Акт от 26.04.2021, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- 4795/2020
- Подписан
- 26.04.2021
- В сила
- 15.09.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е №
260277 гр. Сливен,
26.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4795 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А.Р.А. ***, подадена чрез пълномощник - адвокат, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 432 КЗ за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща част от обезщетение с общ размер от 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и осъдителен иск за сумата от 20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 09.01.2020 г., около 19.50 ч., на жп прелез, находящ се на път SLV III 5305 км 22, с. Жельо Войвода, водачът на л. а. „Фолксваген Шаран“, с рег. № К …. АТ – К.М. Т., нарушил правилата за движение по пътищата, като при светещ червен забранителен сигнал на светофарната уредба на прелеза, тръгнал да го пресича и реализирал ПТП с преминаващата влакова композиция „Шкода 44185-4“. Возещият се в автомобила ищец пострадал от ПТП.
Ищецът твърди, че за лекият автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № К …. АТ е имало сключена застраховка ГО при ответното дружество.
Пострадалият отправил претенцията си пред застрахователя, била заведена щета по случая, но все още не било изплатено обезщетение.
Ищецът описва, че в резултат на ПТП е получил контузия на гръдния кош с болки в областта на лявата предностранична повърхност на гръдния кош, болки в областта на десния горен крайник, контузия на лявото бедро с наличие на кръвонасядане и болки в областта на долния край на лявото бедро и др. Твърди, че в резултат на уврежданията е следвало да прекара дълго време на легло, изживял е силни болки и стрес, които не са минали и до сега. Излага също, че за медицински услуги е заплатил 20 лв.
На изложените основания ищецът претендира уважаване на исковете и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв с ДДС.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застраховка ГО на водача на л. а. „Фолксваген Шаран“, с рег. № К ….. АТ, но оспорва наличието на деликт с твърдения, че ищецът е съпричинил уврежданията си поради липсата на поставен обезопасителен колан. Оспорва силата и интензитета на търпените неимуществени вреди, както и размера на претенцията.
Претендира отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на размера на претенцията за неимуществени вреди с оглед съпричиняването на вредите от пострадалия и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Чрез своя пълномощник - адвокат е представил писмена молба, с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, задава въпроси на допуснатите до разпит свидетели, както и към вещите лица от назначената комплексна експертиза, а по същество моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и релевира възражение за недължимост и прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответното дружество. Представил е и писмена защита по делото.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник - адвокат, чрез който излага становище за неоснователност на претенцията за неимуществени вреди и моли да бъде изцяло или частично отхвърлена, предвид наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорни са между страните обстоятелствата, че към датата на ПТП - 09.01.2020 г., гражданската отговорност на водача на л. а. „Фолксваген Шаран“, с рег. № К ….. АТ е била застрахована при ответното дружество, както и че на тази дата е настъпило процесното ПТП.
От представения констативен протокол за ПТП № 8 от 09.01.2020 г. се установява, че ПТП е настъпило между лекия автомобил Фолксваген Шаран с рег. № К…..АТ, управляван от К. Т. и влак Шкода, като лекият автомобил е преминал на светеща червена светлина на работещата светофарна уредба. В графата „Пострадали” под № 5 е посочен ищецът А.Р.А. с диагноза контузия на гръден кош. Пострадалите, описани под номера 1, 3 и 4 са убити, а за пострадалия под № 2 е вписано обстоятелството „с опасност за живота”.
Получените от ищеца травми се доказват от приетите по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО и СМУ № 18/2020 г., издадено от д-р Тома Чаушев.
От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че за извършени медицински изследвания след ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 20 лв.
С писмо с обратна разписка от 22.04.2020 г. пострадалият А., чрез своя пълномощник - адвокат, депозирал писмена молба до застрахователя за изплащане на обезщетение. С писмо изх. № 2682/20.05.2020 г. ответното дружество отказало с мотива, че не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП.
По делото е прието заключение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, ведно с корекциите, внесени от експертите в него по време на изслушването им в о. с. з.
От заключението се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил контузия на лявата предностранична повърхност на гръдния кош, контузия на лявото бедро и контузия на десния горен крайник, като всички те се характеризират с медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Липсват сведения с какво е бил лекуван ищецът и от кого, но описаните травми обикновено отшумяват за 10 - 15 дни като се приемат обезболяващи, откашлечни и локални средства. Вещото лице медик е описала, че не може да отговори на въпроса възстановен ли е ищецът и до каква степен, тъй като не е осъществен личен преглед, а направените от ищеца разходи в размер на 20 лв. са били необходими относно установяването на травмите и освидетелстването във връзка с евентуалното амбулаторно лечение.
