Решение № 2088 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2088 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110107196 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 500, ал.1, т.3,КЗ , вр. с чл. 45,ЗЗД за сумата от 872,60лева , изплатено от ищеца ************АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП от 08.06.2020г. в град София , при което са причинени щети на автомобил „Киа Сиид“ с рег.

№*********, заедно със законна лихва от датата на исковата молба.

Ищецът **********АД поддържа в исковата молба, че на 08.06.20г. в района на гр. ************ е реализирано ПТП с участието на МПС „БМВ 530Д“ с рег. № ********* , управлявано от И. П. и МПС“Киа Сиид“ с рег.

№*********, управлявано от П. П. И.. Според протокола за ПТП, съставен от органите на КАТ , причините за произшествието се дължали на вината и противоправното поведение на ответника И. М. П. , който управлявайки МПС „БМВ 530 Д“ с рег. № ******** , и при движение по бул. „Сливница“ с посока изход на кръстовището с ул. „Кукуш“, при навлизане в лента за насрещно движение , реализирал ПТП в спрелите насрещно автомобили , един от които МПС „Киа Сиид“ с рег. № ********** , след което водачът на БМВ 530 Д – ответникът И. М. П. напуснал мястото на ПТП.

Твърди се, че МПС „Киа Сиид“ с рег. № ********** бил застрахован по застраховка „Каско“ в ********* със застрахователна полица №************, като била заведена щета под № ************, по която ********* след оценка и опис на щетите заплатил сума в размер на 822,60лева за стойността на щетите. Доколкото МПС „БМВ 530 Д“ с рег. № ********** било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото 1 застрахователно дружество, , която била валидна към момента на събитието ищецът заплатил по предявената към него претенция от ********* по щета № ************, която при ищеца била заведена под № ************ сумата в размер на 847,60лева , включваща и ликвидационни разноски от 25 лева.

Ищецът поддържа, че ответникът И. М. П. е напуснал мястото на ПТП след произшествието , което се установявало от протокола за ПТП, поради което на осн. чл. 500,КЗ счита, че има право да получи от него заплатеното застрахователно обезщетение. Поради отказ на ответника да заплати, ищецът обосновава правния си интерес да предяви по съдебен ред претенцията си срещу него.

Претендира и разноски за производството.

Ответникът И. М. П., чрез адв. М. от САК в срока за отговор на исковата молба оспорва изцяло предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Оспорва изцяло констатациите в Протокол за ПТП №1762237/28.06.20г., като твърди, че никога не е напускал мястото на произшествието, а е бил в състояние , което не му е позволявало да разбира случващото се и да ръководи постъпките си. Ответникът бил диагностициран с инсулинозависим захарен диабет от 5 год. възраст ,като в момента бил с 50% трайно намалена работоспособност съгласно телково решение. В деня на нарушението и причиняване на ПТП бил изпаднал в хипогликемичен шок- нивото на кръвната му захар паднало до степен на замъгляване на съзнанието. Към момента на извършване на нарушението не могъл да ръководиш постъпките си и да разбира свойството и значението на деянието, тъй като ниските нива на кръвната захар му причинили замайване и замъгляване на съзнанието .

Към момеинта на извършване на нарушението същият не могъл да ръководи постъпките си , както и не съзнавал, че е допуснал ПТП, и не е можел да спре след ПТП.При преглед от екип на Спешна помощ след събитието се установило ,че нивото на кръвната му захар е 2,6 mg/mol, което доказвало описаното състояние. Счита , че състоянието на хипогликемия, в което бил изпаднал по време на процесното събитие, изключва наличието на вина у дееца , като липсата на вината като елемент от фактическия състав, при който възниква регресното вземане на застрахователя, води до неоснователност на исковата претенция. Оспорва механизма на ПТП, релевира възражение за давност, като оспорва и размера на исковата претенция. Поддържа още, че за процесния случай е издадено НП №20-4332-010357 от 22.06.20г. на СДВР, отдел ПП, което било отменено с Решение №20140438 от 31.05.21г. по НАХД №10593/20г. на СРС, НО , 105-ти състав като незаконосъобразно. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Видно от протокол за ПТП № 1762237, съставен от служител на СДВРСофия , на 08.06.2020г. в 18.30ч. ответникът при управление на автомобила си БМВ 530 с рег. № ********** навлязъл в насрещното движение и реализирал ПТП с МПС1, МПС2 и МПС3, след което напуснал.

Производството по делото е образувано по повод щетите по един от автомобилите- „Киа Сиид“ с рег. № ********** .

На ответника бил съставен АУАН и издадено Наказателно постановление № 20-4332-010357 на Н-к СДВР, отдел „ПП“ за това , че на 08.06.2020г. около 13.30ч. в град София , по бул. „Сливница“ като водач на автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ********* на около 50м. преди ул.

