Решение № 15066 от 04.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15066 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110148675 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

04.08.2025 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Петя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №48675 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, пар.4 от Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и по чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.3 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. К. Г., чрез адв.П. С. от АК- гр...., срещу К. Г. Г., за осъждане на ответника да заплати сума от 5 948,18 щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени пътни разходи за участие в дела пo гр.д. №4657/2019г. на СГС, Г.О., V брачен състав и гр.д. №5240/2019г. на САС, 4 състав, по Хагската конвенция и разходи за връщане на деца в държавата по обичайното им местопребиваване- САЩ, които вреди са причинени в резултат на незаконното поведение на другия им родител- отв. К. Г., изразяващо се в незаконното задържане на децата. Претендира се и сумата от 5 000 лв., частично от общо 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги и отчаяние от невъзможността на ищцата да събере своите две деца в семейния им дом в САЩ в продължение на 9 мес. и породени от злоупотреба с проц. права, за периода: 31.12.2019г.28.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите.

Ищцата твърди, че с ответника са родители на родените по време на брака Г. К. Г., роден на .....г. в гр......... и К. К. Г.., роден на ......г. в гр........... През 2018г. ищцата е инициирала производство по развод в САЩ, като в хода на производството съдът е иззел паспортите на децата, за да обезпечи производството за развод и родителските права. След искане на ответника американският съд е издал разрешение да пътува с децата си до България, като същите следвало да бъдат върнати в САЩ за продължаване на учебната година от 08.01.2019г. Твърди, че ответникът не е върнал обратно децата в САЩ, като ги е задържал неправомерно на територията на Р. България. Ищцата е подала молба за връщане на двете деца в страната по обичайното им местопребиваване – САЩ по реда на Хагската конвенция от 1980г., във връзка с която е било поставено в нейна полза решение по гр.д.

№4657/2019г. по описа на СГС, 5 брачен състав, потвърдено с решение по гр.д. №5240/2019г. по описа на САС. Ответникът отказал да изпълни доброволно решението на СГС, поради което било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ И. Б.. За да отложи изпълнението на решението ответникът подал молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303 ГПК, както и молба за спиране на изпълнението по влязлото в сила решение.

Молбата по чл.303 от ГПК била отхвърлена от ВКС като явно неоснователна и квалифицирана като злоупотреба с право. Впоследствие ответникът е подал повторно молба с правно основание по чл.303 от ГПК с искане да бъде спряно изпълнението на решението на СГС по гр.д. №4657/2020г., като повторно ВКС постановява, че действията на ответника представляват злоупотреба с процесуални права. Твърди, че във връзка незаконосъобразното поведение на ответника ищцата е претърпяла имуществени вреди за разходи за транспорт, които са били необходими за участието й по делото пред СГС и САС, както и за връщане на двете деца обратно в САЩ. Поддържа, че има право на обезщетение за всички сторени необходими разноски, вкл. за пътните разходи. Твърди, че в рамките на производството по Хагската конвенция пред СГС и САС се присъждат единствено разноските за процесуално представителство, поради което претендира разходите за транспорт в настоящото производство. Отделно от тези разходи ищцата твърди да е закупила двупосочен самолетен билет на стойност от 794 щатски долара за пътуване до САЩ на 23.08.2019г. за личното й изслушване по делото и връщане в България на 28.08.2019 г. Във връзка с молбите на ответника по чл.303 ГПК ищцата твърди да е претърпяла неимуществени вреди, доколкото със същите е било забавено изпълнението на влязлото в сила решение на СГС. Поддържа, че детето Г. Г. се е отчуждил от ищцата, като е отказал да се види със същата. Ищцата е изпитала стрес, изпаднала е в състояние на тревога и отчаяние и е имала проблеми със съня.

Изживяла е емоционален и психически тормоз и отчуждение на сина й от нея. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С молба с вх. №8298/10.01.2025г. ищецът посочва, че по гр.д. №48328/2020г. по описа 2 на СРС, 82 състав, е постановено влязло в сила решение, потвърдено от въззивната инстанция по образуваното пред нея гр.д. №9206/2022г., с което е уважена искова претенция в размер на 2 000 лв., предявена частично от общо 20 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение от това, че едно от децата не е при ищцата, емоционално разстройство, че няма връзка със сина си, изживяване на емоционален и психически тормоз и отчуждение на сина й от нея. Моли настоящият иск за неимуществени вреди да бъде уважен като последващ частичен иск, доколкото първоначалният такъв е бил уважен с влязло в сила решение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.С. М. от САК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описаните в исковата молба разходи за самолетни билети да съставляват имуществени вреди, които да са в причинноследствена връзка с поведението на ответника. Твърди, че в проведените производства за развод и тези по Хагската конвенция присъствието на ищцата не е било необходимо условие за разглеждане на делата. Счита за недоказана исковата претенция за имуществени вреди, доколкото липсват приложени доказателства за направени разходи от ищцата за закупуване на двупосочни самолетни билети на нейно име и на общите за страните деца. Посочва ,че е налице осъдително решение пред ЕСПЧ срещу Р. България, постановено по жалба на ищцата от 09.05.2023г., с което Р. България е била осъдена да заплати сумата от общо 22 500 евро, вкл. и сумата от 4 500 евро за пътни разноски, направени от ищцата. Сочи, че ако бъде уважена исковата претенция за имуществени вреди, ищцата ще се обогати неоснователно.

