Решение № 9640 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9640 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110149986 по описа за 2025 година Производство е образувано по искова молба на Ю.Н.

И., ЕГН **********, с адрес: ***************************, срещу ************************, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:

*****************************, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Ю.Н. И. не дължи на ************************ сумите по изпълнителен лист, издаден на 14.01.2000г. по гр. д. № 4540/1999г. на СРС, които са, както следва: сумата от 1 297,18 лева, с равностойност в евро от 663,24 евро, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия, сумата от 252,59 лева, с равностойност в евро от 129,15 евро –лихва за забава, както и сумата от 1

34,00 лева, с равностойност в евро от 17,38 евро – разноски по гражданското дело, поради изтекла погасителна давност.

Ищцата твърди, че по силата на изпълнителен лист, издаден на 14.01.2000г. по гр.д. № 4540/1999г. на СРС е осъдена да заплати на ************************ сумата от 1 297,18 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 28.12.1999г. до окончателното плащане, сумата от 252,59 лева – лихва за забава, както и сумата от 34 лева – разноски по гражданско дело. Излага, че въз основа на така издадения изпълнителен титул е било образувано изп. д. № 2063/2000г. по описа на ДСИ при СРС, 3/19 участък, което било прекратено на 13.12.2010г. поради настъпила перемпция. Посочва, че по инициатива на ответното дружество и въз основа на процесния изпълнителен лист на 01.07.2011г. било образувано и изп. д.

№ 2011***0404431 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ***.

Поддържа, че във въпросната молба за образуване не бил посочен изпълнителен способ, а следващата молба за извършване на изпълнителни действия датирала от 21.04.2020г. Счита, че вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист, са погасени към 01.07.2016г. поради изтекла погасителна давност. Навежда доводи, че вземанията за доставка на топлинна енергия представляват периодични вземания, поради което по отношение на тях е приложим 3-годишният давностен срок.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в негова полза е издаден изпълнителен лист от 14.01.2000г. по гр.д. № 4540/1999г. на СРС за сумите от 1 297,18 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 28.12.1999г. до окончателното плащане, сумата от 252,59 лева – лихва за забава, както и сумата от 34 лева – разноски по гражданското дело. Навежда доводи, че до 26.06.2015г. не е текла погасителна давност за исковите притезания. Възразява, че в хода на изпълнителните производства са поискани и предприети множество изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност. Поддържа, че за процесните вземания е приложим 5-годишният давностен срок, тъй като същите са установени със заповед за изпълнение.

Посочва, че за периода от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение погасителна давност не е текла.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Ю.Н. И., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 90265/20.03.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът

3

************************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след издаването по гр.д. № 04540/1999г. по описа на СРС на изпълнителното основание по смисъла на чл. 404 от ГПК, при висящо изпълнително производство, поради и което исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК е допустима.

Изпълнителен лист от 14.01.2000г. е издаден по ч.гр.д.

№ 04540/1999г. по описа на СРС в полза на ************************ срещу ищеца, за сумата в размер 4 на 1297,18 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, за периода от 28.12.1999г. до изплащане на вземането, за сумата от 252,59 лева за лихва за забава, както и за сумата в размер на 34,00 лева за разноски.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на ************************ от 25.01.2000г. е образувано изп.д. № 2063/2000г. по описа на ДСИ, 3 отделение, 9 участък, като с молба от 26.02.2004г. е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия, както впоследствие и с молба с вх. № 5691 от 13.01.2005г. Делото е прекратено на 13.12.2010г.

Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника с вх. № 18071 от 01.07.2011г. е образувано впоследствие изп.д. № 2011***0404432 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС. С постановление от 24.01.2011г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата в редица банки, както и запор върху пенсията на ищцата, а от 02.08.2017г. датира съобщение от ЧСИ до длъжника за пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, както и от 25.02.2019г. С молба с вх. № 26280 от 21.04.2020г. взискателят е поискал извършването на нови същински изпълнителни действия. Впоследствие е подадена нова молба от взискателя от 17.06.2025г. На 22.08.2025г. са наложени запори върху вземанията на ищцата в 5

***************** и в ***************.

Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал, в частност приетите по делото изп.д. № 2063/2000г. по описа на ДСИ, 3 отделение, 9 участък и изп.д.

№ 2011***0404432 по описа на ЧСИ М.Б., като извежда следните правни изводи:

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителния процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на 6 документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. От изпълнителния лист не се установява с точност дали той е издаден след провеждане на производство за установяване вземанията по заповедта, или без да е проведено такова. В изпълнителния лист е записано „като констатира че решението по…“ Независимо от това, настоящият съдебен състав приема, че дори и да се касае за осъществяване на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно 7 производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – в тази връзка Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и без да е проведено исково производство за установяване вземанията по заповедта, като в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в.гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – "Б" въззивен състав; Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр. д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III ГО.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в.гр. д.

№ 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – "А" въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – "В" въззивен състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 8

2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен състав и др./. По изложеното съдът намира, че приложима в случая е общата петгодишна давност.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също 9 задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото двете изпълнителни дела № 4432/2011г. и № 2063/2000г. са образувани при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. следователно е било приложимо задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД между страните, независимо дали с молбите е поискано от взискателя извършването на конкретни изпълнителни действия. Следователно давността е прекъсната с подаване първо на молбата за образуване на изп.д. № 2063/2023г. на 01.02.2000г., а впоследствие с подаване на молбата за образуване на изп.д. – 4432/2011г. на 01.07.2011г., като до 26.06.2015г. давност не е текла. По изп.дело 4432/2011г. съдът констатира, че след подаване на молбата за образуване на делото на 01.07.2011г. взискателят не е поискал извършване на същински изпълнителни действия в продължение на две години, поради което на 01.07.2013г. е настъпила перемпция, а делото се счита прекратено по силата на закона. Следва да се подчертае, че перемпцията и погасителната давност са два отделни института, с различни последици, като перемпцията в редица случаи се разглежда и с оглед възражението за давност. Перемпцията настъпва по силата на закона, а постановлението на ЧСИ има само оповестително действие. Съдът отчита обстоятелството, че когато след настъпване на перемпция взискателят отправи искане за извършване на нов способ или за образуване на ново изпълнително производство, в което да бъдат реализирани конкретни способи, то 10 съдебният изпълните не може да откаже да изпълни искания способ, респективно да образува ново изпълнително дело, предвид наличието на годно изпълнително основание. Съдебният изпълнител дължи подчинение на намиращия се при него или представен му изпълнителен лист, като той е длъжен да приложи искания способ. /В този смисъл разясненията към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г./ В конкретиката на случая такова искане датира от 21.04.2020г., когато по изп.д. № 4432/2011г. взискателят е сезирал ЧСИ с искане за извършване на конкретни същински изпълнителни действия, поради което съдът приема, че на 21.04.2020г. давността е прекъсната след което е започнала да тече нова давност. Изчислявайки срока от 26.06.2015г. давността бе следвало, ако не е прекъсната, да изтече на 26.06.2020г.