Определение № 5235 от 05.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1359/2025
- Вид
- Определение № 5235
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5235 гр. София, 05.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110101359 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. И. Л. против Държавата, представлявана от министъра на региналното развитие и благоустройство.
Ищецът е предявил следните осъдителни искове: с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 3 067, 75 евро – еврова равностойност на 6 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от правото на ползване на притежаваните 4,92% ид. ч. от съсобствен с ответника и предоставен за ползване на Сметната палата с Решение на Министерския съвет недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес в град София, Столична община, район „Оборище", ***, ет. 0, подробно описан в исковата молба, за периода о т 09.01.2020 г. до 08.07.2020 г., ведно със законната лихва върху от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; с правнооснование чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 561, 48 евро – еврова равностойност на 1 098, 15 лева - лихвата за забава върху главницата от 6000 лева, за периода от 09.01.2022 г. до 08.01.2022 г.;
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на посочения имот, от чието ползване бил лишен, поради което и му се дължи претендираното обезщетение. Сочи, че между страните било образувано гр.д. № 18476/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в за делба на процесния имот, поради което и прави искане за спиране на настоящото дело.
Ответната страна – Държавата, е представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство. В подадения отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК са наведени възражения срещу основателността на иска. Поддържа искането за спиране на производството.
За да се произнесе по искането за спиране, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Изискана е справка за етапа на развитие и движението на гр.д. № 19476/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в, извършена е и служебно справка в електронната система на съда, от която е видно, че предмет на делото е делба на процесния недивижим имот с идентификатор 1
***. Постановен е съдебен акт в първа фаза на съдебната делба - Решение № 20143787 от 25.08.2025 г., но няма данни същото да е влязло в сила, а напротив.
Съдът намира, че делото за делба по отношение на процесния имот има преюдициален характер по отношение на настоящия правен спор. Решението има преюдициален характер по отношение облигационния спор между съсобствениците за присъждане обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като с него се разрешава въпросът относно същестуването на съсобственост, между кои страни, както и какви са правата в съсобствеността (съсобственикът ищец има право на обезщетение само според квотата си в съсобствеността; съсобственикът ответник дължи обезщетение само съобразно своята квота). Следователно в случаите, когато искът за делба и искът по чл. 31, ал. 2 ЗС са основани на един и същи твърдения относно възникването и наличието на съсобственост, с решението по допускане на делбата ще се установят или отрекат права, относими към дължимостта на обезщетението, поради което искът за делба във фазата на допускането й е преюдициален по отношение на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС (така Решение № 116 от 08.10.2015 г. по гр.д. № 2677/2015 на ВКС, II г.о.). Ето защо съдът намира, че са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 88 с-в
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр.д. 1359/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 19476/2020 г., СРС, 138 с-в.
Определението може да се обжалва от страните пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2