По отношение на иска за неимуществени вреди поддържа, че исковата молба в тази си част е нередовна и оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в периода на двете съдебни производства детето К. е живял с майка си в гр.Бургас. Впоследствие ищцата е заминала в САЩ с детето К., като е оставила детето Г. на грижите на баща му, като в този период е комуникирала с последния по телефона и по Вайбър. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за наличие на злоупотреба с проц. права. Сочи, че по жалбата на ищцата от 09.05.2023г. има окончателно решение пред ЕСПЧ за осъждане на бълг. държава да заплати 15 000 евро „на ищците за морални щети“, с оглед което евентуалното уважаване на иска ще доведе до неоснователно обогатяване на ищцата. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

С доклада са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните следните обстоятелства:

- страните по делото са родители на децата Г. Г. и К. Г.;

- между страните по делото е имало съдебно производство пред СГС като първа инстанция и пред САС като втора инстанция по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, приключило с разпореждане ответникът да върне децата в мястото по обичайното им местопребиваване в САЩ, преди идването им в Р.

България през м.12.2018г.;

-между ищцата и Държавата е постановено на 09.05.2023г. решение на ЕСПЧ по жалба с вх. №28383/2020г.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира първия от предявените искове за неоснователен, а втория – за частично основателен. Съображенията за това са следните:

Служебно е изискано за послужване в настоящото производство гр.д. №4657/2019г. на СГС, Г.О., V брачен състав, по което е постановено Решение №5982/09.08.2019г., влязло в законна сила на 30.12.2019г., с което е разпоредено връщане на децата Г. Г., роден на .....г. в гр.А..... и на К. К. Г.., роден на ......г. в гр.........., в държавата по обичайното им местопребиваване- ..... и предаването им на майката И. Г. от баща им К. Г., както и е отв.К. Г.

3 е осъден да заплати разноски.

Служебно е изискано за послужване в настоящото производство гр.д. №48328/2020г. на СРС, 82 състав, по което е постановено Решение №20035562/13.05.2022г., влязло в законна сила на 14.10.2024г., с което е осъден К. Г. да заплати на И. Г. по иск с пр. квалификация по чл.403, ал.1 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД, сума от 2 000 лв., като частичен иск от 20 000 лв., внесена като гаранция по гр.д. №453/2020г. на ВКС и гр.д. №1512/2020г., за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение от това, че едно от децата й не с нея, емоционално разстройство, че няма връзка с детето, изживяване на емоционален и психически тормоз, породен от злоупотреба с проц. права.

По повод на подадена от К. Г. молба за отмяна и искане за спиране изпълнението на Решение №5982/09.08.2019г., влязло в законна сила на 30.12.2019г. по гр.д. №4657/2019г. на СГС, Г.О., V брачен състав, е образувано гр.д. №453/2020г. на ВКС, I V Г.О., което е служебно изискано и по което е постановено Решение №74/13.04.2020г., с което е оставено без уважение искането за отмяна на влязло в сила решение и е посочено, че искането съставлява злоупотреба с право.

По повод на подадена от К. Г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и искане за спиране изпълнението на Решение №5982/09.08.2019г., влязло в законна сила на 30.12.2019г. по гр.д. №4657/2019г. на СГС, Г.О., V брачен състав, е образувано гр.д. №1512/2020г. на В К С , I I I Г.О., което е служебно изискано и по което е постановено Решение №100/24.07.2020г., с което е оставено без уважение искането за отмяна на влязло в сила решение и е посочено, че искането съставлява злоупотреба с право, за която молителят носи отговорност.

Приложени към ИМ са разпечатки на закупени самолетни билети.

Приложен към ОИМ е заверен превод от френски език на бълг. eзик на Решение от 09.05.2023г. на ЕСПЧ, III отд., /стр.107/, съгласно което е налице нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧ, като Държавата е осъдена да заплати на ищците обезщетение за морални вреди от 15 000 евро, разноски за производството по Хагската конвенция от 3 000 евро и пътни разноски, направени от майката на децата във връзка с прекомерната продължителност на производството по Хагската конвенция от 4 500 евро.

Във връзка с издадено СУ е представено у-ние от МВР, ГД „Гранична полиция“, с данни за две преминавания на И. Г. пред ГПКК Аерогара- София, в периода: 01.08.2020г.31.08.2020г.

Като свидетели са разпитани майката на ищцата- А. М. и Т. Т..

Първият свидетел посочва, че ответникът е задържал неоправдано по- голямото дете при себе си и не е позволил доброволно да се върне при майка си в САЩ, като със съдействието на ЧСИ от гр.Бургас детето е било предадено на майката в края на м.08.2020г.

Посочва ,че в периода от м.01.2020г. до предаването на детето през м.08.2020г. майката е имала ограничени контакти с детето Г., от което е изпитвала нервно- психическо напрежение. Посочва, че по- малкото дете К. е изпитвал тъга по по- големия си брат, който не е виждал. Твърди, че на К. е позволявано да се чува с баща си по телефона, съгласно съдебното разрешение, като смята, че разговорите, които Г. е провеждал с майка си по телефона са били диктувани от баща му.