Лекият автомобил Фолксваген е бил оборудван с предпазен колан.
По отношение на въпроса дали ищецът е бил с поставен предпазен колан, първоначално експертите са отговорили, че предвид степента на нараняванията, ищецът вероятно е бил с поставен предпазен колан.
Изслушани в о. с. з. обаче вещите лица поясняват, че следва да се внесе корекция в заключението в смисъл, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, тъй като в допълнително проведен телефонен разговор от д-р Т. с пострадалия, който се намира в чужбина, той сам е уведомил експерта, че е бил без поставен предпазен колан.
Вещите лица описват, че в подкрепа на това е и степента на увреждането, като част от нараняванията са получени заради непоставения предпазен колан, който във всички случаи предотвратява увреждания.
Вещото лице доц. д-р инж. У. описва, че в случая е налице движение на тялото, предизвикано от центробежни сили при завъртане на автомобила, която във всички случаи е допринесла до така описаните травматични увреждания. При наличието на предпазен колан, би се предотвратило преместването на тялото в степен, в която ще предотврати наличие на увреждането по лявото бедро, контузия на десния горен крайник, както и увреждането на гръдния кош, в не малка степен. От гледна точка на това, че не е бил с колан, тялото е имало достатъчно свобода на придвижване, което във фазата на завъртане е било насочено напред и наляво. Според вещото лице, който е запознат и с материалите от досъдебното производство, техническата причина за настъпване на ПТП е предприетото навлизане на автомобила при пресичане на ж. п. прелез при забраняващ светлинен сигнал и при пуснати бариери.
Вещото лице д-р Т. пояснява още, че в медицинските документи има описано кръвонасядане на лявото бедро на ищеца, с неправилна форма и бледосинкаво, като за контузия на гръден кош, възстановяването е за около 10 - 15 дни, за счупено ребро - 20 дни. Кръвонасяданията като това на бедрото и болки в краката също отшумяват за 20 дни.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани свидетелите О. И., втори братовчед на ищеца и съсед от село Сотиря и П.А. - племенница на ищеца.
От показанията на свид. И. се установява, че при претърпяната катастрофа, ищецът е бил ударен в десния крак, боляло го е и рамото и дясната ръка. Кракът го е болял около един месец. Ищецът си е стоял в къщи около 2 месеца, не е излизал из селото, а когато свидетелят е ходил у тях, го е намирал мълчалив и замислен.
От показанията на свид. А. се установява също, че след катастрофата, ищецът е имал болки в дясната ръка, в гърдите и в левия крак. Пострадалият се променил след инцидента, не можел да спи, „гледал в една точка”.
Съдът кредитира показанията на св. Иванов като обективни и логични и кореспондиращи до голяма степен със заключението на комплексната експертиза и събраните писмени доказателства.
Съдът обаче подложи показанията на свид. А. на критична проверка, тъй като от една страна отчете близката й роднинска връзка с пострадалия и евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, а от друга страна показанията й противоречат на заключението на изслушаната по делото експертиза и поясненията, дадени от вещото лице, по отношение на физическото състояние на ищеца и периода, за който обичайно отшумяват наранявания като процесните. Ето защо съдът не кредитира показанията на свид.
Андонова, че кракът на пострадалия и гърдите са го болели два, три месеца, а ръката все още го боли. Вътрешно противоречиви са показанията на свидетелката, която малко по-късно в показанията си излага, че към момента все още ищецът го болят гърдите и дясната ръка.
Съдът отказа да кредитира показанията на свидетелката и по отношение на изложеното обстоятелство, че за период от 3 - 4 месеца ищецът е бил на легло, не е можел да ходи и е бил обслужван от близките си.
Безспорно се установи от медицинската документация по делото, както и от заключението на експертизата, че липсват счупвания на кости у пострадалия, а всяко едно от получените наранявания обичайно отшумява за около 10 - 15 до 20 дни.
Липсват доказателства пострадалият да се е нуждаел или да е търсил отново медицинска помощ по повод нараняванията си след инцидента, поради което изолирани остават твърденията на свид. А., че ищецът е ходил на лекар, когато са му свършвали лекарствата, за да се прегледа.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени преки осъдителни искове, както следва:
- частичен иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща част от обезщетение с общ размер от 30 000 лв. за неимуществени вреди - болки и страдания от получените телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП, причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество и - с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.01.2020 г. до окончателното им изплащане.