения срещу него и наличието на предпоставки за отмяната му. При липса на надлежен акт на съдебния изпълнител, жалбата следва да се остави без разглеждане, поради липса на предмет.

По направеното искане за отмяна на акта на съдебния изпълнител за приемане на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, евентуално за намаляване на присъединеното за събиране адвокатско възнаграждение:

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл, произнасянето на съдебния изпълнител за дължимите разноските е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски. По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно прекомерността на претендираното като разход от взискателя заплатено за изпълнителното производство възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на основание чл.78, ал.5 ГПК. Нормата на чл.

435, ал. 2 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им. В настоящия случай, приемането на разноските на взискателя в изпълнителното производство за адвокатски хонорар е направено с постановлението за образуване на изпълнителното дело и обективирано в поканата за доброволно изпълнение от 23.06.2023г., връчена на адресата на 26.06.2023г. В практиката трайно се приема, че няма значение в какъв акт на съдебния 2 изпълнител е обективирано приемането на разноските в изпълнението, поради което в тази част частната жалба се явява допустима.

Възраженията на жалбоподателя са, че това възнаграждение не е било реално заплатено, евентуално, че е прекомерно и следва да се намали.

Видно от приложено по изпълнителното дело и към отговора на взискателя платежно нареждане, сумата от 15184.16 лева е била заплатена на 23.06.2023г., като в нареждането е посочено, че плащането е осъществено от „Юробанк България“ АД, но в полза на взискателя по изпълнението. В този смисъл, съдът намира за установено, че търсеното като разход в изпълнението адвокатско възнаграждение е било реално заплатено и възражението в тази насока е неоснователно.

Видно от материалите по изпълнителното дело, единственото действие, осъществено от пълномощника на взискателя е подаването на молбата за образуване, в която е обективирал искане за налагане на запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки и същевременно е оправомощил съдебния изпълнител с правата по чл.18 ЗЧСИ и сам да предприема необходимите действия за събиране на вземането.

Други действия на този етап не са предприемани, което оправдава възражението на жалбоподателя за прекомерност на приетите разноски за адвокатски хонорар. Това възражение не е необходимо първо да се заяви пред съдебния изпълнител и едва неговото произнасяне да се атакува с жалба по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, а може да се направи и пред съда - така Определение № 3090/10.10.2018г. по гр.д.№ 4623/2018г. на САС. На този етап от производството разноски за адвокатска защита са дължими до размера от 200 лева – чл.10, т.1 от Наредба №/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случай на осъществени действия по реално събиране на дълга от пълномощника по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, няма пречка искане за присъждане на разноски в по-висок размер да се заяви на по-късен етап от производството.

По искането за спиране на изпълнението на основание чл.438 ГПК:

Установява се по делото, че с постановление от 04.07.2023г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство на основание чл.432, ал.1 т.4 ГПК вр.чл.282, ал.2 ГПК и Определение от 03.07.2023г. на ВКС по ч.т.д.№ 1072/2023г. В този смисъл, за жалбоподателя не е налице правен интерес от спирането.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Компани франсез д‘асюранс пур льо комерс екстериор СА- клон България“ КЧТ, ЕИК 200325896, срещу действия на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, по изп. дело № 20239210401276, изразяващи се в неправилно образуване на изпълнителното дело и незаконосъобразно наложен запор на вземанията на жалбоподателя по банковите му сметки.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Компани франсез д‘асюранс пур льо комерс екстериор СА- клон България“ КЧТ, ЕИК 200325896, за спиране на изп. дело № 20239210401276 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, поради липса направен интерес за това.

РЕШЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

3

ОТМЕНЯ по жалба на „Компани франсез д‘асюранс пур льо комерс екстериор СА- клон България“ КЧТ, ЕИК 200325896, постановление за разноски от 23.06.2023г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с което е присъединено вземане на взискателя за адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20239210401276, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите за събиране разноски на взискателя по изпълнението за адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20239210401276 на 200.00 лева.

РЕШЕНИЕТО в тази част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4