Решение № 570 от 21.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000503080 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Решение от 24.01.2021 г., постановено по гр.д. № 6180/2018 г. по описа на СГС, І-11 състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за горницата над 7 500 лв. до присъдените 50 000 лв. Въззивникът счита, че СГС е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил неправилно решение, в противоречие със събраните по делото доказателства.

Решението в частта, с която предявеният иск е уважен до размера на сумата от 7 500 лв. и в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв. е влязло в сила, поради необжалването му.

Твърди се, че от заключението на приетата по делото комплексна АТЕ се установява, че ищецът като водач на л.а.м. „Фолксваген“ с рег.№ *******, по време на произшествието е нарушил правилата за движение по пътищата, които са в пряка връзка с пътния инцидент, в противоречие с изводите на съда. Твърди се, че при установения механизъм на ПТП, ищецът допринася наравно за настъпване на пътния инцидент. Поддържа се, че ищецът като водач на л.а.м. „Фолксваген“ с рег.№ ******* се е движил с превишена за пътния участък скорост, при която пътният инцидент е бил непредотвратим за него. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил задължението по чл.20, ал.2, изр.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като избира подходяща скорост в съответствие с ограничението, която да е съобразена с интензивността на движението, така че да не бъде предизвикан пътен инцидент. Твърди, че ищецът не е 1 направил опит да намали скоростта си преди пътния инцидент, а е продължил да се движи със същата скорост. Поддържа се още, че вместо да намали скоростта и отбие в дясно, ищецът е направил точно обратното, насочил е автомобила в лентата за насрещно движение, където настъпва ПТП и така е нарушил правилото на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Въззивникътответник твърди, че при този механизъм на ПТП да се отрече приносът на ищеца за настъпване на пътния инцидент е неправилно, като то не отговаря на фактите и закона, както и конкретния риск, който е създаден. Твърди, че процентът на принос на ищеца е поне 50%. Оспорва исканата сума за обезщетение като завишена.

Моли съда да отмени решението на СГС, І-11 състав в частта, в която искът за главница е уважен за сумата над 7500 лв. до присъдените 50 000 лв., ведно с лихвите и разноските.

Моли да отхвърли исковете за разликата и съдът да намали присъденото обезщетение, ведно с лихвата и законните последици по отношение на разноските. Претендира разноските и пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът и чрез своя процесуален представител депозира отговор. Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение. Твърди, че предвид събраните по делото доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпилото произшествие има единствено водачът А.А., като причина за инцидента са единствено неговите субективни действия и същият е имал възможност да предотврати пътния инцидент. Счита, че напълно неоснователно и необосновано ответникът прави оспорване на определения от съда размер на обезщетение, като твърди, че същият е завишен. Счита, че съдът правилно е определил размера на обезщетението, който размер се явява справедлив и съответстващ на действително претърпените и доказани от ищеца болки и страдания. При определяне на конкретния размер на обезщетението, което да възмезди настъпилите в резултат на ПТП неимуществени вреди на ищеца, Съдът е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти-травматични увреждания, продължителния и болезнен процес на лечение и възстановяване. Поддържа се, че в депозираната от ответника въззивна жалба по същество не е изтъкнат нито един аргумент, който да обосновава присъждането на обезщетение в по-малък размер от определеното от съда, поради което подадената от ответното дружество въззивна жалба е изцяло бланкетна и необоснована. На следващо място счита, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил възражението за принос от страна на ищеца като напълно неоснователно и недоказано.

Моли съда да оставил без уважение въззивната жалба и да присъди на ищеца направените от него разноски пред настоящата съдебна инстанция, включително за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, редовно призован, не изпраща представител. Представя молба със списък на разноските и доказателства за извършени такива.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна-ищец, чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба по съображения подробно изложени в отговора.

2

Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди на страната направените от нея разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Е. Д. Р. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

В исковата си молба ищецът е твърдял, че на 03.09.2016 г. около 01,30 часа в гр. Харманли се движел по ул. „Г.М.Димитров“ в посока бул. „България“ с л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег.

№ *******. В същото време водачът на л.а.м. „Мерцедес Е 290“ с рег.№ *******, излизайки от търговски обект бензиностанция „N+“ на ул. „Г.М.Димитров“ в посока с.Иваново, не видял движещия се лек автомобил „Фолксваген“, следствие на което предизвикал ПТП. За настъпилото ПТП било образувано ДП № 345/2016 г. по описа на РУ-гр.Харманли, което е прекратено с Постановление от 21.03.2017 г. Ищецът е твърдял, че след произшествието е настанен в болница, където са установени следните травматични увреди: закрито счупване на латералния кондил на дясна тибия. По време на болничното лечение и на 04.09.2016 г. ищецът е претърпял оперативна интервенция под спинална анестезия с извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фабула. След проведено оперативно и консервативно лечение на 09.09.2016 г. ищецът е изписан с дадени препоръки за контролни прегледи, както и отстраняване на конците на 14-ия постоперативен ден.

Ищецът е твърдял, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП е получил и разкъсноконтузни рани и охлузвания в областта на челото, контузия в областта на гърдите, оперативен белег с дължина 25 см в областта на десния крак, който белег е загрозяващ и създава дискомфорт. Ищецът е твърдял, че следствие на процесното ПТП е изживял силен стрес, търпял изключителни болки и страдания, в продължение на месеци е изпитвал силни болки дискомфорт в областта на десния крак, в резултат на претърпяната операция и неспособността да се движи свободно. Не е можел да спи спокойно, постоянно е сънувал кошмари свързани с преживения инцидент, изпаднал в силно депресивно състояние, бил е напрегнат, тревожен, изпитва страх от автомобили. Твърдял е, че и към настоящия момент изпитва болки в десния крак, чувства се напрегнат, тревожен, със затруднена концентрация, емоционално лабилен, често сънува кошмари и не може да спи спокойно.

Поддържало се е, че към момента на настъпване на произшествието, за л.а.м. „Мерцедес Е 290“ с рег.№ ******* е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № BG/02/116000407558, валидна до 24.01.2017 г., както и че на 04.07.2017 г. ищецът предявил пред ответното дружество 3 претенция, но и до момента дружеството не е определило и изплатило застрахователно обезщетение. Пред първоинстанционният съд ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието-03.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

В определения му от съда срок, ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорил е да е причинен деликт от А.А. като водач на л.а.м. „Мерцедес Е 290“ с рег.№ *******. Поддържал е, че произшествието е настъпило изцяло в лентата за движение на управлявания от ищеца лек автомобил Фолксваген. Твърдял е, че ПТП се дължи на противоправното поведение на ищеца като водач на автомобил, който навлиза в лентата за насрещно движение, където настъпва удар между двете МПС. При условията на евентуалност е въвел възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца с твърдението, че като водач на автомобил той е предприел неправомерна маневра, като навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП.

В срока за отговор ответникът е заявил искане за конституиране на водача на л.а.м.

„Мерцедес Е 290“ с рег.№ ******* в качеството му на трето лице помагач и е предявил обратен иск срещу него.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От приетите по делото констативен протокол № 40 за ПТП с пострадало лице от 03.09.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 03.09.2016 г. и фотоалбум към него, намиращи се в приобщеното към доказателствата по делото ДП № 345/2016 г. по описа на РУ-Харманли, пр.пр.№ 795/2016 г. на РП-Харманли, както и от заключението на САТЕ на вещото лице Е., неоспорено от страните в частта на установения механизъм на настъпване на произшествието, се установява, че на 03.09.2016 г. около 01,30 часа в гр.Харманли по ул.

„Г.М.Димитров“ в посока от гр.Маджарово към бул. „България“ се е движел л.а.м.

„Фолксваген“, управляван от ищеца, със скорост от порядъка на 54 км/ч. При достигането на автомобила в района на кръстовището на ул. „Г.М.Димитров“ с ул. „Христо Ботев“ от входа на бензиностанция „N+“, л.а.м. „Мерцедес Е 290“ с рег.№ ******* е навлязъл в лентата за движение на лек автомобил Фолксваген. Ищецът в опит да избегне удара е отклонил автомобила в ляво в лентата за насрещно движение, а водачът на лек автомобил Мерцедес от своя страна е продължил движението си. Последвал удар между предна дясна част на лек автомобил „Фолксваген“ и челната част около средата на лек автомобил „Мерцедес“.

Като причина за настъпване на произшествието вещото лице Е. е посочил навлизане от страна на л.а.м. „Мерцедес Е 290“ с рег.№ ******* в лентата за движение на управлявания от ищеца лек автомобил.

Вещото лице Е. установява още, че от съпоставяне на стойностите на скоростта на движение на двата автомобила, е видно, че при потегляне от място на лек автомобил Мерцедес, водачът на лек автомобил Фолксваген при своевременна реакция от негова страна и предприемане на спиране е имал техническа възможност да предотврати произшествието.

4

При разпита си в съдебно заседание, вещото лице Е. също така е посочил, че ищецът е имал възможност да забележи от голямо разстояние навлизащия в пътното платно лек автомобил Мерцедес и ако е предприел съответно адекватни действия, удар не би настъпил-ако е продължил да се движи в собствената си лента без да навлиза в лентата за насрещно движение е щял да мине зад лек автомобил Мерцедес.

Този извод на вещото лице е оспорен от ищеца, в която връзка е допуснато изслушване на повторна САТЕ, от неоспореното заключение на която се установява, че при равномерно движение на лек автомобил Мерцедес и праволинейно движение на лек автомобил Фолксваген в полагащата му се пътна лента, водачът на лек автомобил Фолксваген не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез екстремно спиране, а при равноускорително движение на лек автомобил Мерцедес и праволинейно движение на лек автомобил Фолксваген в полагащата му се пътна лента, водачът на лек автомобил Фолксваген е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез екстремно спиране.