Решение № 1042 от 13.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000502869 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 262304/07.04.2021 г., постановено по гр.д. № 8701/2019 г., Софийски градски съд, І-29 състав е осъдил Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР да заплати на Р. Г. А. на основание чл.

2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства по искания от 11.08.2011 г., 28.09.2011 г. и 05.10.2011 г. на ГДБОП на МВР до председателя на Софийски окръжен съд, заедно със законната лихва върху тази сума от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над уважения размер от 12 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева е отхвърлен.

Осъдена е Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Г. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства по искания от 30.05.2012 г. и 13.07.2012 г. на СГП до председателя на Софийски окръжен съд, заедно със законната лихва върху тази сума от 01.07.2019 г. до 1 окончателното й изплащане, като искът за разликата над уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 70000 лева е отхвърлен.

Искът на Р. Г. А. е отхвърлен против Държавна агенция „Национална сигурност“ за сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства по искания от 25.01.2014 г. и 03.04.2014 г. на ДАНС до председателя на Софийски градски съд.

Ответникът Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР и ответникът Прокуратурата на Република България са осъдени да заплатят на Р. Г. А. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 331.43 лева – разноски по производството.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Р. Г. А., с която обжалва изцяло решението изцяло в неговата отхвърлителна част, т.е. за сумите от 58 000 лв./спрямо ответника ГД „БОП“ и за сумата от 55 000 лв.

/спрямо ответника Прокуратурата на РБ/, представляващи разликата над уважените суми от по 12 000 лв., съответно 15 000 лв. до пълния претендиран размер от по 70 000 лв., ведно със законната лихва, спрямо ответниците Прокуратурата на РБ и ГД „БОП“, както и за сумата от 70 000 лв. спрямо ответника ДА „НС“. Твърди неправилност на извода на съда, който от една страна приема, че са налице причинени вреди в следствие на незаконосъобразно прилагане на СРС спрямо въззивницата-ищца, а от друга, че причина за тяхното настъпване не е била неправомерното използване на СРС, а от трета, че е налице основание за осъждане на ответниците ГД „БОП“ и Прокуратурата на РБ. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че незаконното подслушване е продължило в период от няколко години от 2011 г. до 2014 г., а не както съдът е приел за срок от шест месеца. Твърди също така, че съдът не е съобразил факта, че исканията са правени за едно и също лице, при една и съща деятелност, като с цел да се заобиколи чл.21, ал.2 от ЗСРС исканията са правени от различни заявителиответниците по делото. Не е съобразил и, че тежестта на незаконосъобразното действие произтича от обстоятелството, че СРС са прилагани спрямо действащ магистрат. Поддържа неоснователност на мотивите на съда, че в производството не било установено незаконосъобразно ползване на СРС по отношение на ищцата по искания на ответника ДА „НС“.

2

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете на ищцата срещу ответниците в техния пълен размер.

Ответниците по тази жалба не са подавали отговори в срока по чл.263 от ГПК.

Решението се обжалва и от ответника Прокуратурата на РБ, в частта, с която този ответник е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно с лихвата от датата на иска до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че в тази част решението е порочно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска на ищцата срещу този ответник, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Поддържа се недоказаност на заявените от ищцата неимуществени вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка. Поддържа се, че първоинстанционният съд и въпреки възраженията на ответника, не е приложил правилната редакция на ЗСРС. Счита, че не е налице нарушение на компетентността с оглед действащата през 2012 г. редакция на чл.15, ал.1 от ЗСРС. Счита, че не е налице надвишен срок за прилагане на СРС по искането на СГП, но дори и да е така, няма причинна връзка. Поддържа, че държавата не отговаря за вреди поради издаването на разрешение за ползване на СРС, когато искането за разрешаването им е надлежно, а преценката за законосъобразността е предмет на установяване по делото и е от компетентността на съда. Поддържа, че неоснователно съдът е завишил размера на обезщетението за ищцата, включително и за недоказани по делото неимуществени вреди. Релевира нарушение на правилото на чл.52 от ЗЗД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК възиваемата по тази жалба-ищца и чрез своя процесуален представител депозира отговор. Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и необоснована и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Решението се обжалва и от ответника ГД „БОП“, в частта, с която този ответник е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 12 000 лв., 3 ведно със законната лихва. Поддържа неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че към момента на настъпване на изискуемостта на вземането за обезщетение за вреди-месец април 2016 г., ГД „БОП“ е съществувала като специализирана структура на МВР и има своя правосубектност, поради което и неправилно е уважил иска срещу ГД „БОП“ като отговорна пасивно легитимна страна.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска на ищцата срещу този ответник В срока по чл.263, ал.1 от ГПК възиваемата по тази жалба-ищца и чрез своя процесуален представител депозира отговор. Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и необоснована и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

