Решение № 280 от 01.11.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Ловеч, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20214310100344 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК и в условия на евентуалност, осъдителен иск за вземания по договор за потребителски кредит.

Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, чрез пълномощник юрисконсулт Николета Матева, срещу М. ЕФР. М., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за потребителски кредит № ***, а именно: 592.27 лева – главница, 168.48 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.12.2018 г. и 179.88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението по заповедното производство до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.дело № 1739/2020 г. на РС-Ловеч.

В условията на евентуалност, при неуважаване на установителния иск, ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати посочените по-горе суми.

В исковата молба се твърди, че посоченият договор е сключен между ищеца, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 24 месеца, обхващащ периода от сключването му до 05.12.2018 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, 1 размер на вноската и размер на оставащата главница.

Посочва се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, като извършването на плащането по този начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, което плащане е извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя, като за последния е възникнало задължение да заплати на кредитора 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 44.75 лева. Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, като тази надбавка /възнаградителна лихва/ се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.

Твърди се, че на основание чл. 3 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Посочва се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.08.2017 г., към която дата били заплатени 7 броя погасителни вноски.

Твърди се, че на основание чл. 3 от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.09.2017 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което се посочва, че от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 16.01.2018 г.

По образуваното ч.гр.д.№ 1739/2020 г. по описа на Районен съд-Ловеч, ищецът посочва, че е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания, а след съобщение от заповедния съд за възможността за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК относно дължимостта на вземанията, ищецът предявява настоящия установителен иск.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителен иск, като счита, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от него на ответната страна.

Претендира присъждане на съдебните разноски по заповедното и настоящото исково производство, както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в размер на 100.00 лева.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат Б.Ц., назначен за особен представител на ответника, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК.

2

Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Изложил е съображения, че в случая не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, тъй като волеизявлението на кредитора по обявяването й не е достигнало до длъжника. В отговора са наведени и доводи, че процесният договор за потребителски кредит по своето съдържание не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В постъпила писмена молба от негов пълномощник, същият моли да бъдат уважени предявените искове, като основателни и доказани, както и да им се присъдят разноските за двете производства.

Ответникът М. ЕФР. М. се представлява от особения си представител адвокат Ц., който моли за отхвърляне на исковата претенция по съображенията, изложени в отговора.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1739/2020 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 262283/27.10.2020 г., от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България“ – гр. София е било образувано ч.гр.дело № 1739/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 260131/27.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. ЕФР. М., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите: 592.27 лв.

/петстотин деветдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ – главница, 168.48 лв. /сто шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.12.2018 г., 179.88 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ – мораторна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /27.10.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***

С Разпореждане № 260010/04.01.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

Установява се, че на 28.11.2016 г., в гр. Левски, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за кредит за потребителски кредит с № ***, между “БНП 3

ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД /правоприемник на който е ищецът по делото/, като кредитор, и ответника М. ЕФР. М., като кредитополучател. При подписването на договора, за кредитора е действало лицето Р.С., като в тази връзка са направени възражения от особения представител на ответника, че липсват доказателства за представителната власт на посоченото лице. Съдът счита, че този въпрос е неотносим, след като не се правят възражения относно участието на самия ответник като страна по договора, респ., че не е получавал кредит по въпросния договор. Напротив, не се спори, че е получил сумата, предмет на договора и е изплатил част от погасителните вноски.

От съдържанието на кредитния договор, в частта „Параметри и условия“, е видно, че ищецът е предоставил на ответника кредит под формата на финансиране на избрана от него стока – хладилник фризер „Indesit“, с цена 649.00 лева и общ размер на кредита 758.03 лева. В чл. 1 от Условията по договора е предвидено, че сумата по кредита следва да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, което съставлява изпълнение на задължението на кредитора и поражда задължение за кредитополучателя да върне заетата сума, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, на 24 броя месечни вноски, всяка в размер на 44.75 лева, първата от които с падеж 05.01.2017 г., а последната – 05.12.2018 г. /видно от погасителния план по договора/. Годишният процент на разходите е в размер на 41.51%, а лихвеният процент – 35.22%, като общата стойност на плащанията е в размер на 1074.00 лв. В частта на договора „Финансирани стоки и услуги“, е посочена и застрахователна премия в размер на 109.03 лева.

В чл. 3 от Условията на договора е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, като при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава.

В раздел „Удостоверявания“ от Условията на договора, кредитополучателят е удостоверил с подписа си, че е получил стоката, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и му е била продадена от упълномощения търговски партньор, както и че е получил опосредстван чрез стока/услуга кредит за сума, посочена в поле „Размер на кредита“ и платима от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът съобразява като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се потвърждава, че дружеството – ищец е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 649.00 лева за закупуване на хладилник-фризер „Indesit“, който кредит е усвоен на 02.12.2016 г., чрез направен превод от ищеца на *** по фактура № 0000004288/28.11.2016 г. за закупения от ответника хладилник-фризер „Indesit“. Тези факти вещото лице е установило 4 след проверка в счетоводството на ищеца по партидата на процесния кредит. Установило е също, че през периода от 06.01.2017 г. до 11.07.2017 г. от длъжника са преведени 313.25 лева за погасяване на задълженията, както следва: на 06.01.2017 г. – 44.75 лева, на 02.02.2017 г. – 44.75 лева, на 05.04.2017 г. – 89.50 лева, на 09.05.2017 г. – 44.75 лева, на 27.06.2017 г. – 44.75 лева, на 11.07.2017 г. – 44.75 лева, като това е датата на последната вноска за погасяване на задълженията. С преведените средства кредитодателят е погасил както следва: главница – 165.76 лева и лихва – 147.49 лева. Погасени са изцяло 6 погасителни вноски и от 7-мата погасителна вноска е погасена частично главница – 26.12 лева.

Въз основа на тези констатации, вещото лице е дало заключение, че към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК, размерът на задълженията на ответника е както следва: главница – 592.27 лева /758.03 лева минус погасената сума от 165.76 лева/; възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.12.2018 г. – 168.48 лева /315.97 лева минус погасената сума от 147.49 лева/ и мораторна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 16.10.2020 г. в размер на 179.88 лева. Този размер на задълженията е останал непроменен и към датата на изготвяне на експертизата, с изключение на мораторната лихва, който разбираемо е повисок, но не следва да се обсъжда, тъй като ищецът не е правил увеличение на осъдителния иск.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за потребителски кредит № ***, а именно: