Решение № 140 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000377 по описа за 2025 година

Производството е образувано по три въззивни жалби.

Въззивната жалба на Университет за национално и световно стопанство, представлявано от адв.А. К. – ищец в първата инстанция, е насочена против решение №1526 от 06.11.2024г. на СГС, ТО, VI-17 с-в, постановено по Т.д.№ 1130/2022 год., допълнено с решение №320 от 01.03.2025г. в частта му, с която съдът е отхвърлил иска по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за разликата над сумата от 38 184,80 лева до пълния предявен размер от 61 122,49 лв., иска по чл.92,ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 3 818,48 лв. до пълния предявен размер от 6 112,25 лева, както и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 682,20 лева до пълния предявен размер от 2 103,86 лева.

Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен предявения евентуален иск по чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата над 38 184,80 лв. до пълния предявен размер от 61 122,49 лева, представляваща стойността на разходите, които са заплатени за поправка на изпълнените с недостатъци и в отклонение от поръчката СМР, възложени с Договора за изработка от 13.04.2016г., сключен между ищеца като възложител и ответниците като изпълнители, подробно описани в решението, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението 1 поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че от събраните доказателства безспорно се установява, че са се появили всички описани в ИМ недостатъци по изпълнените от ищеца работи и сторените разходи за тяхната поправка следва да бъдат възстановени от ответниците по реда на гаранционната отговорност.

УНСС съгласно условията на договора уведомил ответниците за установените недостатъци, като посочва конкретните писма за уведомяване. Твърди, че именно за недостатъците, за които съдът е приел, че не са събрани доказателства за тяхното наличие, същите са констатирани от Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“-2014-2020 в хода на одит по извършените строителни дейности при посещение на място, видно от Констативен протокол от 24.06.2021г. Твърди, че тези недостатъци са доказани от представено от УНСС Писмо от 08.07.2021г. с приложен към него снимков материал, неоспорен по делото. Същите обстоятелства установявали и разпитаните свидетели. Затова твърди, че решението по главния иск е необосновано, тъй като противоречи на събраните доказателства.

Твърди, че поддържа и евентуално заявения иск по чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД. Гаранционната отговорност и общата отговорност по ЗЗД са две самостоятелни отговорности, които не се изключват и не си влияят, поради което коя отговорност ще бъде ангажирА., зависи от избора на възложителя.

Излага доводи за основателност и на исковете по чл.92 и чл.86 ЗЗД в пълния им предявен размер, на основание чл.19, ал.3 от Договора, в случай, че съдът отмени решението в отхвърлителните му части и уважи исковете до пълния претендиран размер от 61 122,49 лева. Жалбата е подробно мотивирА..

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което уважи изцяло исковите претенции.

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна стрА., отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.

Препис от нея е връчен на ответниците, като в срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от „Г. ИНЖЕНЕРИНГ “-ООД и „ВАМОС“-ООД чрез пълномощниците им адв.Ц. Д. и адв.В. Г., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Намира за несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, че недостатъците били констатирани от Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“-2014-2020 в хода на одит по извършените строителни дейности. Този орган е констатирал единствено неизпълнение на договорни задължения на УНСС спрямо МРРБ, което няма отношение към процесния спор. Цитирания Констативен протокол от 24.06.2021г. е изходящ от ищеца документ, установяващ благоприятни за него обстоятелства и следователно нямал доказателствена стойност.

Цитираното решение на ВКС нямало отношение към казуса, защото протокол, съставен от ищеца, не може да се приравни на предписание, издадено от административен орган, действащ в рамките на законово установената си 2 компетентност.

Снимковия материал не представлявал допустимо от ГПК доказателствено средство, тъй като липсват данни как, от кого и кога е направен този снимков материал. Ответниците изрично са възразили срещу приемането му.

Правилен бил изводът на съда, че част от възложените от УНСС работи, които се претендира да представляват отстраняване на недостатъци, всъщност са изцяло нови работи, които не са изпълнени от ответниците .

Ответниците поддържат, че решението на съда по отхвърлените евентуални искове е правилно, като се излагат подробни доводи в тази насока.

По отношение на исковете по чл.92 и чл.86 ЗЗД жалбоподателят не сочел пороци на отхвърлителното решение и такива не били налице. Считат решението и в тази му част за правилно и законосъобразно.

Молят съда да потвърди решението в обжалваните му части като законосъобразно и правилно.Претендират разноски.

Ответниците „Г. ИНЖЕНЕРИНГ “-ООД и „ВАМОС“-ООД чрез пълномощника им адв.В. Г. обжалват решение №1526 от 06.11.2024г. на СГС, Т О , VI-17 с-в, постановено по Т.д.№ 1130/2022 год. , допълнено с решение №320 от 01.03.2025г. в осъдителната му част, с която са уважени исковете и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца следните суми:

1) на основание чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 38 184, 80 лв., дължима за изпълнение на задължение по чл.19, ал.3 от Договор за изработка от 13.04.2016 г.;

2 ) на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 3 818, 48 лв., представляваща неустойка по чл.19, ал.3 от същия Договор;

3 ) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 682, 20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Твърдят, че решението в обжалвА.та му част е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излага доводи за неправилност на решението по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, защото голяма част от твърдените от ищеца „недостатъци“, дори да се приеме, че са налице, са „явни недостатъци“ или промени в съответната вещ, настъпили по вина на самия ищец, а не дължащи се на изпълнението на ответниците. А при гаранционната отговорност изпълнителят отговаря за явни недостатъци по изработеното.

Възможността на възложителя да ангажира отговорността на изпълнителя за явни недостатъци /без значение дали на договорно, или законово основание/ се ограничава до момента на 3 приемането на вещта без забележки. Гаранционната отговорност е предназначена да обезпечи съхраняване на качествата на изработеното такова, каквото е прието от възложителя, и неговото нормално функциониране и ползване за определен срок след приемането. Затова тази отговорност не обхваща явните недостатъци, съществували към момента на приемане на работата. Да се приеме, че при гаранционната отговорност изпълнителят отговаря за явни недостатъци, би означавало, че самият възложител може да увреди изработеното след приемането му и да претендира ангажиране гаранционната отговорност на възложителя.

При гаранционната отговорност изпълнителят отговаря за скрити недостатъци, които са били налице при приемане на работата, както и за всички онези недостатъци, които са възникнали при ползването на вещта в гаранционния срок, ако същите са свързани с изпълнението на изпълнителя.

Не са „недостатъци“ на вещта, за които изпълнителят да отговаря, такива промени у последната, които се дължат на поведението на самия възложител (в т.ч. неправилна експлоатация).

Жалбоподателите-ответници поддържат, че процесният договор за обществена поръчка има характер на договор за изработка. Предмет на този договор обаче не е изпълнението единствено на строителство, а инженеринг, включващ проектиране и строителство. Двата отделни вида работи, възложени на изпълнителя, се изпълняват и приемат отделно и в определена последователност. Първо се изпълнява възложеното проектиране, а впоследствие, въз основа на и в съответствие с одобрения инвестиционен проект, изпълнителят изпълнява възложеното строителство. Посредством одобрения инвестиционен проект се конкретизират задълженията на изпълнителя за извършване на строителство и по окончателен начин се определят възложените за изпълнение СМР. Затова изброените от съда документи, представляващи неразделна част от процесния договор, не представляват „проект“ по смисъла на ЗЗД за изпълнение на възложеното строителство. Същите представляват „проект“ на възложителя само по отношение на възложената изработка на инвестиционен проект. Затова въз основа на тях не можело да се формират изводи за обема и естеството на задълженията на изпълнителя за изпълнение на СМР.

Твърдят, че възложителят-ищец не е представил изработения по договора и приет от него инвестиционен проект. От това следвало, че ищецът не е доказал какви СМР са възложени по процесния договор. Не е доказал и какви СМР са изпълнени от ответниците, съответно - какъв е обхватът на отговорността на последните.

Поради това, че ищецът не е доказал какви СМР са възложени по договора и изпълнени от стрА. на ответниците-изпълнители, е невъзможно да бъде изследвано дали по изпълнените от ответниците работи са се появили сочените от ищеца недостатъци, както и дали е налице причинна връзка между такива недостатъци и дейността на ответниците по изпълнение на 4 възложената работа. Изводите на съда във връзка с тези факти били необосновани. В тази насока в жалбата са изложени подробни оплаквания за твърдените отделни недостатъци.

Неправилни били изводите на съда, че ищецът бил уведомил ответниците за появилите се недостатъци по изпълнените СМР. В производството не било доказано, че изявлението на ищеца, обективирано в писмото, е достигнало до ответниците и не може да се приеме, че е налице надлежно уведомяване за посочените в писмото недостатъци по климатичната инсталация и системата за директно изпарение на хладилен агент.

Неправилни били изводите на съда, че липсват доказателства изпълнителните-ответници да са предприели действия да поправят появилите се повреди по изпълнените СМР.

Неправилно съдът оставил без обсъждане и разглеждане възраженията на ответниците, че не им е даден достатъчен срок за отстраняването на твърдените от ищеца недостатъци. Това обстоятелство е от значение за ангажиране на отговорността на изпълнителите по реда на чл.19, ал.3 от договора. В производството било установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът не е осигурил на ответниците подходящ срок за отстраняване на твърдените от него недостатъци.

Поддържат, че разходите не са извършени при пазарни условия с цел ответниците да бъдат увредени, и второ - че голяма част разходите изобщо не касаят „ремонтирането“ на извършени от ответниците работи, предмет на Договора.

По тези съображения намират предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за изцяло неоснователен, а решението в частта, с която същият е уважен до размер от 38 184, 80 лв., за неправилно, поради което молят за отмяната му.

Жалбоподателите поддържат, че по делото не е установено неизпълнение от стрА. на ответниците-изпълнители на задълженията им по процесния договор, което да е основание за дължимост на неустойка по чл.19, ал.3 от същия. Предвид това, обратно на приетото от съда, и искът с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД е изцяло неоснователен.

Неправилни били и изводите на съда за неоснователност на възражението на ответниците за нищожност на уговорката за неустойка поради противоречие с добрите нрави и липсата на постигнато съгласие.В тази насока са изложени подробни доводи в жалбата.