С оглед постъпилите въззивни жалби, първоинстанционното решение се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната от ищеца част и да уважи изцяло предявените искове. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник Прокуратурата на РБ чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищцата и да уважи въззивната жалба на ответника.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник ГД „БОП“ моли да остави без уважение въззивната жалба на ищцата и да уважи въззивната жалба на ответника по подробни доводи изложени в нея.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна-ответникът ДА „НС“ чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли въззивната жалба на ищцата по подробни съображения изложени в писмена защита представена по делото.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

4

Софийски градски съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ предявени от Р. Г. А. против Прокуратурата на Република България, ГД „БОП“-МВР и ДА „НС. Такава е исковата претенция, съобразно уточнителни молби вх. № 138775/11.11.2019 г. и № 19601/14.02.2020 г.

Първоначално исковите претенции са били насочени срещу Върховна касационна прокуратура, Министерство на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“. В резултат на дадени му указания от съда във връзка с надлежната процесуална легитимация на ответниците по исковете предявени по реда на ЗОДОВ, ищецът е посочил ответниците, срещу които е постановено съдебното решение.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От приобщеното към доказателствата по делото ДП № 54/2012 г. на НСлС, пр. пр. № 4-790/2012 г. на СГП, се установява, че на 11.08.2011 г.

МВР-ГД „БОП“ е сезирала Председателя на Софийски окръжен съд с искане за използване на специално разузнавателно средство с рег. № RB202204-00104/1-4587с по отношение на ищцата Р. Г. А.. Искането е мотивирано с необходимостта да бъде извършена оперативна проверка на получена в ГД „БОП“ информация, относно извършени корупционни престъпления и престъпления против правосъдието от следователя при СО-СГП Р. Г. А..

Издадено е разрешение от Председателя на Софийски градски съд за срок от 60 дни, считано от 11.08.2011 г.

На 28.09.2011 г. МВР-ГД „БОП“ е сезирала Председателя на Софийски окръжен съд с искане за използване на специално разузнавателно средство с рег. № RB202204-001-04/1-5312с по отношение на ищцата Р. Г. А.. Искането е мотивирано с необходимостта да бъде извършена оперативна проверка на получена в ГД „БОП“ информация, относно извършени корупционни престъпления и престъпления против правосъдието от следователя при СОСГП Р. Г. А.. Издадено е разрешение от Председателя на Софийски градски съд за срок от 12 дни, считано от 28.09.2011 г.

На 05.10.2011 г. МВР-ГД „БОП“ е сезирала Председателя на Софийски окръжен съд с искане за продължаване прилагането на предходните две СРС спрямо ищцата със 120 дни. Председателят на Софийски окръжен съд е издал разрешение-продължение за този срок, считано от 10.10.2011 г. Във връзка с 5 ползването на СРС са съставяни справки и протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС).

На 30.05.2012 г. е образувано ДП № 54/2012 г. на НСлС, пр. пр. № 4790/2012 г. на СГП, от което се установява, че същото е образувано срещу неизвестен извършител за това, че през 2011 г. в гр.София като длъжностно лице /следовател/ е приел обещание за дар или облага, за да извърши действие по служба, престъпление по чл.302, т.1 във връзка с чл.301, ал.1 от НК, срещу неизвестен извършител за това, че подбуждал две или повече лица към извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, престъпление по чл.293, ал.2 НК и срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през 2010 г. година пред надлежен орган на властта набедил Г. Г.-началник на сектор БОП-Пазарджик в престъпление по чл.302 във връзка с чл.301 НК, като знае, че е невинен и представил неистински доказателства срещу него, като набеденият е привлечен към наказателна отговорност, престъпление по чл.286, ал.2 и чл.290, ал.1 НК.

Във връзка с така образуваното и водено досъдебно производство, на 30.05.2012 г. СГП е сезирала Председателя на Софийски окръжен съд с искане за използване на специално разузнавателно средство с рег. № RB421132-001-09/6-379 по отношение на ищцата Р. Г. А., на територията на цялата страна. От мотивите на искането се установява, че досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител, във връзка с получени данни за извършени корупционни престъпления и престъпления против правосъдието (чл.302 връзка с чл.301, чл.293, чл.286 и чл.290 НК) от Р. Г. А. и С. И. Б., и двете следователи при СО-СГП, със данни, че същите водят ДП 13-П/2010 г. в интерес на лицето И. С. И.-заможен бизнесмен от гр.***.