„Кукуш“ при наличие на маркировка М-2 навлиза и се движи неправилно в насрещна лента за движение и на самото кръстовище поради скорост, несъобразена с интензивността на движението, реализира ПТП в спрелите на червен светофар л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ********* и автомобил „Киа Сиид“ с рег. №*********, като след ПТП виновният водач не спира да установи последиците и напуска- нарушение на чл. 6, т.1,ЗДвП, чл. 16, ал.1, т.3ЗДвП, , чл. 20, ал.2,ЗДвП, и чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП.

Посоченото наказателно постановление е обжалвано от ответника , като с Решение № 20140438/31.05.2021г. на СРС , НО,105-ти състав, влязло в сила на 16.07.21г., постановено по НАХД 10593/2020г. , Наказателното постановление е изцяло отменено, като незаконосъобразно и неправилно, като решението е влязло в силя. По отношение на нарушението по чл. 123 ал.1, т.1,ЗДвП , даващо право на регресен иск на застрахователя срещу застрахованото лице, в мотивите на цитираното по-горе съдебно решение е прието, че жалбоподателят – ответникът в настоящото производство , е „ бил в неадекватно състояние след настъпилите пътнотранспортни произшествия , които всъщност са станали на две места по бул. Сливница и при пристигането на органите на КАТ същият е бил транспортиран до УМБАЛСМ Пирогов, където му била оказана спешна медицинска помощ с оглед констатираното му заболяване- диабет и изпадане в хипогликемичен шок, като след като е бил стабилизиран, същият е върнат на местопроизшествието, като на място са му били съставени два АУАН“. В мотивите на посоченото съдебно решение по НАХД 10593/20г. на СРС, НО,105-ти състав, е прието още, че посоченото нарушение е „ несъставомерно от обективна страна , доколкото не се установява жалбоподателят съзнателно и самоволно да е напуснал мястото на произшествието“.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение 3 заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

В тежест на ищеца бе да установи, че на сочената в ИМ дата е настъпило пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин, време и място, с участието на посочените лица, че в резултат на същото са причинени описаните щети, че е заплатена стойността на имуществените вреди от ищеца на увредения, както и техния размер, както и че виновният водач е напуснал ПТП.

От обсъдените и приетите по делото доказателства не се установява наличието на всички предпоставки за основателността на претенцията.

Произшествието действително е причинено при управление на автомобил в срока на валидност на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата (извършено от ответника) са настъпили имуществени вреди върху автомобил, собственост на трето лице и са изплатени изцяло, съгласно приложената опис претенция по щета. След настъпване на ПТП – то ответника– участник в него е напуснал същото , но по независещи от него , медицински причини – откаран за преглед, след което върнат на местопроизшествието. В тази връзка съдът възприема изцяло възражението на ответника за липса на виновно поведение – както предвид влязлото в сила решение на наказателния съд, с което е отменено Наказателното постановление по отношение на това нарушение, така и с оглед ангажираните писмени доказателства от ответника – за извършен преглед в УМБАЛСМ“Пирогов“ веднага след произшествието, където е констатирано състоянието на хипогликемия, както и от останалите ангажирани писмени доказателства във връзка с това състояние.

Гражданският съд е обвързан от установеното в административния процес, че деянието не е извършено или не е виновно. Тъй като Наказателното постановление е отменено поради липса на вина , застрахователят не може да реализира успешно регресния иск, тъй като липсва виновно поведение. В случая наказателното постановление е отменено освен поради липса на вина, и поради незаконосъобразност и установяване, че водачът не е напуснал местопроизшествието, поради което застрахователят не може да реализира успешно регресния си иск, тъй като липсва виновно поведение. В конкретната хипотеза съдът не може да пререшава факти, установени с влязло в сила наказателно/административно решение, което освобождава лицето от отговорност за напускане на местопроизшествието.

Предвид изложеното, исковата претенция на ищеца , като недоказана , 4 следва да бъде отхвърлена, предвид изложените по-горе съображения.

С оглед на горното- при липса на елемент от фактическия състав за уважаване на исковата претенция с правно основание чл. 500, ал.1,т.3,КЗ , съдът не намира за нужно да обсъжда останалите възражения , както и другите събрани по делото доказателства.

При този изход на делото право на разноски има ответникът - в размер на 204,52евро за адвокатско възнаграждение адвоката, съобразно представен договор за защита и списък на разноски по чл. 80,ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от **********АД с ЕИК ********* СРЕЩУ И.

М. П. с ЕГН ********** иск по чл. 500, ал.1, т.3,КЗ , вр. с чл. 45,ЗЗД за сумата от 466,15 евро - главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС „БМВ 530 Д „ с рег. № ********** , за виновно причинени имуществени вреди на МПС „Киа Сиид“ с рег.№ ********** , при ПТП на 08.06.2020г. в гр. София, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на исковата молба- 06.02.2025г. до нейното окончателно изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА **********АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат А. Г. М. от САК с адрес на кантора гр. *************** , на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 204,52 евро за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд двуседмичен срок от връчването му на страните. в

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5